"Когато говорим за нашата опитност тук, пак искам да обърна внимание на топлото посрещане и приемане. В началото се притеснявахме, че трябва да преподаваме уроци по аржентинксо танго на английски език, тъй като все още не бяхме научили български език и не знаехме как това ще се приеме в България, да преподаваш на чужд език, а нe на езика в страната, в която живееш. Но хората го приеха с радост. Дори има българи, които не говорят английски и въпреки това, по между си те си помагат един на друг", каза за БНР Лаура Рускони.
Марио Борнисен заяви:
"Аз бях силно изненадан от възможността да използвам времето си в България и то в преподаване на аржентинско танго, защото в днешно време информацията, която достига до нас е толкова много, заляти сме, но без много добра подготовка, а в същото време сме много по взискателни. Понякога докато преподавам съм по-настоятелен, за да убедя учениците да се учат и да практикуват повече. Радваме, че имат стремеж да попиват, не се страхуват да учат, имат живо любопитство и желание да напредват, а това е нещо красиво да видиш по време на уроците. Стремежът към развиване е единственият истински път, а чрез любопитството и наблюдавайки другите, човек наистина научава много. Това ни позволява и на нас да разширим съзнанието си и да бъдем по-отворени".
Той допълни, че заедно с Лаура Рускони се учат един от друг.
"Може и най-добрият тангеро - танцуващ танго да дойде на твой клас и да каже: Хей, Марио и Лаура как правите тази стъпка или това движение? Наистина обичаме винаги да споделяме, да обменяме опит. Взаимно непрекъснато се учим един от друг. А в Буенос Айрес е съвсем естествено да се съберем на едно място, да сме заедно на милонгата и да си взаимодействаме“.
Марио Борнисен коментира, че прегръдката е част от тяхната същност.
"Непрекъснато имаме контакт един с друг и затова сякаш сме свикнали с този контакт. Буенос Айрес е огромен град и от тази гледна точка пак е в нашата култура да привличаме, да съблазняваме и това се отнася както за мъжете, така и за жените. То е като вид игра и благодарение на контакта и на съществуващите мерудийки в аржентинското танго, всичко това ни позволява някак си по-лесно да се доближим един до друг.
Лаура Рускони подчерта:
"Дори е нужно повече време, за да се изгради, да се създаде тази връзка, да се научи прегръдката - "абрасот", колкото и странно да звучи човек да ви преподава как да прегръщате. А с това в никакъв случай не искаме да кажем, че българите нямат красива прегръдка".
Марио Борнисен заяви:
"Искаме само да споделим, че в Аржентина прегръщаме по-добре, сякаш сме свикнали или сме родени да прегръщаме. И един добър танцьор не може да го оценявате само по движенията. За нас добрият танцьор се определя също и от неговата чувствителност към музиката, от начина, по който умее да направи хвата, да прегърне, също и умението да държи и да води партньора по време танца. Голяма стойност е и умението на танцьора да усеща как се чувства партньора, с неговата чувствителност и сензитивност и в същото време да бъде там за партньора".
Лаура Рускони сподели:
"Това за индивидуалностите е особено. И в Аржентина има красиви прегръдки и не толкова красиви, както се случва и в България. Понякога дори се дължи на химията и взаимодействието с другия, същото е като в живота".
Марио Борнисен коментира, че светът сякаш загива, наистина е ужасна обстановката, в която се намираме.
"И колко лесно е да се обиждаме, да се караме едни други, да се нараняваме. Наистина звучи невероятно, че трябва да преподаваме и да се учим как да прегръщаме, сякаш ние човеците сме забравили за тази толкова красива способност да се свързваме и да прегръщаме. Това е много повече от самия танц и както каза Лаура трябва да се научим да изграждаме и да прегръщаме, така е и в живота, така е и в тангото".
Лаура Рускони заяви, че в личен план й липсва най-много семейството.
"И така или иначе смятам, че ние успяваме да донесем до България тангото, наистина то е типично за Аржентина и е характерно за нас като нация. Вярвам, че успяваме да покажем нашата култура и че дори успяваме да разпръснем подобно на пясъка красотата на този вид танц и култура. А друго, да, „Ел дулсе де лече“ - типично сладко подобно на топен карамел, но още по-вкусно".
Марио Борнисен коментира, че тангото е международен танц и много народи са го прегърнали и обикнали.
"А какво ли бих пренесъл от Аржентина в България? Ами, да, града Буенос Айрес. Бих искал всички да се запознаят с този толкова красив град. Ето в метрото си и чуваш някой да си тананика аржентинско танго. Или пък в таксито слушаш как таксиметровият шофьор си тананика, докато слуша по радиото аржентинско танго. Хората го живеят, но за тях не е популярна музика или популярен танц, а в Буенос Айрес, представете си характерният мирис, двойката, която танцува танго на някой ъгъл- такава е нашата култура. И въпреки кризата, да, имаме си и различни кризи, трудности, Аржентина минава през трусове в този момент и в същото време хората са толкова истински и добронамерени, а градът е толкова красив.Благодарение на тангото успяхме да посетим най-различни места и наистина Буенос Айрес е един от най-красивите градове в света. Един град е красив, когато има паркове, такъв е Буенос Айрес, което забелязвам с радост и тук в София.Но хората са тези, които правят града красиви при вас в София е така. А какво бих донесъл от Буенос Айрес в София ли, това е самият град, един необикновен град, който бих искал всички да опознаят поне за два дни тук в България".
Лаура Рускони коментира, че би отнесла в Аржентина баница.
Марио Борнисен заяви, че би пренесъл София в Буенос Айрес.
"Какви паркове и растителност само. Има нещо, което наистина е прекрасно, на първо място това е човешкото богатство, което притежавате и аз ви се възхищавам. Още повече ме изненада да видя, че пред магазин или лафка, таксиметров шофьор или разхождащ кучето си се спират, изхвърлят боклука, а после си взимат бира или кафе и започват да си говорят като първи приятели. Всичко това ми напомни за детските години в Буенос Айрес - имате истинско богатство и за съжаление то е вече изгубено в много точки на света. В Аржентина, когато се говори за България, наистина не се знае много, но това е което бих показал на аржентинците - вижте какво душевно богатство имат българите и няма значение с колко пари разполагате".
Той допълни, че човек преподава това, което трябва да научи в живота.
"Няма да се изморя от любовта на света, защото самият аз се нуждая от много любов и радост, а тангото ни позволява точно това да се прегърнем един друг, да прегърнем и да бъдем прегърнати. Когато казвам да прегърнем другия, то ние трябва да бъдем наблюдателни, защото наистина много хора се нуждаят от това да бъдат прегърнати и въпреки че сме много хора, сред много хора, има много други, които наистина се нуждаят единствено от една прегръдка. Един от тях съм самият аз, въпреки че танцувам.Тангото ни кара да се доближим до другия. На шега казвам, че танцуващите танго сме хора, на които им липсва много любов и истинска прегръдка. Други танцуват танго, за да бъдат видени, забелязани или да изглеждат по-красиви от другите. Хората танцуващи танго се нуждаят от това да имат принадлежност, нужда да общуват и да се прегръщат, да се чувстват красиво, както са хората в дадено племе, да са в общност, подкрепена от музиката на тангото".
Марио Борнисен започва своето приключение с тангото преди 30 години. В своята практика е имал удоволствието да работи в най-престижните танго училища в Буенос Айрес.
Лаура Рускони има дългогодишна практика в латино танците, но се отдава изцяло на тангото преди 10 години. Работила е в Аржентина, Европа, САЩ и Япония.През 2010 година заедно с Марио отварят свое собствено танго училище в Буенос Айрес.
Повече можете да чуете в звуковия файл.Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци " Възродителният процес в..
С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..
Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета . Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..
Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство . Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..
Жителите на Белово настояват за оставката на председателя на общинския съвет Костадин Варев, който е бивш кмет на общината няколко поредни мандата. Причината е натрупани фиктивни задължения и последвали запори върху общински имоти с цел продажба . Под запор са сметопочистващите автомобили, колите, които обслужват социалния патронаж,..
Фондация "Дари храна, дари любов" прави поредната си декемврийска кампания за предоставяне на хранителни помощи преди празниците на възрастни хора от Северозапада. Всяка година на 1 декември се събират хранителни продукти, които след това стигат до нуждаещите се. Фондацията работи с около 30 постоянни доброволци. "След като съберем..
Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа. Коледарската група е от единадесет млади момчета ...
Кауза "Божик"- така са нарекли благотворителната инициатива хората от санданското село Спатово и техните приятели от фондация "Леб и вино" , чиято..
2024-та беше много силна и успешна година за нас! Така оцени изминалата година за Софийската опера и балет акад. Пламен Карталов, директор на..