Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Полската банка за развитие би имала интерес към инвестиция в ядрена централа в България

Снимка: https://pixabay.com/

Полската банка за развитие (BGK) би имала интерес към инвестиция вядрена централа в България, заяви в новия епизод на „На всяка цена“ е заместник-председателят на Управителния съвет Павел Нерада. Базираната във Варшава банка е една от първите, които вече са осигурили капитал за създадения в Люксембург капиталов инвестиционен фонд по инициативата „Три морета“, който разполага с капитал за инвестиции за около един милиард евро. Септември миналата година Министерският съвет прие решение, с което определя българската вноска във фонда да бъде 20 милиона евро и да бъде направена през Българската банка за развитие. 

Полският банкер обясни, че проект от най-замърсяващите индустрии като въглищните централи не може да бъде подкрепен, но природният газ и ядрената енергия се считат за преходни, така че добър проект с този вид енергоносители би бил разгледан, коментира Нерада. 

Енергетика, транспорт, дигитализация 

„Това е класически капиталов инвестиционен фонд. Той купува акции. Начинанието е напълно с комерсиална цел, което означава, че всички проекти, в които фондът инвестира, трябва да носят печалба на акционерите. Тези проекти трябва да са свързани със стратегическите приоритети на инициативата „Три морета“ – тоест: енергетика, логистика и транспорт и дигитализация. Важен елемент от тази стратегия е, че проектите, които ще бъдат финансирани чрез акционерен капитал, трябва да са благоприятни за повече от една държава или потенциално са необходими минимум две държави, които ще спечелят от финансирания проект“, обясни Нерада. 

По думите му вече са направени инвестиции в три проекта, единият от които е за соларни паркове, включително и в село Караджалово, Пловдивско. 

Фондът е оценил над 200 проекта в региона, а до края на годината се очакват инвестиции в още два. 

Павел Нерада

Фондът – политически независим 

„Първото тримесечие или най-късно до средата на следващата година фондът ще бъде представен и на пазара, за да набере финансиране между три и пет милиарда евро от инвеститорите. Един от класическите въпроси, които получаваме, е свързан с политическото влияние. Инвеститорите се питат как могат да инвестират парите си някъде, където може да се вземе политически мотивирано решение. Истината е, че фондът е структуриран по начин, по който това няма как да се случи. Това е оформено в стратегията на фонда, където ясно е разписано какви са правата на мениджърите и какъв е гласът на инвеститорите. Също така имаменива на надзорна оценка, така че практически никой не може да промени оценката с мотиви, различни от пазарните“, обясни Нерада.

Банкови облигации в отговор на пандемията

„Това е наш дълг, но от гледна точка на баланса на банката е гарантиран от държавата. Това означава, че ако не го обслужваме, може да стане проблем и за бюджета, който да извърши плащанията“, обясни полският банкер. 

Целия разговор с Павел Нерада, заместник -председател на Управителния съвет на Полската банка за развитие, може да чуете в звуковия файл. 


Всички епизоди на подкаста "На всяка цена" можете да слушате:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Борислав Цеков

Борислав Цеков: Надявам се 47-ото НС да бъде реален коректив на бъдещото правителство

" Очаквах повече прагматизъм и конкретика в посланията на лидерите на новите парламентарни групи. Вместо това обаче звучаха повече предизборни послания и голяма доза популизъм".  Този коментар направи пред БНР конституционалистът Борислав Цеков от Института за модерна политика. Той изказа надежда 47-ият парламент да намери качествата и куража, за..

публикувано на 03.12.21 в 14:32
Христо Панчугов

Христо Панчугов: Не разбирам защо се бяга от въпроса за лицата

„За пореден път започваме да чуваме повече от същите заявки, които сме виждали през годините.  Необходима е много повече конкретика, как изглеждат приоритетите на бъдещото управление и кои проблеми ще адресират.“ Това каза пред БНР политологът Христо Панчугов. На старта на новия парламент Според него публичността на коалиционните..

публикувано на 03.12.21 в 08:49
Любомир Аламанов

Любомир Аламанов: Про- и антиваксърите са в окопна война, хората са настроени срещу всичко

„В момента да се прави кампания вече не е много лесна задача, защото  хората са толкова настроени срещу всичко, което се каже , че почти няма нормални комуникационни инструменти. Кампанията трябваше да се води миналото лято, даже не това лято. Тогава  да се предвидят опасенията на хората , да се помисли как да им се разкаже, че няма от какво да се..

публикувано на 02.12.21 в 07:53
Стоян Панчев

Стоян Панчев: Инфлацията е по-опасна от пандемията

" Инфлацията е по-опасна от пандемията , тя е по-голям проблем, защото не се разбира първоизточникът ѝ и не се признава, че това е политиката на ЕЦБ. Докато при пандемията има консенсус по това откъде идва и как можем да се справим с нея , ясно е, че ваксинирането намалява смъртността и т.н. При инфлацията знаем какво трябва да се направи, но..

публикувано на 01.12.21 в 16:30

Защо децата се оказаха във фактически локдаун за разлика от всички останали

„Цялата система е в някакво очакване всеки момент да се случат някакви добри неща – дали ще е намалена заболеваемост, дали ще са държавни тестове, неинвазивни. И това очакване вече продължава седмици наред, което натрупва едно напрежение – хайде да е този понеделник, ама няма да е този, може би следващия, може би по-следващия. Времето..

публикувано на 01.12.21 в 09:16
Демонстранти срещу мерките и зелените сертификати в Италия. Надписът на плаката гласи: „Голямата съпротива“, зачертавайки термина „Голямото зануляване“, станал известен от изявленията на шефа на Световния икономически форум в Давос Клаус Швааб.

Ще има ли демокрация след Covid

Днес ще бъдат представени резултатите от проекта „Кризата с Covid-19 и бъдещето на либерално-демократичните конституционни модели“. Това ще се случи по време на дискусията „Ще има ли демокрация след Ковид-19?” Изследователският проект обединява усилията на  юристи и анализатори на общественото мнение. Реципрочността и пропорционалността на..

публикувано на 01.12.21 в 08:12

Защо нова наредба предвижда децата да се връщат на градина без бележка, че са клинично здрави

Проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2007 г. за здравните изисквания към детските градини предвижда децата да се връщат на градина, без да представят така наречената „контактна бележка“ . Сега по нормативен акт има изискване общопрактикуващият лекар да издава медицинска бележка за липсата на контакт на детето със заразно..

публикувано на 30.11.21 в 12:11
Подкасти от БНР