Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дмитрий Суслов: Нахлуване в Украйна от страна на Русия би било контрапродуктивно

"Крайно време е да назовем нещата с истинските им имена и да кажем, че в Европа отдавна отмина епохата, която започна с обединението на Германия. Правилата и принципите на поведение в сегашната епоха, която се характеризира с нова конфронтация между великите държави и ново разделение на Европа, трябва да са съобразени с необходимостта от контролиране на тази конфронтация и предотвратяване на голяма война. Това пише в статия, публикувана в руския всекидневник "Комерсант" под заглавие "Трябва честно да обявим, че Русия и НАТО са противници". Автор е Дмитрий Суслов, експерт от международния дискусионен клуб "Валдай" и заместник-директор на Центъра за европейски и международни изследвания на Висшето училище по икономика в Москва. Суслов коментира темата за предаването "Събота 150".

Вчера в Женева руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че американският държавен секретар Антъни Блинкън му е обещал писмен отговор на предложенията на Русия за гаранции за сигурност. Какво според вас ще отговорят Съединените щати?

"Мисля, че отговорът на американците ще повтори позицията им, която беше формулирана след преговорите в Женева и в Брюксел, а именно - Съединените щати ще заявят готовност за диалог с Русия по военно-техническите въпроси, по въпросите на контрола над оръжията - както ядрените, така и неядрените. Например по въпроса за ракетите със среден и малък обсег, за други видове ударни оръжия и за ограниченията върху разполагането им в някои европейски райони. Мисля, че Съединените щати ще представят в писмен вид конкретни предложения по тези въпроси", каза за БНР Дмитрий Суслов.

Ще бъде даден категоричен отрицателен отговор на ключовите руски изисквания за прекратяване на политиката на разширяване на НАТО и за изтегляне на военната инфраструктура от територията на новите страни членки до позициите от 1997 година. Що се отнася до отказа от прекратяване на политиката на разширяване на НАТО, мисля, че Съединените щати просто ще приведат на Русия цитати от документи като Парижката харта за нова Европа от 1990 година. Там наистина е написано, че всяка суверенна европейска държава има право сама да решава как да гарантира сигурността си, включително да се присъединява към един или друг военно-политически блок. НАТО тълкува този принцип като право да се разширява. Струва ми се, че най-важното след срещата между Лавров и Блинкън е, че независимо от очаквания отговор на Съединените щати да потвърдят в устна, а следващата седмица и в писмена форма, подкрепата си за политиката на отворени врати, двете страни ще продължат диалога. Министрите вече анонсираха следващата си среща".

На какво се надява Русия като предявява неизпълними от гледна точка на Съединените щати и НАТО изисквания? Имам предвид отказа от разширяване на Алианса на изток и изтеглянето на натовската военна инфраструктура от новите страни членки?

"Работата е там, че руските изисквания са наистина неизпълними в контекста на победата на Запада в Студената война и в контекста на геополитическата реалност, която съществуваше в Европа през 90-те и през първите години на новото хилядолетие. Когато политиката на разширяване на НАТО беше безопасна за самия Алианс. Защо? Защото се смяташе, че Русия няма сили реално да се съпротивлява срещу разширяването на НАТО, че няма да се осмели да предприеме наистина сериозни, включително военни мерки и контрамерки спрямо НАТО, и че в крайна сметка, така или иначе, ще се впише в натоцентричната система.
Този контекст отдавна не съществува. Русия и НАТО гледат една на друга като на противници. Военното планиране и на Русия, и на НАТО е ориентирано към подготовка на война един срещу друг. Това не означава, че искаме да започнем война, но в качеството си на потенциални противници постоянно се готвим за нея. И се готвим да победим или поне да не загубим, ако войната все пак започне.

Русия съвсем недвусмислено дава да се разбере, че по-нататъшното продължаване на политиката на разширяване на НАТО е толкова непоносимо за нея, че тя вече наистина е готова да предприеме сериозни мерки. Не само на думи, а и на дела. Така Съединените щати и НАТО са изправени пред прост избор. Да отслабват собствената си сигурност и да засилват заплахата от война между Русия и НАТО, преследвайки собствените си принципи, срещу които Русия винаги е възразявала. Или все пак да изберат други принципи, които са по-адекватни за създалата се конфронтация - взаимно да зачитат червените си линии, за да избегнат война.

Съветският съюз и Съединените щати например достигнаха до това схващане по време на Студената война, след като преминаха през поредица от остри военно-политически кризи като Берлинската и Карибската. Те възприемат политиката на противника като неправилна, нелегитимна и несъответстваща на техните ценности. Принудени са обаче да уважават червените си линии, защото в противен случай ще настъпи глобална катастрофа и двете страни ще бъдат изтрити от лицето на Земята. Днес всъщност Русия се опитва да наложи аналогични правила на играта, но без Берлинска или Карибска криза".

Как Русия ще продължи да преследва целите си - като използва дипломация, военна ескалация или и двете заедно?

"Русия, естествено, ще избере и едното, и другото. Ще продължава диалога със Съединените щати. В същото време ще запазва военното си присъствие на границата с Украйна и ще увеличава военния натиск срещу Съединените щати и НАТО. Дипломацията не работи без военен натиск и историята на отношенията между Русия и Запада го доказва. Представете си какво щеше да стане, ако Русия беше предявила същите тези изисквания към Съединените щати и НАТО, но нямаше струпване на руски войски на границата с Украйна и спекулации на тема руско нахлуване в Украйна? Руските изисквания просто щяха да бъдат игнорирани".

Има ли опасност от руско военно нахлуване в Украйна?

"На Запад често казват, че след като получи отрицателен отговор, Русия ще нахлуе в Украйна. По-скоро точно това няма да стане, защото самата Русия не иска да пресича тази червена линия. Нахлуване в Украйна би било контрапродуктивно. То само би намалило шансовете на Русия да получи гаранции за сигурност и би засилило военното сътрудничество между Съединените щати, НАТО и Украйна. Няма да се реши въпросът с политиката на разширяване на НАТО и срещу Русия ще бъдат въведени още по-строги санкции", заяви за БНР Суслов.

Не мислите ли, че ако прекали с военния натиск, Русия може да постигне обратен на желания ефект под формата на консолидиране на Съединените щати и европейските държави против нея. Вече се заговори за присъединяване към Алианса на неутралните Швеция и Финландия например?

"Струва ми се, че това е въпрос на съотношение между загуби и ползи. Кое е по-изгодно за европейците и за Съединените щати - да се договорят с Русия или да се консолидират против нея? Разбира се, че консолидирането срещу Русия е един от възможните сценарии. Но трябва да се знае, че това ще има висока цена за европейските страни и за Съединените щати. Ще се загубят ползите от възможното сътрудничество с Русия по най-различни въпроси. Още повече, че от гледна точка на днешната глобална политика, руско-европейските отношения имат ако не периферен, то второстепенен характер. Главният конфликт е между Съединените щати и Китай. Очевидно Русия си прави сметката, че разбирайки къде е главният противник и конкурент, администрацията на президента Байдън ще се опита да се договори с Русия, за да насочи основните си ресурси и внимание към възпиране на Китай. Защото американските ресурси не са безкрайни. Това е вторият сценарий", поясни още експертът от международния дискусионен клуб "Валдай" и заместник-директор на Центъра за европейски и международни изследвания на Висшето училище по икономика в Москва".

Може ли противопоставянето между Русия и Запада до доведе до засилване на руско-китайското военно сътрудничество?

"Безспорно. Мисля, че Русия открито дава да се разбере, че отказът от зачитане на жизненоважните й интереси и подкрепата за политиката на разширяване на НАТО ще доведе до задълбочаване на руско-китайското военно сътрудничество", посочи още Суслов в предаването "Събота 150".

Още по темата в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Служител замерва радиационните нива в зоната на Чернобил, 22 април 2021 г.

38 години от ядрената катастрофа в Чернобил – най-тежката в света

Днес се навършват 38 години от най-тежката ядрена катастрофа в историята. В ранните часове на събота, 26 април 1986 година реактор номер четири в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява катастрофална експлозия, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Жива верига със свещи в Никозия за годишнината от аварията в Чернобил..

публикувано на 26.04.24 в 07:44
Американската зенитно-ракетна система MIM-104 Patriot, архив.

Очаква се САЩ да обяви поръчка за оръжия за Украйна за $6 млрд.

Съединените американски щати (САЩ) днес ще бъдат домакин на виртуална среща на донорите на международна помощ за Украйна. Очаква се Вашингтон да обяви нови поръчки на оръжия за Украйна на стойност 6 милиарда долара, заяви американски представител, цитиран от агенция Ройтерс. Йордан Божилов: Русия е готова да ескалира още повече отношенията..

публикувано на 26.04.24 в 07:42

Здравните власти с мерки срещу коклюша. Какви ще са те?

Мерките, които ще предприемат здравните власти срещу разпространението на коклюш у нас, ще бъдат обявени днес.  Една от тях, която беше обсъдена още в началото на седмицата, е временното изтегляне на първата ваксинация срещу заболяването с две седмици по-рано - когато бебето навърши месец и половина. Не се предвиждат ограничения в придвижването..

публикувано на 26.04.24 в 07:36

НОИ започва изплащането на великденските добавки за пенсионерите

Националният осигурителен институт ще започне изплащането на приетите от Народното събрание великденски добавки в размер на 100 лева. Парламентът реши добавката да обхване пенсионерите с размер на пенсията до линията на бедността, т.е. до 526 лева включително, което означава, че такава ще получат около 534 хиляди души. Почти всеки четвърти..

публикувано на 26.04.24 в 07:34

Венци за загиналите от трудови злополуки поставят пред КНСБ

От 9:30 ч. КНСБ и представители на социалните партньори ще отдадат почит пред паметта на загиналите при трудови злополуки работници. Ще бъдат поднесени венци пред мемориалната плоча, поставена пред сградата на конфедерацията в София. От 10 ч. в зала "Европа" ще бъдат връчени годишните награди, с които КНСБ отличава работодателите, постигнали..

публикувано на 26.04.24 в 07:32
Димитър Главчев

Заседание на служебния кабинет, решава бюджети на агенции и министерства

Служебното правителство се събира на редовно заседание в 13 часa. По предложение на министър-председателя ще бъдат одобрени допълнителни разходи по бюджетите на различни ведомства и агенции. Сред тях са: Националния статистически ниститут, Aгенцията "Държавен резерв и военновременни запаси", Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията за ядрено..

публикувано на 26.04.24 в 07:28

Хотели и ресторанти може да затворят в разгара на лятото заради кризата с персонала

Юристи от миграционни центрове и работодатели обмислят колективен иск срещу държавата заради пропуснати ползи . Те отправят упреци за забавени процедури по издаването на визи за сезонните работници от трети страни, които туристическият бранш очаква. Приетите от вчера от парламента промени в Закона за чужденците в България няма да спасят..

публикувано на 26.04.24 в 07:28