Коментар на Петър Волгин: Баналният водевил „съдебна реформа“

В онези държави, на които /уж/ толкова искаме да приличаме, правото е безпристрастният начин за решаване на всякакви проблеми – от най-дребно битовите до тези от най-висше държавно значение. У нас правото се използва от управляващите, за да разширяват своята власт и от опозицията, за да свали управляващите, след което да прави същото като тях. От десетина години у нас в либералните компании особена популярност добиха фрази като „съдебна реформа“ и „върховенство на закона“. Медиите и неправителствените организации, обслужващи тези кръгове, надариха въпросните думички с магическо значение. Оказа се, че най-важното нещо в България било „съдебната реформа“. Не социалните неравенства, не бедността, не масовата имиграция. Трябвало да постигнем „върховенство на закона“ и тогава всички проблеми щели да бъдат решени. Има само един лек проблем, който спъва тържеството на тази мантра. Десет години се говори за „съдебна реформа“, а никой досега, бил той политик или политолог, не е обяснил внятно и конкретно на нас, нормалните граждани, за какво конкретно става въпрос.

От целия порой приказки, който бълва нашенският умнокрасивитет, се разбира едно-единствено нещо. Имало едни лоши хора – тук най-често се споменават Пеевски, Цацаров и Гешев -, които трябвало да бъдат отстранени, след което щяло да настъпи всеобщото щастие, т.е. да се реализира „върховенството на закона“. Това, разбира се, е изключително елементарно виждане, само че то се оказа достатъчно за едни партии да влязат както в парламента, така и в изпълнителната власт. С невиждано от дълго време комсомолско дръзновение активистите на тези партии се заеха с провеждането на „съдебната реформа“, т.е. с махането на „лошите хора“. Когато във вторник Конституционният съд излезе с решението, че министърът на правосъдието има право да иска оставките на „тримата големи“ в съдебната система, „съдебните реформатори“ изпаднаха в състояние, близко до сакралния екстаз. И май още не са излезли от него. Те вече предвкусват какви разбиващи доказателства ще внесе правосъдната министърка срещу Главния прокурор. Толкова разбиващи ще бъдат, че Иван Гешев, този Волдемор на съдебната система, няма изобщо да чака решението на ВСС, ами на часа ще си подаде оставката.

На мен ми се струва, че въпросните „доказателства“ ще бъдат идентични със списъка, който Кирил и Лена тези дни внесоха в прокуратурата. Пак ще гледаме изрезки от вестници и скрийншотове от сайтове, за които трябва да благодарим на  Гугъл. Едва ли трябва да се учудваме, че световната търсачка се радва на такава популярност. Защо да четеш книги, защо да събираш с месеци и години доказателства, когато има Гугъл, който за минути ти изплюва нужната информация. Ама било елементарно това. Че нашите управляващи да не са особено сложни? Имам предвид както сегашните, така и предишните. 

Най-тъжното в цялата история е, че няма никаква разлика между онези, обявени за „воини на светлината“, т.е. борци за съдебна реформа, и другите, заклеймени като „защитници на статуквото“. Т.нар. борба за „върховенството на закона“ е борба между две политико-икономически групировки. Едната се олицетворява от гражданина Пеевски, а другата от гражданина Прокопиев. Ако мислите, че едните са символ на абсолютното зло, а другите на абсолютното добро, значи сте  в плен на трогателен наивизъм. Тук няма добри и лоши. Има хора, които стръвно пазят заетите си позиции. Има и едни други хора, които също толкова стръвно искат да махнат първите, да се настанят на местата им и да вършат същото. Това наистина е страховита битка. Само че няма нищо общо с „върховенството на закона“. И даже е обидно да ни я представят  като „съдебна реформа“, както ни убеждават умнокрасивите наблюдатели. Това в никакъв случай не е Армагедон, след който щяла да настъпи вселенската справедливост. Наблюдаваме най-баналната от всички борби за овладяване на още власт и още финансов ресурс. Третостепенен водевил, разиграван от безкрайно посредствени актьори.