Драстичен спад в броя на летящите насекоми застрашава живота на планетата

публикувано на 22.05.22 в 14:05

Снимка: ЕПА/БГНЕС

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Свикнали сме да приемаме насекомите за даденост, а често и за досадна напаст, от която предпочитаме да се отървем. Но миниатюрните буболечки всъщност са в основната на живота на Земята. Растенията, животните, птиците и дори хората нямаше да съществуват без насекомите. Оказва се обаче, че буболечките намаляват драстично.

По повод 22 май - Международен ден на биоразнообразието - британския тръст за опазване на насекомите "Бъглайф" публикува резултати от преброяване, които сочат, че броят на летящите насекоми е намалял с 60% за по-малко от 20 години. Интересен е методът, който използват. Участници в инициативата броят буболечките, размазани по регистрационните им табели след като са пропътували определено разстояние и после качват данните в специално приложение. Учените са сравнили резултатите от близо пет хиляди пътувания през лятото на 2021 с резултатите от 2004 година.

"Буболечките са важни" е гражданска инициатива, в която хората броят насекомите, размазани на регистрационните им номера при различни пътувания. Резултатите са доста стряскащи. През 2004-а проведохме подобно проучване и установихме намаление с 60% в гъстотата на размазаните буболечки."

Драстичният спад в броя на насекомите е много притеснителен и застрашава цялата ни екосистема, подчертава Пол Хедърингтън - директор набиране на средства към организацията. Насекомите са храна за птици, прилепи, влечуги, риби. те имат и жизненоважна роля за опрашване на посевите и дивите цветя, както и в рециклирането на хранителни вещества. Бръмбарите, осите и водните кончета също са хищници за по-малките насекоми и така ограничават разпространението им. Ако те умрат, цялата ни екосистема и верига за производство на храна ще пострада.

"Ако изгубим опрашващите насекоми само в Обединеното кралство, това ще добави два милиарда паунда на година към сметките ни за храна. Ще изгубим осем от десетте вида диви цветя, които срещаме по поляните в провинцията. Ще изгубим и повечето пойни птици. Така че ефектът върху живота, какъвто го познаваме, ще е пагубен, ако изгубим буболечките."

Ако изгубим бръмбарите скарабей, ще се добавят още четвърт милиард паунда към сметките за храна. Така че ако сега се притеснявате за инфлацията, представете си колко ще е тежко положението тогава, отбелязва Джон Тукър, професор по ентомология, който призовава да не търсим решение на проблема само за пчелите.

"Вниманието е насочено основно към медоносните пчели, но аз се притеснявам повече за другите насекоми, които са всъщност мълчаливото мнозинство. Хората не забелязват повечето насекоми, но те са неразделна част от хранителните вериги и поддържат дивите животни."

20 май пък е световен ден на пчелите. Отбелязва се от 2018 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите с цел да се информира обществеността за значението на пчелите и пчелните продукти, както и по въпросите, свързани със защитата на застрашените от изчезване пчели. Загубата на местообитание, употребата на пестициди и климатичните промени са сред основните фактори, които водят до масово измиране на пчелите и летящите насекоми. Пестицидите действат и на централната нервна система на насекомите, което води до психологически и поведенчески промени, отбеилязва биологът Нейтън Донли.

"Точно като газът зарин, използван през Втората световна война, е причинявал на обгазените с него тремори, неконтролируеми спазми, на практика са губили контрол над тялото си. Съвсем същото става с пчелите и други насекоми, изложени на пестициди. Мускулите им се свиват така силно, че не могат да се движат."

Правителствата имат водеща роля в ограничаване загубата на местообитания за насекомите и намаляване масовата употреба на пестициди, изтъква Дан Уинтър, председател на американската пчеларска асоциация.

"Много от начините, по които обработваме земята днес няма да устоят на изпитанието на времето. За да имаме силна почва и здрави посеви и култури, трябва да направим земеделието ни по-природосъобразно. Ако използваме химикали, от които няма нужда, да спрем да ги вкарваме в почвата."

Хората също има с какво да допринесат. Тъй като насекомите имат сравнително кратък живот, негативните тенденции могат бързо да се обърнат, ако направите подходящите неща на правилното място, съветва Пол Хедърингтън.

"Всички можем да помогнем. Например, ако посадите леха с подправките, създавате един вид бензиностация на магистралата, където опрашващите насекоми могат да кацнат, да заредят и така да стигнат да следващото добро местообитание. Защото повечето опрашващи насекоми летят на не повече от 300-400 метра, но вие може да разширите обсега им като засадите хубави растения на подходящо място."

Учени от универститета на Богота, Колумбия, са стигнали по-далеч и са разработили суперхрана за пчели, която да ги защитава от вредните ефекти на пестицидите. Професор Андрес Риверос.

"Тази суперхрана е отговор на един световен проблем. Пчелите изчезват и част от факторите, които допринасят за това са излагането им на пестициди. Това не е единственият фактор, разбира се, има и други като загубата на местообитание, пчелите на практика няма къде да гнездят. Но предвид важността на земеделските системи и употребата на пестициди, пчелите често се сблъскват с тях и те имат смъртоносен ефект."

Макар екосистемите да изглеждат устойчиви структури, всъщност са крехки и лесно могат да рухнат. Джунглите могат да се превърнат в пустини, а рифовете в безжинени подводни скали, дори и без намесата на катаклизми като земетресения и вулкани. Затова и биоразнообразието е застраховката на Земята, гарантираща оцеляване на живота на планетата.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!