Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

От студентската скамейка в Covid отделението - как болница във Велико Търново се спаси от затваряне

Белодробната болница привлече специалисти с атрактивно заплащане и общински жилища

Белодробната болница „Д-р Трейман“ във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

Кризата за медици в болниците при четвъртата Covid вълна е повсеместна и засегна и Белодробната болница във Велико Търново. Лечебното заведение беше пред затваряне, останало едва с двама лекари. Управителката на болницата д-р Стела Денчева обяви възнаграждения до 4 хиляди лева за специалисти, осигури им общински жилища и успя наполовина да реши кадровата криза. За седмица четирима лекари започнаха работа.

Болница, пълна с пациенти с обострени хронични белодробни заболявания, туберкулозно болни, заразени с Covid-19 и липса на лекари – това беше обстановката допреди няколко дена в Белодробната болница „Д-р Трейман“ във Велико Търново, която обслужва областите Велико Търново и Габрово. Пациентите се увеличават, а регионът устойчиво е в червената зона по разпространение на коронавирусната инфекция. 

„В момента са обявени 14 Covid легла. Имаме възможност да увеличим капацитета до 27 ковидни легла, както беше през зимата. Това е максимумът, защото в края на краищата трябва да останат легла за „чисти“ болни, трябва да останат и легла за туберкулозно болни. Там няма как да се смесват две опасни инфекции като туберкулоза и Covid. Добрата новина е, че вече не сме толкова малко, колкото бяхме в последните няколко месеца“, казва д-р Стела Денчева.

През юни тя обяви заплати по 2000 лева за току-що завършващи лекари и 2500 лева месечно за медици със специалност в пулмологията. Отделно са 1000 лв. за работа на първа линия и допълнителни възнаграждения, с което месечният доход на лекар в болница „Д-р Трейман“ достигна 4000 лева

„Тези възнаграждения, за които говорим при нас, не са нещо, което сме направили сега и въпреки всичко работещите при нас, заради нежеланието си да работят с Covid, независимо от възнагражденията, напуснаха. По тази причина ние популяризирахме информацията в медицинските университети с идеята да потърсим попълнения. Трима млади колеги започват в момента, надявам се още един да започне следващата седмица и един по-възрастен колега, който е със специалност по вътрешни болести, което означава, че ще подкрепи в малко по-различен аспект работата в болницата“, заяви д-р Денчева.  

Първи на апела за лекари в Белодробната болница във Велико Търново се е отзовал 33-годишният д-р Александър Милошев от сръбския град Босилеград. Той има българско гражданство и след завършването си миналата година искал да работи в България: 

„Търсих работа предимно в Пловдив, защото брат ми там учеше и там живее в момента. Там не успех да намеря работа. Излезе тази обява за работа в Белодробната във Велико Търново и просто се явих. Ситуацията с Covid е почти както навсякъде, но по-важно е екипът, в който работим, колегите. По тази част съм много доволен. Колкото се отнася за работата с Covid болните, имаме всички предпазни мерки, каквото ни е нужно. Нямам намерения да си тръгвам, така че тук ще бъда“. 

Д-р Милошев казва, че не четирите хиляди лева са били водещия критерий да дойде във Велико Търново. Възможността за незабавна специализация и шансът да бъде по-близо до брат си са определили избора му. Преди това е работил в Сърбия в Спешно отделение с пациенти с коронавирусна инфекция и казва, че няма разлика в протокола за действие в двете държави.  

На екипа отскоро помага опитният интернист д-р Емил Сергев, а последен от новите попълнения е току-що завършил лекар от Варна. Интересът към пулмологията довел във Велико Търново 28-годишния д-р Мартин Стефанов веднага след полагане на последните изпити. Той „скочил“ от студентската скамейка в Covid отделението

„Аз съм работил приблизително година в спешен кабинет с длъжност санитар. Имам пряк поглед към ситуацията. Запознах се с ковидните заболявания и долу-горе имам обща представа. Колегите са много готини, свежи са. Всичко си върви както трябва, по план си е. Доволен съм за момента. Специализацията ще започне веднага след като дипломата ми бъде готова“. 

Младите попълнения в Белодробната болница получиха общински жилища. Лечебното заведение има нужда от още четирима лекари.  

За първото полугодие общинската болница по пневмо-фтизиатрични заболявания „Д-р Трейман“ отчете загуба от шест хиляди лева, но тя ще бъде компенсирана с увеличаване на дейността и привличането на още медици, коментира болничният управител д-р Стела Денчева: 

„Независимо от финансовото състояние, възнагражденията, особено на лекарите, трябваше да бъдат направени атрактивни, за да може да гарантираме наличие на персонал, защото в противен случай на карта стоеше съдбата на болницата. Лечебно заведение с един или двама лекари няма как да съществува. Аз си мисля, че третото тримесечие също няма да е много благоприятно, заради факта, че дейността беше малка, поради наличие на малко специалисти. Надявам се, когато лекарите станат повече, да компенсираме тези загуби. Когато болницата работи, когато е натоварена на пълни възможности, тя генерира много сериозни печалби“.     


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17