Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

В Кралския замък във Варшава

6
Кралският замък във Варшава
Снимка: GetYourGuide

Фрагмент от тухлена стена – това е останало от Кралския замък във Варшава след края на Втората световна война. Целият град е бил изпепелен, опустошен, потънал в мъка и руини, но в тях се заражда надеждата. В този дух ще е въведението на всеки екскурзовод, който разказва историята на полската столица на многобройните туристи (особено преди пандемията). Агнешка Куш работи именно като екскурзовод и с удоволствие разказа историята на Кралския замък в предаването „Изотопия“. Според нея има два ключови периода в историята на замъка – преместването на полския крал в него и възстановяването му след Втората световна война.


„Това е феноменът, който прави нашия замък толкова уникален. Цялостното му ново изграждане започва преди 40 години. Знаете ли, аз също съм на 40 години и много добре си спомням пищната церемония, с която замъкът бе открит. Тя беше предавана пряко по телевизията и беше като театрален спектакъл. Всичко се случи пред очите ни“, коментира Агнешка, която с нескрито вълнение разказва за подвига на целия полски народ да се възстанови замъкът.


Като птицата феникс

Възстановяването на Кралския замък не е резултат на официално решение, а на спонтанен порив, на който управляващата тогава комунистическа партия не се противопоставя, защото вече трудно овладявала социалното напрежение, разказва Куш. От цялата страна започват да изпращат дарения за възстановяването на замъка, а много хора във Варшава отиват да помагат при строежа след работа. Въпреки че са уморени, те внимателно слушат и си записват инструкциите, защото мнозина никога преди това не са се занимавали със строителство, допълва Агнешка.

„Истината е, че всичко започва със самото начало на Втората световна война. Тогава е имало екип от куратори, архитекти и още много други специалисти. Те са работили и са се грижели за замъка преди да избухне войната. Всички веднага са започнали да събират и да полагат грижи за колекцията на замъка, когато той е бомбардиран и опожарен. Огнените пламъци са бушували навсякъде“, разказва Агнешка Куш и продължава историята: „Войната е била навсякъде около тях, нека не забравяме това. Първо е била бомбардировката от септември 1939 г., а след капитулацията на Варшава и окупацията от нацистите. Те не са били допускани да работят за реконструкцията на замъка, защото той се е считал за символ на самостоятелната полска държава. Този замък не просто е бил кралският дом, мястото, в което се е помещавал парламентът и сградата с най-важни административни функции между двете световни войни, в политически смисъл той е бил сърцето на Полша. Това е било много силно послание от страна на нацистите, с което са казали на всички, че няма нужда да се опитват да възстановят замъка или какъвто и да е символ, защото Полша никога вече няма да е независима“.

По думите на Агнешка Куш въпреки всичко хората са рискували живота си, за да спасят колкото е възможно от колекцията и за да запазят мостри, които след това да бъдат използвани за възстановяването на замъка. „Когато влезете в него, ще видите, че част от декорацията е тъмна, а друга е светла. Тъмните елементи са оригинални, а останалите – възстановени на базата на запазените мостри. Представете си само, те буквално са взимали дървени фрагменти и са ги пазели с единствената цел да възстановят замъка. В наши дни сградата е напълно нова, но части от колекцията са напълно автентични и това е много специфична черта на замъка“, обяснява полякинята.

Кралският замък – символ на полското могъщество


Интериорът в замъка е пресъздаден, какъвто е бил през 18-и век, защото поляците искат да се върнат към онази част от историята, в която са живеели в независима и силна държава. Фреските по таваните са правени от съвременни художници, но те са се опитали максимално да използват техниката и стила на майсторите преди три века. Почти непостижима задача, коментира Агнешка, която започва историята на всеки предмет с това какво се е случило с него по време на войната. „Нацистите са взели много от тях. Колекцията от картини на Джовани Каналето има много тежка военна история. Част от огромните по размер картини на Ян Матейко също, но сега са част от нашата колекция. Много от тези произведения са скрити от нацистите в Силезия и са преоткрити след Втората световна война. Някои от тях са огромни по размери – колкото цяла стена, следователно са били в изключително лошо състояние, но след това са реставрирани“, допълва Куш.


По думите ѝ най-емблематичният артефакт е бродиран орел, който в момента е „скрит“ в замъка. Орелът представлява бродерия, която е две педи голяма и е била част от плаща на последния полски крал Станислав Понятовски (бел. ред.: управлявал от 1764 до 1795 г.), поръчан специално за коронацията му. След това този орел е използван в декорацията на тронната зала. „Има една местна история, според която орлите от декорацията са взимани като трофеи и сувенири от нацистите или пък са предавани на най-висшите офицери. Те са били откраднати по време на Втората световна война. След нея успяваме да си върнем само един от тях. Този орел е използван от майсторите на бродерията като шаблон, за да изработят и други с техниката, използвана в онези години“, разказва Куш, но подчертава, че всеки нов детайл от бродерията е правен на ръка много фино и с техниката, използвана преди 200 или 300 години.



В наши дни замъкът е използван и за провеждането на редица мероприятия, сред които концерти и дори кулинарни вечери с рецепти отпреди няколко века.

Черен пипер, канела, джинджифил...


В разгара на първите вълни от Covid-пандемията във Варшава откриват множество изключително стари рецепти. Когато вече посещенията в музей и ресторант са разрешени, започва организацията на кулинарни изложения и дегустации.

„Най-старите рецепти, които притежаваме, са от края на 15-и и началото на 16-и век. Има цял екип от професори, които работят по тях. Най-голямата част от колекцията обаче е от началото на 17-и век. Тя е записана и запазена от готвачите, които са работели за най-изтъкнатите полски аристократи. Има страхотни десерти“, признава Агнешка, която обича най-много именно сладките изкушения от миналите векове. „Има десерт, който наподобява вафла, пълна с крем от розмарин. Приготовлението ѝ е много сложно, но вече има книга, написана и издадена от готвачи, които специализират именно в създаването на такъв вид блюда. Те се опитват да запазят оригиналния вкус, но и да го модернизират, защото говорим за гозби от 16-и, 17-и и 18-и век. Няма как да си ги приготвите у дома“, обяснява Куш.


По думите ѝ във времето на последния полски крал Станислав Понятовски ястията са били приготвяни с много подправки. Полските аристократи са слагали много черен пипер, канела и джинджифил. Захарта също е използвана като подправка, включително за овкусяване на риба и месо. Подправките тогава са били изключително скъпи и е било въпрос на чест да се използват в кухнята, подчертава Агнешка.

„Бароковите гозби са много интересни, защото основната цел е да се заблудят хората какво точно ядат. Например на официалните вечери хората не са можели да разгадаят дали им сервират риба или месо. Било е вид кулинарен театър“, допълва екскурзоводът и сама признава, че е чревоугодник, който често се изкушава от старовремските рецепти.

Кулинарната революция на Станислав Понятовски


Последният полски крал Станислав Понятовски изключително е харесвал френската култура. По думите на Агнешка Куш френското влияние се усеща в почти всяко действие и решение на краля, когато става дума за ежедневни дела. Един от ключовите аспекти е във вкусовите му навици, тъй като слага край на прекаляването с подправки и предпочита по-семпли вкусове. „Истината е, че той не е можел да се храни с гозби, които са обилно приготвени. Затова е сменил модата с елегантни френски ястия без много подправки с изключение на билки. Под „билки“ той е разбирал растенията, които могат да се отгледат в градината и средиземноморски растителни продукти, но в никакъв случай подправки с много силен вкус и мирис“, уточнява Куш.


Според нея Понятовски е бил много увлечен по френската култура и е изучавал с интерес творчеството на френските философи. Всеки ден отделял минимум четири часа в опознаване на произведенията им и то по изключително любопитен метод. Докато най-приближените му придворни са помагали да облече кралските одежди, което е отнемало часове, един от тях е четял на глас избрана от Понятовски творба на френски философ в оригинал. За този придворен франкофон е имало специална тапицирана табуретка.

Още любопитни истории за Кралския замък във Варшава и с какви напитки са преглъщали пикантните гозби в предишните векове можете да чуете в звуковия файл.

Снимки: Марта Младенова, M. Wolagiewicz (Wikimedia), GetYourGuide, InYourPocket, PuzzleGarage, Pinterest, ArtsAndCulture, YourDailyVegan

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Георгиев

Ще се въведе строг контрол и ясни правила за преместваемите обекти в София

На тържествена церемония на 20-и януари, когато почитаме паметта на Свети Патриарх Евтимий Търновски, бе направена първа копка на новостроящия се православен храм, който ще носи неговото име в девети микрорайон на столичния квартал „Люлин“. Инициативата е с благословията на Негово Светейшество Неофит - митрополит Софийски и..

публикувано на 23.01.22 в 08:06
Българската база на остров Ливингстън

Необходими са 4 милиона лева, за да отплава за Антарктида корабът "Св. Св. Кирил и Методий"

От юли миналата година България си има военен научноизследователски кораб. Научноизследователският кораб "Св. Св. Кирил и Методий" беше купен от Норвегия. За да може да отплава за Антарктида до края на 2022 година са необходими 4 милиона лева. Корабът е много добър, въпреки, че е произведен преди 35 години, каза флотилен адмирал Боян Медникаров...

публикувано на 22.01.22 в 16:59
Д-р Димитър Пенчев, коремен хирург

Д-р Димитър Пенчев: Дивертикулите най-често възникват в края на дебелото черво

" Дивертикулите на дебелото черво представляват торбовидни разширения на дебелото черво . Те могат да възникнат при всяка възраст", каза за БНР д-р Димитър Пенчев, коремен хирург в Клиниката по ендоскопска хирургия във Военномедицинска академия в София. По думите му не могат да се посочат причините за възпаленията, които предизвикват заболяването..

публикувано на 22.01.22 в 14:27

Ще бъдат ли ограничени професионалните спортисти след депортирането на Новак Джокович

Ще бъдат ли ограничени професионалните спортисти, които не желаят да се ваксинират срещу Covd-19, от участие в най-големите спортни събития? Този въпрос възникна покрай приключенията на сръбския тенесист Новак Джокович в Австралия, завършили с депортирането му. Краят на сагата накара мнозина да се запитат дали изборът на Ноле не означава край на..

публикувано на 22.01.22 в 14:23
Борис Джонсън

Ще успее ли бунтът сред торите да свали Борис Джонсън от премиерския пост заради Covid гафовете му

"Подобно на много депутати, седящи тук, аз прекарах седмици и месеци да защитавам премиера срещу често гневни избиратели. Припомнях им успеха от постигането на Брекзит, масовото ваксиниране и много други неща. Но аз очаквам моите лидери да поемат отговорност за действията си. Вчера премиерът стори точно обратното. Затова ще му припомня един до болка..

публикувано на 22.01.22 в 13:58

Състезания по зимни спортове се провеждат на Витоша

Седмото издание на “Витоша зимен фест 2022” се провежда на 22 януари 2022 година край хижа "Алеко". Организатори са Столичната община и Фондация "София - европейска столица на спорта". "Днес сме предвидили няколко интересни активности - състезания по ски алпинизъм, който започва в 9.45, алпийски ски слалом. Децата ще се спуснат по..

публикувано на 22.01.22 в 11:15

Емил Нешев: Една от опасностите в планината през зимата е лавината

"Най-големите опасности са две - подценяването на условията в планината, въобще подценяването на планината и другата опасност е надценяването на собствените възможности. Това важи не само за зимата, но важи въобще за посещенията в планината. Едни от най-големите проблеми в планината през зимата са хипотермията и лавините ", каза за БНР..

публикувано на 21.01.22 в 17:41
Подкасти от БНР