Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Михайло Прудник: Путин иска да превземе територии, за да преговаря за тях и да замрази конфликта

Хората не падат духом, вярват в победата, казва украинският журналист

Центърът на Киев
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Няма вариант да си по средата по отношение на войната в Украйна, подчерта в интервю за предаването "Събота 150" политическият анализатор и журналист от Киев Михайло Прудник, ръководител на отдела за международна политика на новинарския Канал 5 и водещ на обзорното предаване "Часът отвъд Гринуич".

В края на януари Прудник прогнозира, че Русия ще нахлуе в Украйна.

Киев постепенно се връща към нормалния живот. Пак се движи градският транспорт. Работят магазини и супермаркети. Някои стоки липсват, но не може да се говори за празни рафтове. Ръстът на цените е между 10 и 20 процента, все пак в страната се води война, отбелязва Михайло Прудник.

Опашка за горива в Киев, май 2022 г.

"Наистина, има сериозен недостиг на бензин, дизел и газ по бензиностанциите и често се образуват опашки, понякога километрични. Даже в някои случаи е просто невъзможно да се снабдите с гориво - просто няма. Причината са извадените от строя от руски ракетни атаки петролни складове в Украйна. Цените на горивата се повишиха значително - почти два пъти. Това неминуемо води до по-високи цени на други стоки."

Руското нахлуване обедини украинците, казва Михайло Прудник. Знаем, че защитаваме земята си и свободната си воля. Вече няма руски войски край Киев, но  войната се усеща, допълва той.  

"От време на време се чуват сигнали за въздушна тревога в столицата. Русия продължава да обстрелва с ракети на практика цялата територия на Украйна. И хората са принудени да се крият в бомбоубежищата. В целия град и особено в околностите все още се поддържат контролно-пропускателни пунктове, извършват се проверки. А по пътищата има противотанкови таралежи - метални конструкции като по времето на Втората световна война."

Украйна защитава всяка педя от територията си. Путин не успя да постигне бързи победи, но и не се отказва от войната, сега мобилизира скрити резерви, подчертава украинският анализатор. На какво се дължи яростната украинска съпротива?

"Путин грешно избра страната, която да нападне. Не мислеше, че украинците ще се бият толкова отчаяно за свободата си, за страната си. Въпреки че свободолюбието на нашия народ е известно от древни времена, всяка книга по история съдържа факти за това. Очевидно пропагандата на Кремъл е сбъркала и е подценила украинците. Путин искаше да превземе Киев за няколко дни, не успя. В средата на април планираше да превземе източната част, отново провал. До 9 май трябваше да демонстрира победи, но ги няма. Освен това Путин предполагаше, че рускоезичното население ще посрещне руските войници с цветя. По време на войната няма нито един такъв случай."

Според Михайло Прудник подкрепата на Запада е изключително важна. Путин смяташе, че може да раздели страните от ЕС и НАТО, но се случи обратното. Дори онези държави, които имаха приятелски отношения с Русия, сега преразглеждат политиката си. Като Германия, от която започнахме да получаваме тежки оръжия. Благодарение на такава сплотена позиция и доставката на оръжия Украйна може да устои, убеден е журналистът.

"За нас е важна подкрепата на всяка една страна. Ясно е, че ни трябват тежки оръжия, за да отблъснем атаките на Русия. Имаме нужда от системи за противовъздушна отбрана, имаме нужда от авиация. Оценяваме подкрепата, която Съединените щати и Великобритания ни оказват. Но в същото време оценяваме и помощта от Източна Европа - от Полша, Словакия, Чехия и България. Много е важно, че Европейският съюз и Съединените щати налагат санкции срещу Русия. Те нанасят съкрушителен удар на военната машина на Путин."

Анализаторът допълва, че в Киев са учудени от позицията на Унгария и премиера Виктор Орбан срещу санкциите и за приятелски отношения с Русия.

"Всяка държава по света, всеки политик трябва да избере на чия страна е. На страната на злото или на доброто, на страната на демокрацията или на диктатурата, на страната на мира или в подкрепа на кървавата война. Няма вариант да си някъде по средата. Русия започна война срещу целия свят и от избора на всеки европеец зависи колко далеч ще се разпространи тя извън пределите на Украйна."

Киев, март 2022 г. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Наскоро британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви, че Великобритания е готова да подкрепи Украйна да възстанови териториалната си цялост, което включва връщане на Крим. Как са настроени самите украинци?  

"С подкрепата на Запада Украйна трябва да стигне докрай и да си върне Донецка и Луганска област, както и незаконно анексирания Крим. Защото основната цел на Путин е унищожаването на Украйна като държава. Той вече разбира, че няма да може да завладее цяла Украйна, както е планирал от самото начало. Сега иска да превземе територии, за да преговаря за тях и да замрази конфликта. Но това би означавало, че ако възобнови силите си, ще атакува отново. През 2014 г. той превзе част от Донецка и Луганска област и през цялото това време се подготвяше за атака.

Помагайки ни с оръжия, светът защитава преди всичко себе си, защото желанието на Путин не е само да превземе Украйна, той иска да върне Руската империя, която би обхванала територията на бившия Съветски съюз и на социалистическия лагер. Тоест крайната цел на Путин вероятно стига до Берлин през Полша, България, Чехия и други страни."

Нивото на обществена подкрепа за присъединяване на Украйна към НАТО е много високо -  68% според допитване от края на март. Същото важи и за Европейския съюз. В първите дни на войната процентът на привържениците на членството се покачва от 68 на 86, а в края на март вече е рекорден - 91 на сто, аргументира се Михайло Прудник.

"Надяваме се, че молбата на Украйна за присъединяване към Европейския съюз ще бъде разгледана още през юни на срещата на върха на държавните и правителствени ръководители. На 9 май Украйна представи втората и последна част от въпросника за присъединяване към общността. Очаква се в края на юни на срещата на върха на ЕС да бъде взето решението за предоставяне на страната ни статут на кандидат. След това могат да започнат преговори за присъединяване към съюза. Френският президент Еманюел Макрон обаче каза, че процесът може да отнеме няколко десетилетия. Предложи да бъде създадено някакво непознато „европейско политическо сътрудничество“. Подобни изявления се възприемат много болезнено в украинското общество. Украйна очаква да получи статут на кандидат за членство в Евросъюза още през лятото. Отказът би означавал, че Европа се опитва да ни измами."

Стотици милиарди ще трябват на Украйна, за да се възстанови от войната. Кризата доведе и до огромен поток бежанци - 6 милиона са в чужбина, 8 милиона са вътрешно разселени. Ще се върнат ли у дома? 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

"Всъщност, някои от хората, които заминаха в чужбина в първите дни на войната, вече се върнаха.  Много от тях остават там, защото в Украйна все още продължават военните действия. Но е показателно, че в края на април вече имаше опашки на полско-украинската граница от желаещи да се върнат. Много от потърсилите убежище в  други райони на страната също се прибират, защото наемите в западните райони са твърде високи и те не могат да си ги позволят.

Като цяло, особено в големите градове, украинците се връщат на работа. Ясно е, че говорим за повече или по-малко безопасни части от Украйна. Въпреки че Русия нанася ракетни удари по почти цялата територия и следователно опасност има навсякъде.

Знаете ли какво истински ме порази. Хората се връщат у дома. Някои заварват счупени прозорци, при други липсва част от покрива, при трети, като ми се случи на мен, цялата къща е разрушена. Но хората не падат духом и садят цветя. Вярват, че ще победим и животът ще продължи."


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите да се предифинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва.  Имам..

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15