Доменико Дара пред БНР: Литературата не е само да пишеш истории, а да погледнеш света с различни очи

Това сподели пред БНР Доменико Дара, който доби популярност в България с мрачно-красивия си роман "Малинверно".

"Още когато поисках да напиша книга за смъртта, се появи Астолфо Малинверно. Първоначално исках да пресъздам идеята за обединение на книгите със смъртта. Затова фигурата на главния герой като библиотекар и като пазач на гробище се свързва в тази схема. Цехът за претопяване на книги е мястото, където книгите умират. Гробището – там са хората. Въпреки това във всички тези места животът грее. На гробището хората се срещат със собствената си самота. Там човек прави равносметка", каза още авторът в интервю за предаването "Понеделник вечер".

Мъдростта на главния герой Астолфо Малинверно, връзката между смъртта на хората и тази на книгите, полъхът на една мечтана, но невъзможна любов. Стилът на Доменико напомня този на Карлос Руис Сафон – испанският писател, който никога няма да забравим. Доменико Дара пише със сетивността на готическите романи в една история, която ни напомня, че не сме вечни и трябва да си подаваме ръка, макар и умислени всеки в самотата си.

"За да разбереш самотата на другия, трябва да я изпиташ върху себе си. Това се отнася за всички чувства. Така ни се предоставя начин да разберем чувствата на другия… Не ми харесва любов, която завършва добре. Малинверно има много начини да обича, той умее да прави това. Всеки намира своя начин да обича. Неговата склонност да обича по най-различен начин, това е чертата му, която харесвам най-много".

"Малинверно" е роман за очарованието на книгите, за силата на историите, на въображението, на любовта. Има места, където книгите витаят във въздуха, думите от романи и стихотворения са езикът, на който се говори, а имената на новородените подсказват мечти и обещания. Тимпамара, градчето с най-старата фабрика за хартия в региона, е точно такова място.

Астолфо Малинверно е библиотекарят на Тимпамара, а в допълнение към обичайните ангажименти на ролята си, от време на време минава през фабриката, за да потърси книги, които все още могат да бъдат върнати към живот. Докато един ден общинският пратеник не го изненадва с нова длъжност: следобед ще продължи да се грижи за библиотеката, но сутрин ще бъде пазач на гробището.

Доменико Дара е голям почитател на Георги Господинов и признава, че му се иска той да е написал "Физика на тъгата", а не Господинов.

Италианският писател изпраща и специално послание за Георги Господинов, което българският издател разпечатва и предава заедно с копие от книгата на български език. Посланието на Доменико:

На Георги Господинов, С абсолютно възхищение от този изключителен шедьовър, какъвто е "Физика на тъгата. Ваш Доменико Дара.