"Културни войни" с Владислав Апостолов: Правилното сливане на власт и медии

Илюстрация на явлението е отношението на журналистите към администрацията на Байдън и размяната на кадри между Белия дом и подкрепящите властта прогресивни корпоративни медии. То други почти не останаха. Само „Фокс Нюз“ донякъде и няколко по-независими сайта. Всичко друго е мутирало в безкритичен папагал, повтарящ всеки все по-абсурден разказ на Демократическата партия за реалността.

Все пак трябва да кажем, че и сред либералните медии има градация на сливане с държавата. Някои са по-интимни с партията от други. Сред най-фанатичните фенове на правителството в САЩ са водещите и анализаторите в ултралибералната корпоративна телевизия MSNBC. Именно там отива да работи сега прессекретарят на Байдън, печално известната машина за манипулации Джен Псаки. Естеството на нейните служебни задачи няма да се промени драматично. Като говорител на Белия дом Псаки правеше всичко възможно да разказва за провалите на властта като за успехи, и постоянно да „бърше“ след Байдън като пояснява какво точно е искал да каже, след като за пореден път е объркал всички с някакво напълно неразбираемо или опасно изказване. Понякога комбинация и от двете.

Още помним как преди известно време дори европейските лидери се притесниха, когато Джо каза: „За Бога, Путин не може да остане на власт“. Тогава Псаки го поправи и каза, че официалната позиция на американското правителство не призовава за премахването на лидер на чужда държава и за смяна на режим.

Още по-забавно стана, когато повечето големи издания в САЩ написаха, че Байдън е бил прав, нищо че се е объркал и е бил официално опроверган от своя говорител. Малко като либерален римейк на онзи рефрен: „Води ме партийо! Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“

На новата си работа в телевизията Псаки ще прави същото – ще обяснява как провалите на Байдън са успехи и как той е прав, дори когато съгреши. На нейно място прессекретар става Карин Жан-Пиер, която самата напускаща Псаки гордо представи като „първата чернокожа жена и LGBTQ + личност на този пост!“. В предаването си по „Фокс“ Тъкър Карлсън пусна монтаж от всички други медии, които повтарят това описание като заклинание. Отделно имаме чувството, че всяка седмица в САЩ има „историческа“ новина за „първата чернокожа жена или LGBTQ + личност“, която застава на някакъв пост. Не останаха важни позиции за маргинализирани общности ей!

Разбира се, Карин Жан-Пиер е точно обратното на маргинализирана. Тя е завършила частно училище и престижен колеж от „Бръшляновата лига“. Цял живот в американския елит, цял живот привилегии. Но как се отплаща тя на системата, която я промотира до най-високите позиции, само защото е „чернокожа лесбийка“. Със сурова омраза, естествено. Карин не спира да говори за расизма на Америка. Отново Тъкър показа непълен списък с хората и нещата, които новият говорител на Белия дом публично клейми като расистки. Твърде много са. На нея принадлежи и безумната за съвремието ни реплика, че: „Ако не си бял, от мъжки пол или хетеросексуален, на гърба ти има мишена“.

Новият прессекретар също твърди, че изборите за президент през 2016-а и за губернатор на Джорджия са били „откраднати“. Изобщо публичните изказвания на новия глас на американския президент представляват притеснителен каталог от конспирации, расистки агитации и откровени лъжи. Това изобщо не е проблем за корпоративните медии, които иначе не спират да тъпчат гърлата на аудиторията си с предупреждения за опасностите от дезинформацията и речта на омразата.

Новият говорител на Белия дом очевидно разпространява само правилна и полезна дезинформация и омраза. Разбира се, тя е работила за MSNBC – същата телевизия, в която сега отива нейната предшественичка в Белия дом Джен Псаки. Каква размяна на кадри между властта и медиите в условия на „демократична демокрация“, кокто биха казали клинично злоупотребяващите с този термин клетници.

Изводите тук са няколко и нито един не е положителен за сегашното състояние на западната политическа и медийна култура. От една страна на най-високи позиции се назначават хора без реална професионална стойност, на базата само на модерни етнически и джендър характеристики. От друга страна има едва ли не пълно сливане между държавните органи и номинално независимите медии. Обширната администрация и журналистическите среди пък са почти напълно доминирани от Демократическата партия. Много влиятелни мейнстрийм Републиканци също се подчиняват на основни наративи, зададени от Демократите, службите и медиите. Това пък препраща на стария лаф, че на САЩ не им трябва трета партия, а втора.

И когато някой си позволи да посочи подобни проблеми, веднага получава обвинение, че е „заплаха за демокрацията“. Питайте Тъкър Карлсън и Илон Мъск. А иначе, извън етническите и джендър „подобрения на модела“, новият говорител на Белия дом е като стария, само че нов. Да им е честито!