Проф. Димитров посочи, че „може би е проверка на позициите и все пак някаква стъпка, че се търси мирно решение“.
Когато се тръгне към преговори, в които вече се доближават позициите, обикновено има спиране на огъня, тук не наблюдаваме такова нещо, допълни Димитър Димитров. По думите му и двете страни са поставили неприемливи за другия искания.
„Но по-добре да има преговори и временно спиране на бойните действия, отколкото да продължава тази ескалация.“
„За момента санкциите не играят такава роля. Продължава същия модел на санкции срещу хора, някои компании и някои банки, което засега на Русия вече не ѝ пречи като че ли“, коментира проф. Димитров в предаването „Преди всички“.
Руската страна има превес, но ако Украйна успее да задържи още няколко дни, ще се появи противодействащо усилие, което да помогне за преговорите, изтъкна проф. Димитров, според когото световният натиск ще се увеличава.
„Чисто аналитично, без емоции, без политически пристрастия, Русия иска трайно да реши този въпрос със своята сигурност. Предполагам ще търси разделяне на Украйна на две или три части, излаза си на Черно море, правителство в Киев или в другата част на Украйна. Ако Русия има пълномащабен военен успех. Затова те не ограничават операцията само в Донбас. Така са нещата, че вече за тях няма значение дали действат само в Донбас или в цяла Украйна“, отбеляза Димитър Димитров.
„Русия търсеше други решения и други договорености с НАТО и с ЕС, най-вече със САЩ, но когато не постигна тези цели, реши да премести акцента върху Украйна и поне да постигне някакви цели, някакви постижения в тези неща. Ако не се постигне едната цел, се търси решение по план Б, втората алтернатива, третата алтернатива.“
Според преподавателя привеждането на ядрените сили на Москва в повишена готовност вероятно са „блъф и показване на мускули“.
България трябва да се готви за последиците от кризата в Украйна и да бъдем по-фокусирани върху това, което ни очаква в близките месеци, категоричен е Димитров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
" Може би се налага да минем през експертно, надпартийно управление, което да реши конкретни икономически задачи. Това е единственият начин политическата система да продължи напред . Иначе сме обречени на Делян Пеевски, сглобки, ГЕРБ, Бойко Борисов и градска десница до откат. В България вече няма лесни решения ". Това коментира пред БНР..
От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...
"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ". Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..
Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..
Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Пресилено е обявяването на епидемия от коклюш, защото не се е покрил нито един от критериите. Причината да сме в това положение е, че новата..
" Може би се налага да минем през експертно, надпартийно управление, което да реши конкретни икономически задачи. Това е единственият начин политическата..
Цялата ни кампания е да се върнем при хората, защото властта е при хората, не при политиците. От Борисов нищо не зависи, от Пеевски нищо..