Поучителна история за насилие и за спасение на евреите извън Стария континент

• Отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Холокоста

Това се случва в Мароко  по време на Втората световна война на северния бряг на Африка. За него разказва американският проф. Нюман Стилман - специалист по нова история на ислямския свят, който през зимния семестър е гост професор в Йерусалимския университет.

Проф. Стилман, вярно ли е, че освен Дания и България, Мароко също е спасило своите евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война?

"По време на Втората световна война Мароко, Алжир и Тунис са били под властта на режима на Виши. Правителствата и на трите страни са били прохитлеристки и са прокарани много закони, засягащи евреите. Въпросът е имало ли е непосредствена опасност за живота на евреите от Мароко. Да, имало е, макар че исканията на Виши и на Третия Райх за депортация на местните евреи са били трудно изпълними. Мароканският султан Мохамед Пети, който формално е подписал много от документите срещу евреите, на практика забавя действието им и така не се налага да ги изпълни. Един от доводите му е, че няма железница от Северна Африка до Европа, а нали процесът на депортация на евреите към лагерите на смъртта се е пазил в тайна. Пренасянето с кораби, през международни води, на толкова голяма група хора, не е можело да остане незабелязано.
Ето един от анализите в труда на доц д-р Серж Бергудо, министър в мароканското правителство между 1993-1995 г и лидер на мароканските евреи: „Отношението към евреите в Мароко през Втората световна война бе двойствено. През страната минава един от транзитните канали за бягащи от Европа евреи. От Танджер, който по това време е бил „открит град“, потеглят към Канада стотици израилтяни на всякаква възраст. Помагат им дипломати като американеца Райвз Чайлдс, съдействал на 500 еврейски деца от Унгария да се спасят през Мароко. Местната еврейска общност ги е приютила, докато ги качат на параходи, но и властите са си затваряли очите, че те са там. Това е ставало срещу съответния бакшиши, разбира се. В останалата част на Мароко, където действат законите на френската зона, управлявана от Виши, на евреи е забранено да живее в по-новите „европейски“ райони на градовете. Заставят ги да се върнат в гетата (наричали ги солниците) в старите градове и да се сместят при роднини в препълните еврейските квартали.  Евреите ученици са изгонени от френските училища, като се оставя 10 процентна квота на деца на особено богати родители. (За щастие от това не пострадва образованието на еврейските деца заради изградената мрежа от училища на Алианс Израели и на религиозни класове към синагогите). Въведена е забрана евреите да практикуват много професии. Правели се списъци и е предстояло конфискуване на цялото имущество на израилтяните. За щастие, на 7 ноември 1942 г. американски войски правят десант на бреговете на Мароко. Операцията носи названието Факел. Те завземат управлението на северно Мароко. Много от евреите стават снабдители на американската армия. Това подобрява материалното им състояние и помага да се върнат в домовете си, но влошава отношенията им с местните французи".

Докъде е истината за държавите-спасителки на евреи и откъде започват легендите?

"Искам най-напред да кажа с няколко думи за положението на евреите в съседните, на Мароко, държави. Тунис е била 6 месеца под пряка немска власт, след влизането в страната на армията, командвана от генерал Ромел. Запознах се с писмото от началника на СС в страна. То се пази в националния им архив. Той пише, че няма влак от Африка за Европа и е невъзможно да бъдат изпратени в концлагерите местните евреи, както става в стария континент, но стриктно се спазват наредбите на Райха евреите да носят жълта значка. Създадени са етнически концлагери от немски тип, само без газови камери. В тях са натъпкани мъже и жени, деца и старци. Порядките са много строги и доста хора не издържат и умират (най-вече от холера, заради лошите санитарни условия и недохранването. Имало и е и други епидемии.)
В Египет и Алжир има трудови лагери за еврейските мъже. Там те полагат безвъзмезден труд, но всъщност са концентрирани, за да могат бързо и лесно да бъдат депортирани към лагерите на смъртта в Европа, когато това стане възможно. Според него, само в Мароко няма еврейски лагери. Има и евреи, които са били затворени в колонии на границата на Алжир, но не заради етноса им. Там са били изолирани лявомислещи и противници на режима на Виши. На султан Мохамед пети се приписват думите, че неговите поданици не се делят по религиозен и етнически признак - всички живеещи под негова власт са мароканци. Делата му показват, че точно така е мислел.

Друга една случка е по-скоро легенда. На рождения ден на султана е имало голям прием в двореца. На него Мохамед Пети кани и изтъкнати евреи, част от които са му били съветници преди войната, както и първенците на еврейската общност. Церемонил-майсторът им отрежда места между удостоените с честта да са поканени, френски висши чиновници... За съжаление, няма фотографии, документиращи тази история. Не е изключено да е легенда, както тази, че датския крал си е зашил жълта звезда в солидарност със своите евреи. Всъщност в Дания не е било въведено маркирането на евреите с жълти звезди. Или че датските рибари са помогнали на своите съграждани-евреи да доплават до Швеция. Всъщност те са изнудвали бегълците за огромни суми. Евреите са им преписвали имотите си, давали са им кодовете на банковите си сметки. А тези които не са имали достатъчно пари и имоти са подписвали, че ще им изплащат сумата за пътуването в бъдеще. Най-интересното е, че те са си изпълнили обещанието и са плащали вноски дълго след края на Втората световна война. При това са мълчали. Наскоро датски историк (не евреин) е изследвал и огласил случилото се."

И трите държави, за които са знае, че са спасили своите евреи, България, Дания и Мароко, по това време са били монархии. Това случайно ли е?

"Според исляма, султанът е считал евреите за свои поданици и е било важно те да не намаляват, а да се увеличават. Де факто в страните, където освен правителства, е имало още една силна институция, монархическата, е било възможно прилагането на съществуващите антисемитските закони да бъде отлагано. Монарсите са заинтересовани да спасят своите поданици. Да не забравяме обаче, че е имало и други монархии в Европа, които не са могли или не са искали да се намесят в полза на своите евреи. Така че, не -  формата на власт не е била решаваща за спасението".

Още по темата в звуковия файл.