Таврийски българи от Запорожие намериха безплатен подслон и храна в хотел в Горна Оряховица

60 таврийски българи от украинския град Запорожие намериха безплатен подслон и храна в хотел в Горна Оряховица. Докато чака държавната помощ от 40 лева за издръжка на бежанците, собственичката на хотела Цанка Димитрова продава апартамента си, за осигури оборотни средства за издръжката на жените и децата от Украйна, които е приютила.  

Хотел в центъра на Горна Оряховица беше първият във Великотърновска област, който безплатно започна да приема украински жени и деца, бягащи от войната. В началото бежанците бяха малко, разказва собственичката на хотела Цанка Димитрова:  

„Правя го, защото са хора в беда. Идва една жена, държи едно шестмесечно бебе в ръцете си. Другото ѝ дете е двегодишно в другата ръка, тя няма ръка, с която да си носи куфара. Разплакани, разтревожени много. Минаха две-три такива майки и в последствие се обадих на областната управителка и казах, че така реших, че мога да приемам такива хора“. 

Първата голяма група дойде на 8 март, на 17 март се настани и втората. В момента са 29 деца и 31-а жени от Запорожие, посочи хотелиерката: 

„Държа да кажа, че не съм ги приела за пари, защото това беше на 8 март. Хотелиерите нямахме никаква яснота и по това време не се говореше въобще за плащане. Госпожа Илиева, областната управителка, изрично ме предупреди – рискът е голям, може и да не ти платят. Моят отговор беше – да се надяваме, че бог ще ми плати“.  

Срещам се с четири учителки от Запорожие, които са в Горна Оряховица. Участват в различни занимания и уроци по български език, от хотела на два пъти ги водили на екскурзия, направили им пикник. Таврийските българки разказват за новия си живот: 

„Аз се казвам Людмила, избягахме от войната и дойдохме в България. България много ни харесва. Хубави хора живеят тук. Всички се стараят да ни помогнат. Най сме благодарни на нашата управителка Цанка. Тя много вложи в нас. Всички сме много доволни, защото всеки ден някой идва и казва – искаме да помогнем, какво ви трябва, какво получаваме“. 

„Аз с казвам Ирина. Първата вечер разбрах, че дойдохме при хубава роднина. Разбрахме, че тук сме на място.В Запорожие имаме неделно училище и директорът събира всички българи, които имат корени, децата се учат, и той казва – който иска, тръгвайте.На другия автобус, който се събираше,казахме – идвайте само в Горна Оряховица, да бъдем заедно, защото тук е много хубаво, за нас правят всичко“. 

Аз се казвам Лидия. Сега по-дълбоко уча български език, чета българска книга, мелодрама, но такава намерих. Искам у дома, при мъжа ми. Едните деца са в Полша, по-големите са у дома. Внукът ми е на 19 години и не може да излезе от Украйна и голямата дъщеря ще остане с него“. 

„Аз съм Илияна, работя в нашето неделно българско училище в Запорожие. Децата, които са тук, много от тях идваха при мен в първи клас, учихме с тях български.Тук съм с дъщеря ми, тя е на 9 години. Занимаваме се с децата, те идват при мен в стаята, учим също български, когато възрастните учат. Оставих сина си, той е на 19 години. Той е там“.  

Сред бежанците е 15-годишно момиче, кръгъл сирак, поверено на учителката Илияна от дядото на девойката, който останал в Украйна. Момичето учи икономика, отличничка е. За да учи по-спокойно онлайн в училището си в Запорожие преди да тръгне в българско училище, от центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ осигуриха на девойката таблет.  

60-е украински граждани, приютени в Горна Оряховица от хотелиерката Цанка Димитрова, са подали документи за хуманитарен статут и чакат, за да могат след това да подадат документи за училище, към социалните служби, за медицинска помощ по придружаващите си заболявания, за работа:  

„Знаем колко е тромава държавната администрация, 30 години работя с нея, вече фобия съм развила, но трябва да проявим някакво търпение. Имам уверение, че в рамките на една-две седмици този личен номер ще излезе. Аз съм склонна да вярвам, че българското правителство ще го направи възможно най-бързо това, той е крайно необходим. На тях им трябва време“, заяви Цанка Димитрова.  

Хотелът е със 110 легла, но 60-е таврийски българи са максимумът, който безплатно може да поеме за подслон и изхранване Цанка Димитрова. Докато чака разплащането от държавата, тя обяви апартамента си на морето за продажба, за да има оборотни средства, с които да поеме разходите: 

„Материалните неща не са важни в такива момент. Аз съм само хотелиер, нямам друга помощна дейност. Не съм някакъв богат човек, който да има оборотни средства, с които да разполагам. Значително смъкнах цената, за да може бързо да се продаде. Този апартамент го ползвам една седмица в годината. По-добре сега са ги използвам тези средства, за да мога да ги обгрижа тези хора, докато дойде време за плащането. Трябва да си подсигуря някакво финансиране“. 

Учителките Илияна, Людмила, Лидия и Ирина от Запорожие имат една мечта: 

„Имах мечта да работя в България, детето ми да учи тук, но не в такова качество да бягаме от войната. Едно мирно време, спокойно да работим, а не да оставяме там домовете и роднините си“, коментира Илияна. 

„И колкото може по-бързо да настъпи мир и ние да сме в домовете си при семействата си“, заяви Людмила. 

„Искам дома си, искам училището си, искам да работя“, сподели Лидия. 

„Искаме да настъпи мир. Да благодарим на Цанка, да я прегърнем, да я поканим и да си тръгнем в Украйна. За това аз мечтая“, каза Ирина.  

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.