Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Любка Любенова е майсторка на везбата и на совалковата дантела

| обновено на 25.04.22 в 13:39
Д-р Любка Любенова
Снимка: Здравка Маслянкова

Традициите на нашите майки и баби в бродерията, дантелата и тъкането днес ни спасяват и лекуват в забързаното ежедневие, те лекуват не само душите, но и телата ни. Това казва общопрактикуващият лекар от Велико Търново доктор Любка Любенова. Тя e създател и председател на националното сдружение „Седянка“, което обединява десетки майстори на приложни занаяти в България.
Казват за доктор Любка Любенова, че е необичаен и различен лекар, защото освен с безспорните си знания по обща медицина и педиатрия, тя лекува своите над 2000 пациенти, записани в листата ѝ на общопрактикуващ лекар във Велико Търново, със своята човешка благост и с добрите си думи. Д-р Любенова е и творец, майсторка е на везбата и на совалковата дантела. Българката е творческа натура, казва създателката и председателка на сдружение „Седянка“: 

"Всяка българка търси за себе си творческа изява, дали ще прави нещо с ръцете като тъкан или ще прави нещо в кухнята, тя търси какво да твори“.  

Д-р Любка Любенова отделя всяка свободна минута от тежкото си ежедневие на художествените занаяти и казва, че това е нейното лечение от стреса: 

На всяка моя пациентка бих казала, че това е опит да спася душата си от напрегнатото ежедневие. Тези две години ми беше много тежко. Това е моят опит да търся мигове на щастие в миговете на болест, на тежките неща, които понякога трябва да кажа на пациента, и когато правя нещо с ръцете, душата почива. Арт терапията много помага“. 

Лекарката е превърнала хобито си в обществено полезно занимание и е привлякла малки и големи в сдружение „Седянка“, като е един от учителите по совалкова дантела. Традициите са ни спасявали и затова трябва да бъдат продължени, разказва д-р Любка Любенова и споделя за новото си увлечение в приложните занаяти: 

Тази година аз съм в друго амплоа. Обикновено или бродирам, или правя калоферска дантела, тази година съм ви показала, че съм и тъкачка. Между калоферската дантела и тъкането има нещо общо – прави се със совалки. Явно совалката е тази, която ме насочи към един невероятен човек, който стана мой учител. Първо опитах да тъка черги, чанти, раници, но мисля че всичко това беше подготовка към това, че аз всъщност искам да тъка тънки тъкани и направих една малка колекция от шалове. Като идеята ми е по-нататък да направя още по-тънка тъкан като на бабите ни. Аз още не съм достигнала това съвършенство на бабите ни“, каза за БНР Любка Любенова

А шаловете на общопрактикуващата лекарка от Велико Търново са толкова ефирни, сякаш са листа на цветя или пеперудени крила. Шаловете на д-р Любенова са и поетични, а в тъканите си лекарката влага обичта на душата си: 

Толкова много ги обичам, че не смея да си ги сложа. Интересно е, че докато ти тъка, всеки шал, докато го правя, си мисля, че това е най-доброто, което излиза под ръцете ми. Като стане готов, много време прекарвам да му се наслаждавам и започвам следващия, който се оказва, че е най-доброто, което ще направя, и мисля, че така всеки път имам провокация отново и отново. Измислям им имена, хваля се на приятелките си, вкъщи ги показвам и им казвам, изиграйте швейцарски часовник да поцъкат малко. Доставя ми огромно удоволствие, само така си почивам“.

Разглеждам пъстрите шаловете на д-р Любенова и тъканите издайнически разказват сюжетите, които са минавали през съзнанието и душата на майсторката, за да бъдат претворени от ръцете ѝ чрез конците и совалките: 

Слънцето, като си излиза, е розово. Това пък си мислех, че е морето. Различни сплитки съм използвала. Всички са с тънък конец направени. Докато го тъка си мисля за това точно – за лавандуловото поле, как ще цъфне лавандулата, какво е за мен и всеки път се получава различно. Накрая като го погледна си казвам – тръгнах с една идея, нещо съвсем различно се получава, но крайният резултат прилича. Далеч съм от истинското, все търся големия майсторлък, не съм още там, имам още какво да уча. Имам още какво да направя и ръката се научава с правенето“, допълни за "Хоризонт" Любенова.

Практикуването на приложни занаяти създава не само красота, но е и полезно за организма, защото развива мозъка, казва д-р Любка Любенова: 

Много е полезно това за децата – да се научат, че ръката трябва да се учи да прави нещо, да се развива мозъкът. За жените в зряла възраст – пак. Мозъкът има нужда от това, да прави нещо и да усеща удоволствието от направеното“

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята на чешмата с кристална вода край Доспат, дар за хората от рода на Красимир Рашилов

За да има вода, трябва да има гора, казва мъдро Красимир Рашилов - 86-годишен майстор-чешмар от Доспат.  По думите му, водите, които извират от Родопите, са кристални, а държавата е обърнала гръб на природата и водните богатства.  "Любител съм на природата, на водата, на гората и на всички останали природни забележителности. Затова хрумна ми..

публикувано на 07.08.24 в 20:26
Изпепелени домове във Виня дел Мар, Чили, 4 февруари 2024 г.

Как се бори с горските пожари Чили - страната, в която всички пожарникари са доброволци?

Чили е латиноамериканската страна с най-дългата територия в света - над 4600 км. Тази ивица осигурява изключително разнообразна екосистема от север на юг, като започва с най-сухата пустиня в света - Атакама, преминава през зона с гори, джунгли и езера и завършва със смятаната за най-чиста в света природна зона - Патагония,..

публикувано на 07.08.24 в 19:22
Поглед от италианското селище Кастелина Маритима към морето, което не се вижда от високата влажност.

Италия не помни толкова продължителни летни горещини

В Италия лятото е с продължителни горещини, придружени с висока влажност. Времето е тежко. Отразява се на хората, на селското стопанство и на природата. В 14 от общо 20 региона беше забранена поетапно от края на юни трудовата дейност на открито между 12 и 16 часа местно време. Наредбата е в сила до 31-и август. Хората не си спомнят морето и..

публикувано на 07.08.24 в 18:19
Владимир Николов

Изследването на мезозойската гръбначна фауна и динозаврите е прохождащо научно направление у нас

Поредната експедиция към Трън в търсене на следи от динозаври поема на път.  "Тръгваме обичайната група към Трън с ръководител доц. Латинка Христова от Националния природо-научен музей, с колеги от Геологическия институт на БАН и палеонтолози от СУ, тоест групата, която вече от 7 години работим в находището, разказа за "Хоризонт" палеонтологът..

публикувано на 07.08.24 в 12:25
Краеведът от село Звиница Мухарем Алиосман

Сбъдва ли се пророчество на три века България да се превърне в пустиня?

Пророчество на повече от 300 години вещае превръщането на южните Балкани в пустиня заради температурни катаклизми и засушаване. Предсказанието се свързва с гръцки светец и се разпространява сред мюсюлманите - алиани в Източните Родопи, където в последните години десетки села страдат от липса на питейна вода. За повече от 30 милиона..

публикувано на 07.08.24 в 10:38
Проф. Николай Ненов

Когато западните курортисти "насаждаха буржоазното влияние от капиталистическите страни"

Години наред България се опитва да направи от туризма индустрия по модела на Италия и Гърция. Успехите са съмнителни, но пък е важно да се отбележи, че е имало времена, в които чужденците не са били добре дошли в страната ни.  През август, когато слънцето е закачено за небето и няма мърдане, над цялата ни страна като че ли виси табела с..

публикувано на 06.08.24 в 16:02

Вкусните палачинки на Иван Чолаков привличат туристите в Китен

Иван Чолаков е добре познат в Китен с вкусните палачинки и бургери, които продава от 15 години в курорта. Преди това е работил 13 години в Албена и 10 години в Златни пясъци. Казва, че в Китен идват предимно български туристи. Някога е бил посещаван от чехи, словаци, поляци. Преди години са идвали и деца от Русия и Украйна. Политиката обаче е..

публикувано на 06.08.24 в 11:54