Това е елегията на една емблематична софийска кръчма. Казваше се "Сам дойдох" и затвори в края на август. Защо беше специална? Защото там можеше да чуете живи изпълнения на легендите Милчо Левиев и Ицко Финци, например. Но известните имена сами по себе си не означават всичко. Чарът вътре е този на цялата почти изчезнала артистична бохема от поколението на Левиев, Финци, Радой Ралин и Джони Пенков. Табиетът им включва джаз на живо, суджук на скара и домашни туршии, подигравките с кухите лозунги на социализма и най-вече непретенциозността - тя допуска всеки вътре, но по съвсем естествен начин изхвърля недостойните.
Цитираме журналиста Юри Борисов:
"Сам дойдох” не е ресторант, нито кръчма. А кръчме. Няма друго такова в София. Табелата е от стара дъска и с някакъв пирон е издраскан надписът. Вътре има малко маси, камина и пиано, стари ски с кандахари и бамбукови щеки; менюто е написано с тебешир върху черна дъска; високо по стените са портретите на постоянните посетители. Има дни, в които, ако не отида точно там, почва да ме гони абстиненцията. Това не е жажда за алкохол, а за общуване... По масите се водят всякакви разговори - за Скизми от Варвара, който хванал хиляда и петстотин паламуда и ги продал по два лева всеки; за страхотния боб в женския метох на Самоков; за публичните домове в Латинска Америка; за БНТ и bTV…В кръчмето никой не се жалва и не дави мъката си в алкохол. Там обичат да сядат просто кротки сродни готини интелектуални души с ясен уклон към бохемството. Те, вярвайте ми, ако попаднат на необитаем остров, веднага биха построили три колиби. В едната ще живеят. Другата задължително ще е „Сам дойдох”! А третата ще е тъпият снобарски ресторант, в който кракът им няма да стъпи."
Нашето допълнение към това описание можете да чуете в звуковия файл долу. Той не е посветен само на "Сам дойдох".
За щастие, това не беше последната специална кръчма. Тези места не са само в София, можете да ги намерите в цяла България. Някъде звучи народна музика или естрада, другаде метъл, в много от тях звука е само от телевизора. Капанчета в морски къмпинги, свряни ресторантчета в малки преки, по-големи заведения, ключови за облика и паметта на града или селото си, джаз клубове в безистени. Общото - в тях се хапва вкусно и нескъпо, имат своя атмосфера и веднъж като седнеш въобще не бързаш да станеш. Заради тяхната непретенциозност някои хора ги наричат "долни кръчми", но този израз е лишен от негативност. Други ги възприемат като умиращите обитания на предишни поколения, но всъщност чарът на тези заведения няма срок на годност. Доказателство е каталога Dolna.bg - карта на долните кръчми, изобретена и допълвана от почитателите на тези заведения. Такъв е един от създателите на тази карта, Мартин Бакърджиев. С него хапнахме по едни зелеви сърми с хляб и половинлитър домашно вино, за която поръчка си разделихме 16 лева. После се преместихме на друго място и пред албанска ракия и ирландско уиски започнахме да бистрим любовта си към долните кръчми.
Звуковият ни разказ за "Сам дойдох" и специалните кръчми най-напред беше излъчен в предаването "Изотопия". Тук ви го предлагаме във варианта, публикуван като епизод на подкаста "Попкултура".
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..
"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" , казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..
Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..
Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..
Всяка партия има определени цели и докладът за влизане в еврозоната може да бъде изискан, когато държавата отговаря на изискванията, в момента не..
"Чувствам се, все едно вчера съм била на работа тук. То е като да се върнеш у дома , където и да си ходил по света." Това сподели пред БНР Таня..
Ако те решат с фалшиви данни да ни вкарат в еврозоната, ние ще ги подпалим . Това заяви пред БНР Костадин Костадинов, лидер на "Възраждане"...