Най-чести причини за разпространението на холерата, чумата, едрата шарка и много други болести, покосяващи народите, били войните, търговията и не на последно място трудовата миграция.
По-ясна информация за здравето на българите има от края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато в Османската империя започват сериозни реформи, засягащи здравния статус на населението.
Чумните епидемии отдавна попадат в полезрението на историците. За момента има доста сериозни изследвания направени. Но най-често документацията, с която е боравено е от български произход и става въпрос за преписки оставени в книгите.
„Новите документи, които за наше огромно щастие са достъпни в дигитален вид дори не е нужно да се ходи до Истанбул са османските документи, които се съхраняват в изключително ценния османски архив в Истанбул. Наскоро дори излезе едно великолепно изследване на професор Емил Събев за холерата през 19 век и големите епидемии от 60 години, което е базирано основно на османски документи. Тези документи, които вече имаме в музея са точно от Османския архив в Истанбул“, каза за БНР д-р Николай Тодоров, директор на Регионалния исторически музей в Силистра.
Със свои заповеди, под заплахата от сурови наказания, султанът въвежда строги мерки в империята. В годините 1837-1838 в българските територии постепенно се създават държавни служби /днешните регионални здравни инспекции/ за контрол и превенция на разпространението на заразните болести.
Документът дефтер, съхраняван в Османския архив в Истанбул, е от 1840 г. и описва кой и по колко ще получава за работата си. Директор на Карантинната служба в Силистра е бил хаджи Мехмед със заплата от 400 гроша месечно.
Писар е хаджи Осман с 200 гроша заплата, а трима са „пазачи на карантината“ /днешните здравни инспектори/, комуто хазната отделяла по 75 гроша месечно. Те се грижели за около 6000 силистренци, живеещи в големия по онова време град. Доколко е било съотносимо това заплащане за времето си?
„При условие, че в голяма част от старопланинските селища като Трявна и Габрово, при някой от жителите това е годишен доход - 400 гроша е годишният им доход. Навсякъде е различно, имайки предвид икономиката и икономическите възможности на града. При нас доходите със сигурност са малко по-високи и въобще Добруджа не e съизмерима по това време икономически с другите райони. Ние сме изключително богат регион и жителите му са богати не само на природни ресурси. Жителите му са много богати, защото в селата средните доходи много често са около 2 хиляди гроша, което е една значителна сума“, допълни д-р Тодоров.
Актуално звучи заповедта на хеким башията –главният лекар на Османската империя – Абдул хак от 2 април от 1849 година - „Когато лекарят бъде уведомен, че са избухнали болести да се откаже от съня си и всякакво спокойствие, грижейки се за лекуването на болните, вървейки по изпитания път и не се налага никога да прибягва до човекоубийство“.
Мерките против епидемиите в началото на XX-ти век били много строги, но и хората разбирали значението им и дори не чакали някой да ги подканя.
„Това е единственият начин и хората са стигнали до него не благодарение на медицинските си познания каквито много често липсват, макар че вече в 19 век в множество градове се появява по някой българин, завършил медицина на запад или западен лекар, който успява да въведе по-научноиздържани методи за справяне с епидемията. Стратегиите, които те използват, за да си спасят живота са на чисто емпирично ниво, т.е. на личния си опит. Когато избухне епидемия те знаят, че трябва да напуснат града и то за доста дълго време".
В Силистра, близо до Дунав е погребан един от 12-те най-почитани еврейски равини – Елиезер Папо – лекар и философ. За него се разказва, че е спасил местното население от холера в 30-те години на 19 век, като създава карантинни пояси и лазарети за болните. Заради близостта си с болните обаче се заразява и умира. Днес на мястото, където се предполага, че е погребан, е изграден религиозен-мемориален комплекс и всяка година се посещава от стотици поклонници. Данни за него д-р Тодоров не е открил в османските архиви.
"Това позволява неговото митологизиране. Нямаме исторически извори, които да ни дадат някаква конкретна информация за него. Безспорно е притежавал някакви медицински познания, което му позволява при една голяма холерна епидемия по време на Руско-турската война от 1828-1829 година по някакъв начин да предпази града отново чрез изолация. Карантината е най-важното при справяне с епидемията".
Около 40-те години на 19-ти век статутът на лекарите официално бил регламентиран със заповед, като особено важни били изискванията към лекарите за контрол над аптеките и лекарствата, над обществената хигиена и най-вече за постоянно наблюдение за избухване на епидемии: „Като лекарят се грижи при избухването на такива болести пътищата и улиците да бъдат чисти от трупове и боклуци, известявайки на властта средствата, които целят запазването на здравето и отстраняването на причините за болестите, полагайки колкото се може по-голямо старание.“
Държавни пари при строга отчетност се отделяли и за „консумативи“ – негасена вар, оцет, защитни облекла, инструменти, вещества за опушване и др.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
Граждани се събраха пред пред Административния съд София – град с настояване да бъде освободен саудитският дисидент Абдулрахман ал-Халиди. Причина за протеста е отказ на Държавната агенция за бежанците да го освободи от безпрецедентното му задържане в центъра за мигранти в Бусманци в продължение на почти 3 години, макар Върховният..
Живописното врачанско селце Люти брод е изходна точка на маршрути за винен туризъм, организирани от "Веселите винари". " В нашия край може да се развива прекрасен винен туризъм , тъй като природата е дала, дала, та не е спряла. Както за вина, така и за история, култура, традиции, природни забележителности. Това е миксът, който прави един..
" Заслужава си да пропътувате не половин България, а цяла България няколко пъти, защото във всяко едно кътче от страната могат да бъдат намерени кулинарни богатства и скрити диаманти. Не вкусвайте конкретна храна, вкусете България! ". Това призова от ефира на БНР и предаването "Пътувай с "Хоризонт"" Екатерина Терзиева - Атанасова, която прави..
Виното е преживяване , заяви пред БНР Милица Зикатанова - собственик на винарска изба в Мелник. Според нея единственият начин да променим мнението на Западна Европа за качеството на българските вина и да засвидетелстваме това високо качество е като показваме на чуждите пазари най-добрите примери , от бутикови винарни, които наистина проявяват..
Частна фирма отново събира пари от шофьорите, отправили се към плаж Силистар в едноименната защитена местност. Става дума за " такса преминаване " през частен имот. Туристи и екоорганизации алармират за подновяването на абсурдното изискване за достъп. Някои от туристите оспорват действията на фирмата, други ядосано плащат и..
"Ще имаме истинско трайно решение само когато осъзнаем, че не може да има промени без масови протести . Тези протести ще избутат нагоре партия, която би направила промените и биха заставили другите." Това мнение изрази пред БНР мореплавателят Дончо Папазов. Той е категоричен, че всичко значимо в нашата политика от 90-те години насам идва..
За първи път в район "Изгрев" бе организиран тридневен фестивал по повод празника на района. Район "Изгрев" посреща празника си с тридневен фестивал - музикален, кулинарен и филмов Кметът Делян Георгиев разказа в предаването "Рано в неделя", че по традиция отбелязват празника на района на Петровден. "Получи се изключително добър тридневен..
"Убеден съм, че инцидентът е следствие на някаква случайност, непреодолима сила, форсмажор - нещо се е случило, което не е нормално. Не вярвам това да е..
Конституционният съд взе правилното решение и отмени една значителна част от направените промени. Справиха се по един много сложен въпрос,..
Ако се прави обединение на лявото, то трябва да е качествено ново. Корнелия Нинова си представяше лявото като Варшавския договор – БСП в ролята..