Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Другото лице на българските войници в Първата световна война

5
Снимка: Здравка Маслянкова

16 фотоесета, показващи другото лице на българските войници в Първата световна война, представят в изложба Българската телеграфна агенция и Държавният военен архив във Велико Търново. Експозицията е един от акцентите в честването на 70-ата годишнина от създаването на Държавния Военноисторически архив и разкрива в снимки малко известни факти и личните истории на редник, поручик, авиатор, четник, инженер, велосипедист, свещеник, военен кореспондент. Фотоизложбата е със снимки от архива на БТА, с документи от Военния архив и с фотоси от личните архиви на някои от фамилиите, за които са фотоесетата. Експозицията е подредена в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново и може да бъде разгледана до 18-и декември.

100 години след Първата световна война ехото отдавна е заглъхнало. Прашни и самотни са паметниците и възпоменателните плочи в църковните дворове и по площадите на малките населени места. Спомените отново оживяха във фотодокументалната изложба „16 фотоесета – Другото лице на воините ни“ от Първата световна война. Заслугата е на архивите на БТА и на Държавния Военноисторически архив. Това е копнеж към спомена и заслужена почит, коментира директорът на Военния архив Светлин Радев:

„Зад всяко от тези фотоесета се крие и интересна съдба и житейската история на хора, които са преживели войната, видели са, пресъздали са я по някакъв начин. Обединяващото е именно това – усещането, снимките, спомените, които всеки от тях, пречупено през неговия поглед. Още повече, че чисто географски имаме хора, които са от цялата страна“.

Светлин Радев и Ирена Данаилова

Идеята за фотоесетата се ражда случайно, когато кореспондентът на БТА във Видин Ирена Данаилова попада на информация, че Англия дигитализира своя архив, свързан с Първата световна война, а у нас информацията е оскъдна за широката публика:

„Оказва се, че българската държава към оня момент на избухване на войната е проявила страхотна прозорливост и редом с армията са вървели художници, фотографи, свещеници от всички вероизповедания, капелмайстори. И всичко това дава възможност Първата световна война да е документирана реално“.

Двама от героите, представени с фотоесетата, са на инженер и на студент от Великотърновско. За инженер Златан Бръчков, носител на орден за храброст IV степен, разказва директорът на Военния архив Светлин Радев:

„Свищовлия, който е от известен свищовски род, участва във войната, завършва после висше образование. Даже е избран за депутат. Въпреки че като депутат е можел да не участва в армията, той се записва като доброволец и дава своя принос. Бръчков като инженер е участвал в строежа на линията Бендер - Белене и като технически ръководител“. 

Една от най-вълнуващите фотоистории е на студента историк от Златарица Иван Чакъров, чийто земен път завършва безславно, разказват Светлин Радев и Ирена Данаилова:

„Той още като ученик се записва като доброволец, участва в Балканската война. След това тръгва да учи с идея за реализация. Влива се в редиците на армията, защото е започнала поредната война. Самият той е шесто дете на рода Чакърови“, посочи Светлин Радев.

„Завършва история, връща се в Златарица, жени се и идва във Видин. И там в един момент народният съд го съди и завършва живота си в един манастир като човек, който се грижи да финансите на манастира. Абсолютно забравен като герой, като човек и като достоен българин“, сподели Ирена Данаилова.


Във фотоизложбата са показани картички с послания, изпращани от окопите и траншеите до семействата, разказва Ирена Данаилова:

„Гладни сме“, „Жадни сме“, „Убихме трета мечка, одрахме я, сготвихме я, гадно е, но я изядохме“ или „Празнуваме 24 май в Гевгелия, много е хубаво“. 

Най-много ме докосна духът на българина, който знае, че отива гол и бос в буквалния смисъл на думата с цървули и опинки да се бие за родината, знае, че отива на явна смърт, но той на практика продължава в това тежко да намира с какво да се шегува, да напише до семейството „Грижите ли се за лозето?“, „Как е детето?“. Той остава дълбоко в себе си свързан с родния край и със семейството и това може би му е давало сили да издържи в тази война“.

Едно от най-любопитните фотоесета е за военния британски кореспондент Хенри Байерлайн, голям приятел и преводач на Петко Славейков. Байерлайн е бил изпратен със специална мисия малко преди сключването на Ньойския договор, за да докаже на Великите сили дали градовете по западната граница са български или сръбски, разказва Ирена Данаилова:

„Пазят се документи, има хора, които пазят тези архиви. Той дава заключение, че тези земи винаги са били български и трябва да останат български и привежда един много странен мотив, свързан с етнографията – българките носят косите си, както искат – на плитка, на опашка, спуснати, докато сръбкините винаги ходят на плитка, която е вдигната на кок. В Ньойския договор Кула, Белоградчик и Видин остават българска територия“. 

Фотоизложбата, посветена на другото лице на българските войници в Първата световна война, остава в старопрестолния град до 18 декември.

Снимки: Здравка Маслянкова

Чуйте репортажа в звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Силвия Чолева

Силвия Чолева: Студентите боготворяха Марин Бодаков

"Марин Бодаков преди всичко е поет и това трябва да се повтаря. Всичко друго е след това", каза за БНР журналистът Силвия Чолева. По думите ѝ Марин Бодаков е дал много в преподаването: " Студентите буквално го боготворяха ". Според нея стихотворенията на Марин Бодаков са изпълнени със смисъл: "Също много важно е да се каже, че..

публикувано на 27.01.22 в 21:05
Калин Сърменов

При управлението на Сатиричния театър Калин Сърменов прилага принципа за надграждане

„Аз съм от тези хора, които предпочитат да правят много неща едновременно“, каза за БНР Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ в София. Той преподава в Театралния колеж „Любен Гройс“. По думите му в управлението на театъра той прилага принципа за надграждане . „ Единственият начин едно общество да се..

публикувано на 27.01.22 в 18:43
В Големия салон на сатиричния театър

Сатирата подготвя специален спектакъл за 100-годишнината на Стоянка Мутафова

Сатирата ще отбележи 100 години от рождението на емблематичната си актриса Стоянка Мутафова . В центъра на събитието ще бъде спектакъл, в който чрез холограма Мутафова ще се качи на сцената, отново. Компания ще ѝ правят млади актьори.  "Много ми се иска тази годишнина да бъде в сърцата на всички ни непрекъснато. Защото светли примери като Стоянка,..

публикувано на 27.01.22 в 18:19

"Улицата на кошмарите" - разказ за опустошителната сила на съдбата

"Улицата на кошмарите" е забравена американска класика от ерата на Голямата депресия -  брилянтно и ужасяващо пътешествие в най-тъмните кътчета на човешкото съзнание и вдъхновила едноименния филм.  По романа на Уилям Линдзи Грешам от 1946 г. Гийермо дел Торо засне едноименния си филм, разказващ за Стантън Карлайл (Брадли Купър) – бивш..

публикувано на 27.01.22 в 15:09

Някъде все още има слънце

" Книгата говори от името на дете и е насочена към по-юношеската аудитория . Разказвачът е малкият Миша, който след това става големият Майкъл Грюнбаум. Той е роден в Прага в еврейско семейство, което бива репресирано и се оказва в гетото, след това в транзитен лагер, откъдето хората се изпращат в Аушвиц. Историята е разказана в сегашно време през..

публикувано на 27.01.22 в 14:53
Румяна Таслакова

Учредяват поетична награда на името на Константин Павлов

Учредява се Национална награда за поезия „Константин Павлов“. Членове на журито са Мирела Иванова, Михаил Неделчев и Ани Илков. „Идеята ми хрумна по време на сънуване. Сънувах Константин Павлов и сънувах, че искам да направя литературна награда на неговото име“, сподели пред БНР Румяна Таслакова, журналист и дългогодишен ръководител на..

публикувано на 27.01.22 в 11:42

Венета Нейнска отбелязва 120-годишнината на Димитър Ненов с филм-концерт

След отлагане, наложено от пандемичните условия, 120-годишнината на видния български интелектуалец Димитър Ненов ще бъде чествана от пианистката Венета Нейнска и екипа, създал музикално-документален филм за живота му, на 2 февруари от 19 часа в Дома на киното в столицата. Филмът „Димитър Ненов и измеренията на изяществото“ е дело на..

публикувано на 26.01.22 в 21:18
Подкасти от БНР