Той определи като "много трудна задача" износа на украинско зърно през Варна. По думите му жп линията през Молдова стига до Констанца и е в окаяно състояние, тоест от Констанца до Варна "всичко трябва да е на камиони".
"Няма изградена инфраструктура първо за превоза на зърното по суша от Украйна до Варна. Преди Варна е Констанца – десет пъти по-голямо пристанище с инфраструктура, която отговаря на изискванията. Ние нямаме изградена инфраструктура за реекспорт. Това зърно трябва да се съхрани за известно време тук, да се сложи в бази, след това да се товари. Пристанище Констанца има такава инфраструктура за около 3 милиона тона. Пристанище Варна е за около 200 хиляди тона, което не достига и при износа на нашата произведена продукция", поясни Костадинов в предаването "Преди всички".
Опашките на пристанището през лятото са километрични, наредени с камиони, описа ситуацията той, като я нарече "трудна борба".
Ако пристанището се натовари допълнително с реекпорт, това ще е пагубно за нашия износ, подчерта Костадин Костадинов.
"Отделно може да срази и нашата цена, българската, която няма да отговаря на тези изисквания, понеже оттам ще дойде евентуално по-евтина пшеница."
Нашето пристанище е изградено за износ, а не за реекспорт, уточни той.
"Представете си 1000 камиона да пътуват от Украйна до Варна и да се наредят на опашка пред пристанището."
Като основен проблем той открои наземната логистика до България. Железопътният транспорт би преминавал през 13 гранични пункта, европейската инфраструктура не е подготвена за такива мащабни превози, допълни Ников.
За количество от 1 милион тона например ще бъдат необходими около 19-20 хиляди жп вагона. Откъде ще дойдат тези вагони, попита Ников и уточни, че европейските пристанища използват основно контейнери.
По думите му преди войната Украйна е изнасяла 6 милиона тона зърно през пристанища, а сега всичко е блокирано.
"Опитите за интервенция, превоз към Варна, за мен са малко абстрактни", отбеляза Дойчив Ников.
В Констанца има изградени оперативни и високоефективни мощности, ние нямаме модерни такива, подчерта Дойчин Ников.
"За мен възможностите за реален експорт на жито са държави, които имат пряка граница с Украйна – Полша и Румъния, които имат високоефективни жп логистични коридори, имат изградени пристанищни мощности за бързо товарене и силози по пристанищата."
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
"Има голямо значение как се действа, за да остане и този, който оказва първа помощ, в безопасност и да не нарани себе си. Повечето от инцидентите се случват поради недооценяване на обстоятелствата. Хората винаги трябва да са нащрек в една такава ситуация и да се придържат към правилата за безопасност, за да не се получава така, че да има много..
"Апетит към кредитиране, към задлъжняване има. Този "апетит" не е от вчера. Това е процес, който продължава години. Доста изразителен стана в момента, в който се случи високата инфлация – хората изпитаха притеснения какво се случва с техните спестявания, с тяхното обезценяване. Българинът е традиционалист - в подобна ситуация се насочва към..
Да се приложи механизмът за енергийна бедност, преди реално да бъде въведена либерализацията на цените на едро за домакинствата. Важно е в тази година, докато се либерализира пазарът, да се изработи информационна система. Това препоръча Теодора Пенева, енергиен експерт от БАН и автор на доклада за 2023 г., в интервю пред БНР. Според нея..
Дронове в небето, а вече и роботизирани кучета на земята за военни употреби има. Те охраняват стартовата космическа площадка на НАСА. Американската армия вече има тестови модели. Дори Китай ги разработва. В България също има млади умове, които се занимават с това как тези военни средства да стане по-сигурна, без това да нарани човека ...
Журналистите трябва да са на фронтовата линия и при обществото, а не при политиците. Това каза пред БНР проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), която "Журналистиката би трябвало всеки ден да поставя към политиците най-високите изисквания и да им напомня, че са там, за да осигуряват..
Съветът на ректорите ще проведе извънредно заседание в 14.00 часа, на което ще се реши дали държавните университети в цялата страна ще затворят врати следващия понеделник заради неактуализирани възнаграждения от 2023 г. Ректорите ще обсъдят и взетите решенията след срещата с финансовия министър Людмила Петкова, на която бяха обещани до края на..
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес. "За втора поредна година..
Петнайсетгодишната Цветелина Маркова от Генерал Тошево се нуждае от скъпо лечение в клиника в Турция, след като в началото на март се парализира от..
"Виждаме един конфликт, който изригна, излезе извън Газа, извън Израел, извън Близкия изток и дойде в Западна Европа, в САЩ. Той проникна в..
Световноизвестната българска оперна певица, продуцент и посланик на УНИЦЕФ Соня Йончева ще добави още едно амплоа в биографията си – на издател. На..