Размер на шрифта
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Йордан Славейков: За мен е важно текстът на една пиеса да не подвежда

Йордан Славейков
Снимка: БНР

„Повече възприемам себе си като режисьор. В литературата се чувствам повече като гост. Нямам учител в писането, имам учител в театъра – Крикор Азарян. От проф. Азарян научих да обичам актьорите и да избирам трудни пиеси, да се вглеждам в съдбата и в сърцата не на героичните персонажи, а на отхвърлените. Обичам да пиша от дете, много чета“. Това сподели пред БНР режисьорът Йордан Славейков.

За него е важна отговорността - дали с текста, който предлага, не подвежда себе си, актьорите или публиката.

„Внимавам да не се подхлъзвам по нещо, което е леко, лесно“.

В предаването „Хоризонт за вас“ Славейков допълни, че е приключил работа по стар негов проект - монодрамата „Виктория“. Пиесата е преведена на руски, украински, английски, предстои преводът ѝ на сръбски и на италиански език. Репетира се в Струмица.

Режисьорът коментира и българската политическа действителност, от която пряко се интересува:

„През последните десетина година е отвратителна, ужасяваща, прилича на мафиотски клан. Радвам се, че на хората започна да им писва това нещо, че излязохме на улицата“.

Той призова да се прекрати очакването, че интелектуалците трябва да се борят на всички фронтове и „да запълват амбразури“:

„И по повод екология, и по повод политика, и по повод проблемите на границата. Интелектуалецът в България е силно маргинализиран, особено този, който е на щат на службица някъде. Неговите пари идват от държавата“.

Йордан Славейков е роден на 2 септември 1976 година във Враца. Завършва режисура в НАТФИЗ през 2006 г. Специализира актьорство в Москва в Международното лятно театрално училище. От 2009 г. работи в тандем с друг режисьор и драматург Димитър Касабов. Водили са актьорски тренинги в САЩ. Техен спектакъл се играе в Беларус, а пиесата им „Паякът“ е една от най-добрите български пиеси в последните години, а за нея има отлични рецензии в издания като The New York Times и Village Voice. Играла се е на фестивали в САЩ, Русия, Беларус, Белгия. 

Романът „Последна стъпка“ е дебютен за Йордан. И година след издаването си му носи две награди – „Сребърен пегас“ за най-добър роман в категория „проза“ от конкурса „Южна пролет“, Хасково, 2016, както и наградата „Дъбът на Пенчо“, връчвана от проф. Светлозар Игов. Романът е и сред номинираните за наградата на Литературен клуб „Перото“, НДК.

Интервюто с Йордан Славейков можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Вешим

Михаил Вешим: Не се знае откъде ще излезе някой хумористичен заек

"Каквото работиш, такъв ставаш. Работата в "Стършел" ме е направил такъв - да гледам по-шеговито и философски на живота ".  Това сподели пред БНР Михаил Вешим за новата си книга "Химия на шегата", която определя като автошарж.  "И понеже не мога да рисувам, аз си направих автошарж с думи. Може да се чете като роман, но не разказвам толкова за себе..

публикувано на 07.12.22 в 17:53
професор Елица Нешевска

Проф. Елица Нешевска: Мати Пинкас остави голямо духовно наследство след себе си

"Професор Мати Пинкас. Творчески и педагогически принципи" е книгата на професор Елица Нешевска, която тя издава по повод 100 годишнината на оперната певица, при която „музиката минава през ума и сърцето, за да въздейства на публиката“. Мати Пинкас е родена на 11 август 1921 г. в София, в семейство на високообразовани родители с отношение..

публикувано на 04.12.22 в 04:46
Томислав Аспарухов - една от музикалните емблеми на Враца

Томислав Аспарухов е една от музикалните емблеми на Враца

Героят в рубриката ни "Горещи сърца" е напълно отдаден на музиката. Той е на 77 години, а в нейния възвишен и вълнуващ свят е от 5 годишен. Следата му на сцената е толкова ярка, че обществеността приема Томислав Аспарухов за една от музикалните емблеми на Враца. Той е цигулар, но съдбата и призванието му са хоровите формации. Бил е..

публикувано на 03.12.22 в 17:50

Александър Мутафчийски празнува двоен юбилей

Музикалният театър ще отбележи двоен юбилей на своя солист Александър Мутафчийски – 50 житейски и 25 творчески години. Събитието е в неделя-4 декември, когато публиката ще може да се наслади на постановката „Цигулар на покрива“. „Това е едно сериозно предизвикателство. Аз съм познат на публиката предимно като комик, а тази роля поставя пред..

публикувано на 30.11.22 в 11:50
Бояна Бункова и Александър Селие

Александър Селие на вълшебното килимче на българския фолклор

Той може да свири на лейка за вода и на листо от роза. Свири буквално на всичко. Това е мултиинструменталистът Александър Селие , който гостува в България за 70-годишнината на хора "Мистерията на българските гласове". Утре той ще има първи концерт пред българска публика заедно с Христина Белева – гъдулка и Костадин Генчев – кавал...

публикувано на 30.11.22 в 10:28
В Пакистан

Барбара Цангерл и Якопо Лархер пред БНР: Винаги си струва да дадеш всичко от себе си

Австрийката Барбара Цангерл и Якопо Лархер от Италия са една от най-успешните алпийски свръзки в света в момента, атлети на някои от най-големите производители на екипировка. Преди няколко години любовта им към катеренето ги свързва и двамата започват да обикалят континентите в търсене на нови предизвикателства. В момента двойката е в..

публикувано на 30.11.22 в 10:15
Исабел Алиенде

Исабел Алиенде пред БНР: Животът ми е бил труден, това ме научи да ценя всичко добро

„Знаех, че ще напиша тази история, вдъхновена от майка ми. Тя почина малко преди пандемията от Covid- 19. Доживя до 98 годишна възраст. Ако бе поживяла още малко, щеше да стане на 100. Родена е по време на пандемия – пандемията от испански грип. Можеше да стане свидетел на втора – от Covid-19, както Виолета. Майка ми бе и с подобни..

публикувано на 28.11.22 в 23:00