Кай Катонина - рускинята и антивоенното знаме без „алената кървава линия“

Един от създателите на това знаме е Кай Катонина - рускиня, която от години живее в Берлин.

Може ли свръхстремежът към победа да оправдае жертвите по пътя и какво е да си руснак днес на Запад...

Как беше създаден този нов символ на руснаците, които не са съгласни с политиката на Путин?

Всичко започна с войната, разбира се. Бях в Берлин и ходих на протести заедно с други руски имигранти. Първоначално държахме в ръце плакати, които по никакъв начин не издаваха нашата националност - лозунги като „Не на войната!“ и „Путин е военнопрестъпник“. Един ден обаче моя приятелка дойде с плакат с надпис „Срам ме е, че съм рускиня“. Журналистите веднага се втурнаха към нея. Тогава осъзнахме, че ние, руснаците, по никакъв начин не се различаваме визуално от украинците. Често можеш да разбереш от акцента, но трябва да знаеш езика, за да го доловиш. За по-голямата част от външните наблюдатели всички хора на тези протести са украинци. Така решихме, че трябва някак да покажем, че сме руснаци, които са „за“ Украйна, „против“ войната и „против“ Путин и знамето би било най-добрият начин за това. Защото е видно, може да се възпроизведе и е идеалният символ, от който се нуждаем. Обсъдихме този въпрос с приятели във Фейсбук. Появиха се няколко идеи, от които се спряхме на тази. Причината е, че е семпло и всеки може да го изработи. Хората могат да го направят от цветната хартия на децата си или просто да го нарисуват. Обяснихме и символиката - описахме го като руското знаме, но без на него да е червената ивица, символизираща кръвта. Появиха се разбира се спорове дали имаме право да правим това. Отговорът е - да, нямаме право, но тук въпросът не е за нас, които претендираме да сме прави, а за бъдещето на страната ни такова, каквото го искаме. Идеята за цветовете дойде от един от предложените варианти за знаме, който е по модела на този на Новгородската Република. Това е средновековна държава, на територията на днешна Северна Русия, която е била независима от московския княз. Новгород е бил сравнително демократичен за стандартите на Средновековието - свободен, неимпериалистически. Това са качества, които съвпадат с нашата концепция.

Казвате, че премахването на червената ивица от руското знаме, символизираща кръвта, е защото искате по-добро и по-мирно бъдеще, а не да пренапишете историята на Русия, така ли?

Едно от обясненията за червения цвят на руското знаме е, че това е кръвта, пролята за родината. Това би било чудесно и основателно, ако не беше пропагандата на режима на Путин, която експлоатира това по свой начин. Има руски термин, който е „победобесие“, може да се преведе като „победна лудост“. Така се определя свръхиздигането в култ на победата на Русия във Втората световна война и това става основна част от идеологията - то стига до крайност и неадекватност. Искаме да се дистанцираме от тези неща, от това „славно минало“, което е експлоатирано от пропагандата, и да погледнем към едно немилитаристично демократично бъдеще.

Но не във всяка битка в историята си Русия е била в ролята си на агресор.

Не се дистанцираме от историята, а от начина, по който тя е изкривявана от пропагандата. Също и от разбирането, че в борбата срещу нацизма всичките репресии, които са били извършени, всички хора, които са били убити, са си стрували, защото в крайна сметка сме спечелили войната. И днес ни се представя същото - да живеем в името на тази победа. Бием се срещу Украйна, които са нацистите, и ние спасяваме света от тях. Руската пропаганда е базирана върху легендата за нашите претенции при победата над фашизма. Но това не е била победа само на Русия. В състава на Съветския съюз има много и различни страни, които също са се били срещу нацистите. Така че не е честно Русия да претендира за това.

Премахването на червения цвят от знамето ли е начин да се покаже, че Русия не е агресивна? Може ли това да промени днешния имидж на страната?

Това не е целта на знамето. За да бъде променен имиджът ѝ, Русия трябва да свърши много неща. Промяната на знамето е начин за нас да се обединим и да се доближим до промяната на бъдещето. Но промяна на цвета определено няма да изтрие всички престъпления, които Русия извърши с инвазията в Украйна. Има голяма дискусия сред рускоговорящата демократична общност за това как Германия се е справила с ужасното си минало. Германците са приели вината и са построили музеи - направили са всичко, за да не се повтори всичко това отново. И Русия трябва да постъпи така, но това ще отнеме години, за да започне да променя своя имидж. Знамето е начин да покажем, че руснаците против войната съществуваме и можем да бъдем видени както от хората извън нашата общност, така и да се разпознаваме помежду си. Това е важно, защото в зависимост от средата, тази съпричастност може да те накара да се чувстваш страшно самотен, сякаш си единственият против войната.

Какво се случва днес в Русия и с руснаците в страната - пропаганда от години, дезинформация и филтриране на информацията, почти без свободни медии, наказания за протестиране, забрана за използването на думата „война“. Журналистката Марина Овсянникова, която протестира в ефира на „Първи канал“, каза, че руснаците са облъчени от пропаганда. Има ли начин да живееш свободно и да мислиш свободно, когато си закърмен с отрова?

Последната свободна медия спря работа миналата седмица. Така че вече няма официално регистрирани свободни медии в Русия. Фейсбук и Инстаграм са обявени за екстремистки - приравнени са до нивото на свастиката. Ситуацията не е добра. Пропагандата държи в ръцете си цялата сила, защото няма алтернативни източници на информация. Освен ако не си свръхмотивиран да търсиш такава и ползвате VPN услуга, която променя местоположението ти, така че да не показва, че си в Русия. YouTube все още не е блокиран, така че може да достигнеш до някаква свободна информация, но е доста трудно. Другото нещо е, че хората се страхуват. Дори това да говориш против войната е престъпление. Стига се до пълни абсурди. Например човек излиза на улицата с плакат с надпис „Не на фашизма“ и го арестуват за дискредитиране на руската армия. Това не е шега - наистина се случва. Ситуацията е наистина ненормална и безнадеждна. В момента хората Русия или са облъчени от пропагандата, или са ужасени. Или и двете. Санкциите в същото време никак не помагат за подобряване на обстановката, защото има липси и дефицити както на медицинско оборудване и техника, така и на ежедневни хигиенни продукти. Има и например дефицит на храна за котки, защото тя е вносен продукт. Страната навлиза в голяма икономическа криза. Това ще направи руснаците, които досега не са живели толкова добре, още по-бедни. Пропагандата прави всичко възможно, за да хвърли вината за това на Запада.

Какво е днес да си руснак на Запад? Можеш ли да опиташ да направиш анализ на политическите нагласи на руснаците, живеещи в Германия? Как гледат те на действията на Русия в Украйна?

Живея в Берлин. А да си руснак тук, означава, че помагаш на украинците. Повечето от тях говорят руски и е много по-лесно за тях да получат помощ на този език, а не на английски или на немски. Да си руснак тук означава да си активист да си доброволец. Всичко мои приятели и познати от руската общност тук помагат на украинците - приютили са бежанци в домовете си, помагат като доброволци, даряват и всичко останало. Но не сме дискриминирани заради това, че сме руснаци, защото всички разбират, че националността няма нищо общо с това дали одобряваш войната, или не. Хората те определят според това дали одобряваш войната, или не, а не какъв паспорт имаш.

Има я и другата позиция - какво би казала на твоите сънародници, които подкрепят войната и оправдават действията на Русия като справедливи и се гордеят с тази война?

Честно казано избягвам контакт с такива хора. Не можеш да се бориш с пропагандата, като спориш с хората, например в интернет, защото там най-често можеш да срещнеш такава позиция. Пропагандата работи по този начин - на база емоции, а аз не бих могла да провокирам у тях по-силни емоции, отколкото тя прави. Затова съсредоточавам усилията си да помагам на украинските бежанци и на украинската армия. Щастливка съм, че нямам в обкръжението си хора с такива възгледи - нито родителите ми, нито който и да е от моите приятели. Може би, ако им покажеш видео или информация, това ще помогне малко, но е трудно да се бориш срещу насаждани с години позиции от страна на пропагандата.

Възможно ли е след всичко това Русия и Украйна да заживеят отново като братя или този момент е вече изпуснат след анексирането на Крим, ситуацията в Донбас и войната сега?

Ще бъде трудно и ще става все по-трудно с всеки изминал ден, в който войната продължава. Връзките между отделните хора ще се запазят и ще останат силни, но на правителствено ниво - не мисля. За да стане това, Русия трябва да стане напълно различна държава.