Защо е важно да говорим за науката с човешки език

"На нашите събития ние не представяме някаква суха теория, а предизвикваме нашите лектори да говорят на разбираем език. По-лесно става с по-младите лектори", посочи още Иванова.

"Въпрос на желание, а не на възраст е , според мен как ще представиш нещата пред по-широката аудитория", посочи в "Хоризонт до обед" Богомил Пешев, млад биолог,  който се занимава с невронауки.

"За целта трябва да имаш поне базови умения, за да предстиш това пред неспециалисти.

Фокусът на програмата на Рацио е мозъкът и машините, сън и памет, патологични изменения на паметта и забравянията.

Понятие като истина в науката не съществува. Винаги трябва да има една капка съмнение и критичност към това, което правим.

От това, което науката е разбрала досега е, че забравянето е по-скоро липса на достъп, октолкото някакво изтриване на информацията. Това е свързано с невроните на клетките.

Когато има информация, която не ни е била нужна дълго време, за нея не се употребява енергия, за да се поддържа - в живата енергия няма преразход на енергия - всичко е прекрасно изчислено.  

Ако околната среда ни даде някакви подсказки, ако се отново сме в този пространствено-времеви контекст, в което дадено събитие се е случило, шансът да възстановим една част от споменът е доста голям.

Забравянето е и процес на балансиране на необходимата от ненужната информация", поясни още Пешев.

Още по темата в звуковия файл.