Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„След края на историята” с Александър Сивилов:

Как България не стана посредник между Украйна и Русия

„В новия глобален сблъсък сме от страната на оградата, където има дънки и банани, но това няма да ни спаси от икономически и социални кризи”

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Личен архив

В Турция се проведе поредният кръг от преговори между воюващите Украйна и Русия. Странно е как южните ни съседи успяват да продават на Киев военни дронове, които нанасят сериозен ущърб на руската армия, а в същото време те закупиха от Москва най-модерните им ПВО системи С-400. Строят с помощта на Руската федерация нова атомна централа и независимо че осъдиха действията на Кремъл, останаха приятели с администрацията на Владимир Путин. Как е възможно това?

Отговорът е прост – самостоятелна дипломация, ясна геополитическа стратегия и категорични позиции по защита на националните интереси. Никога не съм вярвал, че ще давам Турция за пример, но в този случай политиката, която води Реджеп Ердоган, вероятно ще направи страната му един от големите печеливши от тази война. Южните ни съседи се превърнаха в реален газов хъб в региона, освен това един от най-сериозните износители на оръжие, да не говорим за нарастващите им политически позиции.

Много анализатори биха казали, че правителството в Анкара не е обвързано с други съюзи освен с НАТО, но ние имаме подобни примери на самостоятелна позиция и в ЕС. Унгарското правителство гарантира на преференциални цени доставките си на синьо гориво, въпреки че също категорично осъди руската агресия.

Нашите политици отново се оказаха неспособни да реагират и да мислят самостоятелно. Заради това ние хем напълно прекъсваме връзките си с Русия, хем изглеждаме недостатъчно ангажирани с каузата на Украйна.

За съжаление, в исторически план нещата не изглеждат много по-добре. След като през лятото на 1913 година страната ни минава през Междусъюзническата война, настроенията срещу включването на България в Първата световна са много силни. Опитите да останем неутрални се провалят вследствие на натиска, идващ от Германия и силните германофилски настроения на цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов. Резултатът е поражение, окупация и огромна социална и икономическа криза, която разделя обществото през следващите десетилетия. По това време в Европа има и държави, които запазват истински неутралитет. Испания продава храни и оръжие и на двете страни и в крайна сметка излиза от глобалния сблъсък много по-богата и просперираща.

С Втората световна война нашата политическа традиция започва да се оформя. На 2 март 1941 г., правителството на Богдан Филов и парламента, с одобрението на Борис III, включват България в Оста. Причината отново са преди всичко силните прогермански симпатии на политиците ни. След 1943 г. става ясно, че Третият Райх ще загуби сблъсъка. На 9 септември 1944 г. отрядите на Отечествения фронт, с подкрепата на Червената армия завземат властта. Страната ни отново се оказва в лагера на губещите, но този път шансът е, че много български комунисти са в ръководството на световното комунистическо движение и имат влияние и в съветската политика. България на косъм се измъква от огромна национална катастрофа и разкъсване на територията, което е искано от съседните Гърция и Сърбия, а и е подкрепяно от Великобритания.

През следващите 45 години политическият ни елит ни превръща в най-близкия съюзник на СССР. Тодор Живков неизменно успява да влезе под кожата на Никита Хрушчов, Леонид Брежнев, Юрий Андропов. Едва с Михаил Горбачов ситуацията се променя. Изпуснатата от контрол „Перестройка“ слага край на поредния глобален конфликт, макар и студен. Ние отново се оказахме от грешната страна и България бе наказана заради това, че бе най-близкият съюзник на Москва. Новите господари на управляващия ни елит решиха да го оставят да ограби страната.

Днес отново сме на кръстопът. Сблъсъкът между суперсилите навлезе в нова фаза и колкото и цинично да звучи, войната и световното противопоставяне освен криза, може и да се окажат възможност. Някои от политиците ни дори се осмелиха да заявят, че България е потенциален посредник за дипломатическото приключване на конфликта. Би трябвало за всички вече да е ясно, че този сблъсък няма категорично военно решение. Краят му ще бъде намерен с продължителни преговори, но София няма да бъде мястото, където те ще се водят. Причината е политическият ни елит, който за пореден път започва да се престарава да угоди на световните хегемони, без да се съобразява с интересите на хората, които живеят в България.

Изпращането на оръжие в момента само би увеличило проблемите и смъртта на хората в Украйна, а държавата ни не направи нищо, за да помогне дори и на бесарабските българи, които са буквално изоставени в районите, в който  тепърва ще се водят най-активните бойни действия. Що се отнася до бежанците от войната, е достатъчно да погледнем към Полша. За една седмица там успяха да напечатат учебници и да включат бягащите украински деца в образователната система, а у нас още дори не можем да регистрираме бежанските семейства, камо ли реално да им помогнем.

За успокоение на широката публика - в новия глобален сблъсък сме от страната на оградата, където има дънки и банани, но това няма да ни спаси от икономически и социални кризи. За да ги избегнем, трябва да имаме политици с идеи за бъдещето и със собствена позиция за националния ни суверенитет, а не ветропоказатели, които се въртят след всеки, който ги духне.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Предизвестената смърт и случайното безсмъртие на културните феномени през очите на учен и дете

Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..

публикувано на 30.07.24 в 17:40
Станислава Пирчева и Павлина Павлова

"Тервел - спасителят на Европа" - за славното минало на българите и поуките за днешния ден

Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..

публикувано на 30.07.24 в 14:48
Анатоли Джоков в действие.

Олимпийски брейк в "Изотопия"

"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..

публикувано на 29.07.24 в 19:22
Милко Клайнер

Олимпийската история на Русе и защо тя започва с колело?

До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..

публикувано на 29.07.24 в 14:01
Якоб ван Бейлен

Световният колекционер на килими има 850 старинни български килима

Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство .  Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..

публикувано на 29.07.24 в 10:27

Национален парк "Пирин" - богатство за (пре)откриване

В момента и чак до сепември Пирин е  най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..

публикувано на 28.07.24 в 21:13

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40