Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Трудовата експлоатация обрича на страдание цели държави

Снимка: Ройтерс

На днешния Ден на труда в страни по целия свят се организират шествия с настояване за повече права за работниците. Има обаче места, а дори и цели държави, където деца и възрастни работят в ужасни условия и нямат шанс гласът им да бъде чут. Резултатът от труда им се заплаща нищожно, и в някои случаи от него се възползват най-богатите компании в света. Такъв пример е Конго.

В употреба в света са над 6 милиарда смартфона. Тяхната изчислителна мощ се осигурява от редки и благородни елементи и метали. Малцина от нас обаче се замислят за произхода на материалите в нашите „умни“ устройства. Значително количество от най-важните минерали и метали за смартфоните и други електронни устройства, като волфрам, калаена руда, кобалт и злато, се добиват в мини в Демократична република Конго, която има залежи от тях в изобилие. Около 70 процента от световните нужди от кобалт се произвеждат в южната и източната част на тази африканска държава, казва Сидхарт Кара – доцент в университета в Нотингам, и допълва:

„Този кобалт се добива при възмутителни условия. Няколко месеца бях на място в Конго и видях стотици хиляди хора от простолюдието, включително десетки хиляди деца, покрити с отровна мръсотия в ями и тунели, оцеляващи в почти нечовешки условия, за долар или два на ден, за да копаят кобалт от земята, с който да захранват снабдителните вериги на най-богатите технологични компании и компаниите за производство на електрически автомобили. Трябва да се направи още много, за да се привлече вниманието към тази катастрофа на човешките права и да се облекчат колониалните условия, при които се добива кобалтът, който задвижва животите ни всеки ден.“

Освен от миннодобивни дружества с международно участие, значителна част идва от неиндустриална минна дейност или иначе казано групи миньори, работещи в опасни условия, като често в тях участват и деца. Жени също се включват в подготовката на добитите материали. А медицински проучвания откриват връзка между излагането на токсични микроелементи и вродените аномалии при децата.

Според някои изчисления неразработените минерални залежи в Конго са на стойност 24 трилиона долара. Четвърт милион души работят само в сектора за добив на злато в Конго, казва Бососи Нкуба – професор в католическия университет в град Букаву в източната част на Конго, който се интересува от областите природни ресурси и околна среда. Той изтъква следния проблем:

За всеки златен пръстен се извличат 20 тона руда от земята, която миньорите да обработят при висока запрашеност. А този прах отива в реките. Там страдат рибите и другите водни организми. Към това се добавят отровните елементи като живак и киселини, които са част от процеса по обработката.“

Миньори в златна мина, управлявана от китайци, споделят как работят:

„Наистина е тежко. Налага се да влизаме като животни – на четири крака. Ако се изморим трябва да пълзим по седалище, за да се преместим.“

„Не ни дават храна. Нямаме и сапун, с който да се измием. Ако нямаме мотивация, ако не открием злато, трудно ще се нахраним.“

Кой обаче в крайна сметка печели от миннодобивната индустрия в Конго? Със сигурност не са местните общности.

През ноември миналата година беше направен опит в САЩ да се заведе дело заради детския труд, но съдията го прекрати, тъй като заради дългия процес на препродаване на метала не може категорично да бъде проследена вредата и така се създават възможности за спекулация. Терънс Колинсуърт – изпълнителен директор на международната организация на защитниците на човешките права, който е един от адвокатите, помогнал в представянето на делото, коментира:

Ние сме групата, която заведе дело срещу „Епъл“, „Тесла“, „Гугъл“, „Майкрософт“ и „Дел“, заради това, че използват кобалт от Конго, добит с детски труд. Представляваме 16 семейства, които имат осакатени или загинали деца по време на работа в кариерите за кобалт за някоя от тези компании. Всички тези компании твърдят, че имат политики, забраняващи детския труд във веригата им за доставки и отричат отговорност. Но те разполагат с ресурсите и властта да поправят положението. Един консервативен съдия прекрати делото, но обжалвахме и ще продължим да се борим, докато не получим възмездие за тези и други деца.“

Компаниите, използващи ресурси от Конго, многократно са заявявали, че са ангажирани с човешките права на работниците и създават работни групи и участват в различни инициативи, за да се минимизират рисковете при експлоатация на мините и да са гарантирани сигурността и правата на миньорите.

Приложението „Седем грама“ с помощта на добавена реалност показва как световното търсене на все по-мощни смартфони вреди на общности в Конго. Създател на приложението е Карим бин Халифа, който през 2015 г. е посетил мини за добив на злато в източната част на Конго и се е огорчил от ужасните условия на работа на миньорите:

„Хората там страдат и трябва да има начини тези компании, които са от най-богатите в света, да работят с миньорите, за да намерят правилните решения. Вярвам, че това е възможно.“

„Седем грама“ разказва и истории на деца, отвлечени, за да бъдат войници, а след това поробени в мините.

Не трябва обаче да бойкотираме търговията с природните ресурси на Конго, защото това ще влоши ситуацията, категорична е Сара Генен – доцент по глобализация в университета в Антверпен:

„Например заради американския закон за полезните изкопаеми от зони на конфликт, в който бяха посочени минералите от Конго, купувачите спряха да доставят от този регион. Това имаше пряк, опустошителен ефект върху поминъка на миньорите, техните семейства и цялото население. Така че решението със сигурност не е да се спрат доставките.

Професор Бососи Нкуба подкрепя това мнение и дава предложение за решение:

„Смятам, че е много важно да разберем какъв е бил животът на тези хора преди да влязат в мините. Повечето от тях са били в толкова лоши условия, че мините са били единственият им начин да оцелеят. Условията там са кошмарни, но преди това за тях е било дори по-лошо. Да спре да се купува от тях няма да помогне изобщо. Първият въпрос е на каква цена се купува. Богатите компании имат възможност да купуват тези редки минерали на справедлива цена и въпреки това да са на печалба. Виждам, че се хвърля огромна енергия да бъдат разработвани акумулатори без кобалт, само заради лошата слава на мините. Но проблемът е колко още ще обеднеят миньорите, ако спре търговията с кобалт? Те ще трябва отново сами да отглеждат храната си, да бъдат изолирани в гората и е възможно да умрат от глад заради лоша реколта.“

А какво правят политиците? Президентът на Демократична Република Конго Феликс Тсхисекеди:

„Забелязваме от известен брой години, че разни хора идват в нашата страна с празни ръце, преструват се на предприемачи и след това си тръгват с милиарди в джобовете, но ние си оставаме бедни. С партньорите ни трябва да се разберем по редица въпроси. Но няма да приемаме никакво друго партньорство, освен ако не е изгодно и за двете страни.

Доколко правителството на Конго носи отговорност за случващото се? Професор Бососи Нкуба:

„За съжаление е лесно да се напише много добра политическа реч, с която да привлечеш масите, но Конго има един от най-малките държавни бюджети. А компании като „Тесла“ и „Епъл“ разполагат с пари няколко хиляди пъти повече от бюджета на Конго. Колкото до властта, президентът може да е лидер на народа, но няма да има думата пред Тим Кук или Илон Мъск, когато става дума за кобалт.“

Ние, като потребители, имаме какво да сторим в тази ситуация, обяснява Карим бин Халифа:

„Мисля, че с осъзнаването на проблема ще започнем да поправяме и рециклираме телефоните си. Само 20 процента от електрониката се рециклира, така че тук има и екологичен проблем. А можем да си възвърнем много ресурси. Също така покажете на тези компании, че искате устройствата да се произвеждат без насилие и несправедливост.“

Пътят към нормални, човешки условия на труд не е бил и няма да бъде и в бъдеще лесен. Но щом хората имат инженерната мисъл да създадат нещо така сложно като смартфона и компютъра, то трябва да може да се намери начин да се осигури достойно съществуване на хората с най-изтощителната физически работа.

Снимки: Ройтерс



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15