Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Стивън Ливингстън: Дезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление

Регулирането на съдържанието в социалните мрежи е чашата с отрова за либералната демокрация, казва американският професор

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Щурмът срещу сградата на американския Конгрес преди година насочи вниманието към социалните мрежи. Според някои от мненията именно от тях е тръгнала радикализацията на участвалите в нападението, заради бързото разпространение на дезинформация. Други смятат, че обвинението към социалните мрежи е прибързано. 

Съдейки по анализите в местните медии, повечето от дошлите са вярвали, че изборите през 2020, които Доналд Тръмп загуби, са били откраднати и датата 6 януари е била последна възможност за намеса и обръщане на резултата. Не е имало значение, че преди това редица повторни преброявания и съдебни дела са доказали победата на Джо Байдън.

Година след отнелото човешки животи нападение на Капитолия разследването на случилото се продължава. Над 700 арестувани, над 100 от които са се признали за виновни. Смята се, че са участвали около 800 души. Те са били от почти всеки щат, включително Окръг Колумбия.

6 януари 2021 г.   Снимка: ЕПА/БГНЕСРазследването се опитва да установи повече за организацията на щурма и дали хора от администрацията на Тръмп са били „инструменти“ в тези събития. Допитвания показват, че голяма част от републиканците в страната все още смятат, че победата на Байдън не е легитимна.

Анализатори обаче обръщат внимание на радикализацията на обществото.

Стивън Ливингстън е професор в университета „Джордж Вашингтон“ и създател и директор на Института по данни, демокрация и политика.

„Платформите на социалните медии помагат на екстремистки групи, които при други обстоятелства са изолирани, да се отрият и не само групи, но и индивиди. Така има една откриваемост. Това може би са най-важните елементи или ефекти на платформите на социалните медии. В същото време не трябва да забравяме, че други видове организации в Съединените Щати десетилетия наред са атакували легитимността и целостта на управлението – много преди създаването на платформите на социалните медии“, коментира проф. Ливингстън за БНР.

„В съзнанието ми изникват съгласувани нападки спрямо учени изследващи климата и идеи за климатичните промени, нападки срещи науката като цяло, непрекъснатите атаки срещу легитимността на мейнстрийм медиите. Не трябва да търсите това онлайн. Достатъчно е само да погледнете Ръш Лимба – консервативен радиоводещ, който почина неотдавна. Лимба направи цяла кариера в продължение на години с атаки спрямо мейнстрийм медиите.“

Заедно с Ланс Бенет, Стивън Ливингстън е автор на сборника „Ерата на дезинформацията“, излязъл миналата година. Двамата автори, както и други - като Даниел Крийс от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил смятат, че популярността на дезинформацията не е следствие на социалните мрежи, а симптом на по-сложен проблем

6 януари 2021 г.  Снимка: ЕПА/БГНЕСДезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление. Това социално разцепление само по себе си обикновено не е резултат от само от платформите на социалните медии. Голяма част от типичните обясненията за сегашната ситуация не само в Съединените Щати, но и също в Европа, държави като Турция, Унгария, Полша, са, че платформите на социалните медии създават поляризация и разцепления в обществото. Това е обяснението.“

Според проф. Ливингстън се разцепление по линия на расови и икономически показатели и усещане за заплаха за идентичността в контекста на смаляващото се мнозинство на белите конкретно в САЩ.

„Това усещане за заплаха вече е създало ниво на недоверие и разцепление в американското общество. Има американци, които нямат доверие на науката, нямат доверие на мейстрийм медиите, нямат доверие на експертите, нямат доверие на академиците. За да запълнят този епистемологичен вакуум те се обръщат към конспиративни теории, които са изградени съобразно пристрастията на индивидите в Америка.“

Снимка: Pixabay

Регулирането на съдържанието в социалните мрежи е чашата с отровата за либералната демокрация, категоричен е проф. Стивън Ливингстън.

„Когато западните демокрации започнат да регулират съдържание, хора на места като Кремъл ще си кажат: ако американците го правят, защо да не го правим и ние? Така се получава една главоблъсканица. Регулирането на съдържание е пряка заплаха за едно от основните условия на либералната демокрация, а именно, че най-добрият коректив на речта е още реч, както Джон Стюърт Мил е посочил преди много време. Оказва се, че повечето реч не винаги коригира фалшиви слова и това ни изправя пред въпроса - какво тогава коригира фалшивите слова? Ще е лъжа да кажа, че либералните демокрации никога не са регулирали словото. Регулираме – давам за пример клеветата. Въпреки това в сърцевината си либералната демокрация не позволява регулиране на словото, но това свободно слово може да е систематично, масивно и много вредно спрямо демокрацията. Ако трябва да бъда честен, нямам отговор. Посвещавам остатъка от кариерата си в търсене на отговор на този въпрос.“

Ливингстън откроява институционални и демографски причини за срива на доверието в институциите. Той дава пример с действащата избирателна система, която дава еднакъв брой сенатори на всеки един щат, независимо от населението на щата. Позовава се и на прикрития расизъм от бели, които искат да се върнат към отминали времена, когато социалният им статут е бил по-добър. За изследователя разговорите за засилване на демократичните структури на държавата би помогнал повече от фиксацията върху съдържанието онлайн.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Нов център за превенция на бедствия създадоха в София

Нов център за превенция на бедствия създадоха в София

Нов център за превенция на общинската дирекция „Аварийна помощ и превенция“ в София работи от тази седмица. Целта е бърза реакция при различни природни бедствия, промишлени аварии, критични ситуации с акцент северните райони на столицата. Нова дейност е и създаденият „Център за интегрирано управление на риска“. С него се осигурява развитие и..

публикувано на 22.05.22 в 16:46

За първи път имаме възможност да се докоснем до частица от мощите на Кирил и Методий

София и България се готвят да посрещнат за първи път мощи на светите равноапостоли Кирил и Методий. Става дума за част от ръката на Св. Кирил и две частички от ребрата на Св. Методий. Те се пазят в гръцкия православен манастир Есфигмен в монашеската република Света Гора. Поканата е отправена от българския патриарх Неофит, а светинята пристига от..

публикувано на 22.05.22 в 15:42
Иво Джокин

Изложбата „Под светлината на звездите” гостува в училищата от Община Долна Митрополия

Пътуващата интерактивна изложба „Под светлината на звездите” гостува в училищата от Община Долна Митрополия, Плевенска област. Създадена е по повод Международния ден на светлината -16 май и включва астрофотографии на Николай Димитров, както и интересни и забавни експерименти със светлина. Иво Джокин е вдъхновяващ човек, който от години предава..

публикувано на 22.05.22 в 14:53
Офицерът от резерва - подполковник Иво Джунов

Във Враца може да бъде видяна изложба, свързана с военното ни минало

До края на май във Враца може да бъде видяна изложба, вдъхновена от две кръгли годишнини, свързани с военното ни минало. Тази година се навършват 110 години от Първата балканска война и 130 години от сформирането на пехотна дивизия в града. Със снимки, карти и документи изложбата показва щрихи от войсковия живот в миналото и разкрива битки, победи и..

публикувано на 22.05.22 в 13:56
Плажът на влюбените

В Бургас пясък от цял свят ще бъде показан в изложба „Светът в зрънце пясък“

В Бургас над 200 вида пясък от цял свят ще бъдат представени в първата по рода си изложба „Светът в зрънце пясък“. Тя ще бъде открита на 21 май  вечерта по време на Европейската нощ на музеите. Тя е експонирана в Природо-научния музей в града. Над 650 вида пясък включва колекцията на музея. Повечето от тях са от най-екзотични дестинации като Хаваите и..

публикувано на 21.05.22 в 18:56

"По ръба" с Калина Андролова: Спасителният бряг се оказа тресавище

Ситуацията във властта у нас се превръща в гигантски фарс. Това правителство е неизчерпаем източник на камуфлажна словесност. Управленците ни напомнят амбулантни търговци, чийто талант се свежда до това да убедят клиента в тази конкретна минута, а по-нататък какво точно ще се случи, няма никакво значение. Тази схема на създаване на декори, се..

публикувано на 21.05.22 в 13:56

Коментар на Петър Волгин: Партийни възходи и падения

Можем да направим интересни изводи, стъпвайки върху картината на електоралните нагласи, която рисуват последните социологически проучвания. Да кажем най-напред, че е напълно нормално партиите в управляващата коалиция да губят влияние. Трудно е да управляваш и да продължиш да бъдеш симпатичен. Обаче също така е видно, че някои партии във властта..

публикувано на 21.05.22 в 12:59