Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Целта на руския президент е да сложи на мястото на Зеленски послушно мъпет правителство

Стефан Попов: Украйна е границата между Изтока и Запада, не биваше да бъде преминавана

Западът, особено размекнатата Европа проспа страшния знак след Крим, смята преподавателят

Стефан Попов
Снимка: БГНЕС

Украйна е граница и тя 1000 години се е преживявала като граница. Това каза пред БНР Стефан Попов, професор по философия и социология в Нов български университет.

„Украйна е една граница, която не биваше да бъде преминавана, пресичана. Тя е граница и символична, и в голяма степен действителна по оста Изток-Запад. Това е гигантско пространство, което от 1000 години е някак спорно - било реално спорно, било символично спорно.“

Западът вижда в Украйна своя граница, отвъд която идва азиатският континент, Руската империя, посочи проф. Попов.

„Беше несравнимо с Косово, дори с Тайван, който е една много напрегната точка, и с други подобни гранични пространства. Много беше важно Украйна да се съхрани, да стои запазена. Това е една граница, която като се премине, светът наистина не е същият.“

След разпадането на Съветския съюз по цялата си граница Русия се държи изключително неспокойно, невротично, а в случая с Украйна дори психотично, отбеляза Стефан Попов. По думите му Владимир Путин е успял да построи „екстремна автокрация“, а всички споразумения с Украйна са прегазени от Русия и Путин.

„След Крим Западът трябваше да реагира много остро, както реагира сега. Но този Запад, особено размекнатата Европа от онова време, проспа този момент, проспа този страшен знак.“

През 2008 г., когато Путин отхапа две области от Грузия, беше силен сигнал какво ще прави в следващите години, изтъкна Стефан Попов.

Руският президент Владимир Путин по време на церемония в Деня за защита на отечеството. 23 февруари 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проф. Попов не вярва, че санкции ще уплашат Путин, но той не е очаквал толкова единна европейска реакция.

„Санкциите ще ударят предимно руското население, което и без това е бедно и се храни с национални митологии и страхове, които се напомпват. Това население, дори да обеднее до степента на гладовете от 30-те години при Сталин, то ще продължава фанатично да подкрепя Путин.“

В последните години, особено след Крим, руският президент е засилил страшно много държавния резерв в злато и валута, така че да може да издържи, „сякаш е в окупация“.

„И второ – превъоръжи и много привилегии даде на армията. Тази диктатура постепенно, много невидимо и недискутирано за Запада се превръща в една военна диктатура. Привидно по витрините стоят Санкт Петербург и Москва, в които се ходи на екскурзия, които приличат едва ли не на Ню Йорк и на Лондон, но зад всичко това стои една пълзяща военна диктатура. Това, че населението ще понесе удар, за него е калкулирано.“

Стефан Попов е на мнение, че първата цел на руския президент е „да смени режима в Украйна, както направи съвсем наскоро в Казахстан и да сложи на мястото на Зеленски едно послушно мъпет правителство“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартин Иванов

Доц. Мартин Иванов: Няма митове за Народния съд, а неистини и полуистини

"Няма митове. Има просто неистини и полуистини , има политически употреби ." Това каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов за Народния съд преди граждански форум за историко-юридическите му аспекти, който ще се проведе днес. Според него " обичаме декларативно да отбелязваме годишнини, но задълбочено разглеждане не ни се удава ",..

публикувано на 21.02.25 в 10:11

Какви са нагласите в Германия преди предсрочните парламентарни избори?

В неделя в Германия предстоят предсрочни парламентарни избори, след като тройната коалиция на социалдемократа Олаф Шолц със Зелените и либералите се разпадна ден след изборната победа на Доналд Тръмп. Причината за провала година преди регулярните избори е трайното неразбирателство между трите партии в икономическата политика , след като стана..

публикувано на 21.02.25 в 07:55

От полето до масата: Какви са проблемите, за да стигнем до тук?

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги у нас. Фокусът е подкрепа на малките и семейни магазини . Хората обаче се оплакват, че там цените са още по-високи .  Втори бойкот на големите търговски вериги у нас Организатори на бойкота: Подкрепете квартални магазини и семеен бизнес! "Не може да говорим само за веригите...

публикувано на 20.02.25 в 09:13

Втори бойкот на големите търговски вериги у нас

За днес е обявен втори бойкот на големите търговски вериги. Организаторите апелират потребителите да подкрепят малките магазини и българските производители, които, по думите им, "ежедневно биват мачкани от веригите". 7,9 милиона лева спад в оборота на търговските вериги – това е равносметката след бойкота от 13 февруари. Правителството..

публикувано на 20.02.25 в 08:40
Деца, използващи вейпове

Забрана на вейповете: Ще доведе ли това до разцвет на черния пазар?

Държавата обеща да стовари цялата си репресивна сила върху диларите на дрога . Това е една от новините след вчерашния Консултативен съвет за национална сигурност при президента.  След КСНС за наркотиците: Ще бъдат предложени промени в нормативната база Рекламата на вейп устройствата да бъде забранена, поискаха пък родителски организации и..

публикувано на 19.02.25 в 14:44
Снимката е илюстративна.

6.4 милиарда лева е заложеният дефицит в проектобюджета

6,4 милиарда лева е планираният дефицит за настоящата година, което прави три на сто от брутния вътрешен продукт на касова основа.  Това става ясно от публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за годината и структурния план до 2028-ма.  Малко преди 23 часа снощи, на сайта на министерството бяха публикувани документите.  За целия..

публикувано на 19.02.25 в 01:55
Милена Николова и Гергана Ефремова

Назря ли моментът за нова философия на учебните програми?

" Учебните програми имат нужда от много сериозна актуализация . Промените, които се правят, са абсолютно козметични, на парче – отпадане на някой термин, местене на материал от един клас в друг, което не е реална промяна. Има нужда от концептуална, философска промяна на учебните програми, така че да бъдат фокусирани върху уменията,..

публикувано на 18.02.25 в 10:58