Стивън Ливингстън: Дезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление

Съдейки по анализите в местните медии, повечето от дошлите са вярвали, че изборите през 2020, които Доналд Тръмп загуби, са били откраднати и датата 6 януари е била последна възможност за намеса и обръщане на резултата. Не е имало значение, че преди това редица повторни преброявания и съдебни дела са доказали победата на Джо Байдън.

• Една година от щурма над Капитолия

Година след отнелото човешки животи нападение на Капитолия разследването на случилото се продължава. Над 700 арестувани, над 100 от които са се признали за виновни. Смята се, че са участвали около 800 души. Те са били от почти всеки щат, включително Окръг Колумбия.

Разследването се опитва да установи повече за организацията на щурма и дали хора от администрацията на Тръмп са били „инструменти“ в тези събития. Допитвания показват, че голяма част от републиканците в страната все още смятат, че победата на Байдън не е легитимна.

• Проучване в САЩ: Щурмът на Капитолия от 6-и януари вероятно ще се случи отново
• Две трети от американците продължават да мислят, че демокрацията в страната е застрашена
• Съветници на Тръмп няма да съдействат на разследването на атаката срещу Капитолия

Анализатори обаче обръщат внимание на радикализацията на обществото.

Стивън Ливингстън е професор в университета „Джордж Вашингтон“ и създател и директор на Института по данни, демокрация и политика.

„Платформите на социалните медии помагат на екстремистки групи, които при други обстоятелства са изолирани, да се отрият и не само групи, но и индивиди. Така има една откриваемост. Това може би са най-важните елементи или ефекти на платформите на социалните медии. В същото време не трябва да забравяме, че други видове организации в Съединените Щати десетилетия наред са атакували легитимността и целостта на управлението – много преди създаването на платформите на социалните медии“, коментира проф. Ливингстън за БНР.

• САЩ 2021 - нацията остава разделена

„В съзнанието ми изникват съгласувани нападки спрямо учени изследващи климата и идеи за климатичните промени, нападки срещи науката като цяло, непрекъснатите атаки срещу легитимността на мейнстрийм медиите. Не трябва да търсите това онлайн. Достатъчно е само да погледнете Ръш Лимба – консервативен радиоводещ, който почина неотдавна. Лимба направи цяла кариера в продължение на години с атаки спрямо мейнстрийм медиите.“

Заедно с Ланс Бенет, Стивън Ливингстън е автор на сборника „Ерата на дезинформацията“, излязъл миналата година. Двамата автори, както и други - като Даниел Крийс от Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил смятат, че популярността на дезинформацията не е следствие на социалните мрежи, а симптом на по-сложен проблем. 

„Дезинформацията запълва вакуума, създаден от социалното разцепление. Това социално разцепление само по себе си обикновено не е резултат от само от платформите на социалните медии. Голяма част от типичните обясненията за сегашната ситуация не само в Съединените Щати, но и също в Европа, държави като Турция, Унгария, Полша, са, че платформите на социалните медии създават поляризация и разцепления в обществото. Това е обяснението.“

Според проф. Ливингстън се разцепление по линия на расови и икономически показатели и усещане за заплаха за идентичността в контекста на смаляващото се мнозинство на белите конкретно в САЩ.

„Това усещане за заплаха вече е създало ниво на недоверие и разцепление в американското общество. Има американци, които нямат доверие на науката, нямат доверие на мейстрийм медиите, нямат доверие на експертите, нямат доверие на академиците. За да запълнят този епистемологичен вакуум те се обръщат към конспиративни теории, които са изградени съобразно пристрастията на индивидите в Америка.“

Регулирането на съдържанието в социалните мрежи е чашата с отровата за либералната демокрация, категоричен е проф. Стивън Ливингстън.

„Когато западните демокрации започнат да регулират съдържание, хора на места като Кремъл ще си кажат: ако американците го правят, защо да не го правим и ние? Така се получава една главоблъсканица. Регулирането на съдържание е пряка заплаха за едно от основните условия на либералната демокрация, а именно, че най-добрият коректив на речта е още реч, както Джон Стюърт Мил е посочил преди много време. Оказва се, че повечето реч не винаги коригира фалшиви слова и това ни изправя пред въпроса - какво тогава коригира фалшивите слова? Ще е лъжа да кажа, че либералните демокрации никога не са регулирали словото. Регулираме – давам за пример клеветата. Въпреки това в сърцевината си либералната демокрация не позволява регулиране на словото, но това свободно слово може да е систематично, масивно и много вредно спрямо демокрацията. Ако трябва да бъда честен, нямам отговор. Посвещавам остатъка от кариерата си в търсене на отговор на този въпрос.“

Ливингстън откроява институционални и демографски причини за срива на доверието в институциите. Той дава пример с действащата избирателна система, която дава еднакъв брой сенатори на всеки един щат, независимо от населението на щата. Позовава се и на прикрития расизъм от бели, които искат да се върнат към отминали времена, когато социалният им статут е бил по-добър. За изследователя разговорите за засилване на демократичните структури на държавата би помогнал повече от фиксацията върху съдържанието онлайн.