Хорхе Капитанич за БНР: В Аржентина има висока инфлация, но икономиката през 2021 нарасна с 10,3%

• Н.Пр. Алфредо Атанасоф: Сътрудничеството между Аржентина и България е от много години

"Основната причина да съм тук е благодарение на посланик Алфредо Атанасоф с български корени, който е скъп личен приятел. Деляхме кабинет през 2002 г., в най-тежката криза в историята на Аржентина и тогава той ме замени като ръководител на кабинета на министрите. А също съм тук и по покана на българският посланик в Аржентина Стоян Михайлов за отбелязването на годишнината на град Роке Саенс Пеня, който е и вторият по значимост град с близо 120 000 жители и там се намира и най-голямата българска диаспора. В тази област има Културен център „Христо Ботев“ и посланикът е посещавал Чако. Аз самият съм роден съм и израснал в Роке Саенс Пеня, който е вторият по големина град в Чако. Използвам и момента да споделя, че аз съм от балкански произход, аз съм черногорец, имам връзка по майчина и бащина линия - баба ми и дядо ми по бащина линия са черногорци, баба ми по майчина линия е полякиня, а дядо ми по бащина линия е черногорец. Така че аз съм от региона и затова сърцето ми ме дърпа към тази област. Когато говорим за бизнес отношения, имахме възможността да установим връзка с Magic Flame Group. Миналата година те идентифицираха възможността за доставка на слънчоглед в провинция Чако. Избухването обаче на Covid-19 попречи на посещението в нашата провинция, но ето, че сега в България имахме възможността да го направим тук и сега. Така че проведохме много положителна среща, за да наблюдаваме възможността не само за закупуване на суровини, но и за индустриализиране на суровините, което предполага не само значителна инвестиция в слънчоглед, но и царевица и това е полезно и за двете страни, партньорски отношения на високо ниво и от значение за икономиката на Аржентина в провинция Чако.

Друга възможност е слънчевата енергия и благодарение на връзката с Големия север на Аржентина. Видима е голяма конкурентоспособност, както и разработка на софтуер, на инструмент Euken с блокчейн, който възнамеряваме да пуснем на пазара през август. Вече се работи по него с оценка от Световната банка и това е много модерен инструмент за защита на около 37% от тази площ от местни гори в Аржентина и конкретно в областта Чако.

Друг важен въпрос е произходът на диаспората и по-скоро постигане на обмен от културен характер. Имахме срещи с и.д. генералния директор „Двустранни отношения“ и директор на дирекция „Америка“ Петър Крайчев към Министерството на външните работи. В този смисъл ние предложихме двустранна програма за икономическо сътрудничество, за задълбочаване на търговския обмен - там ще работим за засилване на културното сътрудничество. Друг много важен въпрос на дневен ред е научно-технологично-образователно сътрудничество с идеята за обмен на студенти. А от друга страна и засилване на съвременните биотехнологии, там където ние имаме голяма опитност.

Когато говорим за двустранни взаимоотношения, трябва да признаем, че в провинция Чако в Аржентина важни постове са заемани и от аржентинци с български произход: губернаторите Флоренсио Тенев от 1983 и 1987 г.; Хуан Василев, от 2007-2015 г, който ме  замества в този период. Има споразумения за побратимяване, за които вече знаете с общините в провинция Чако. В този смисъл имаме отношенията между Сопот и Лас Бреняс от 2013 г., работи се по сътрудничество и побратимяване с Русе и Пловдив, а за Пловдив и Пеня, все още не сме успели да подпишем споразумението. Аржентина и България през 2021 година отбелязахме 90 години дипломатическите отношения между нашите народи. Естествено имаме стратегическо значение, важно е да се открои името на училището "Хосе де Сан Мартин" в град София, там се преподава испански език, а пак в Чако имаме и бюст на Апостола на свободата Васил Левски. Дори в различни населени места на нашата провинция имаме места, носещи български имена. Целта е да се постигне ефективно сътрудничество. Пак във връзка с културното сътрудничество – предстои „Биенале на скулптурите“, в град Резистенсия (на испански означава съпротива) и както го показва името му, това Биенале и е едно от 3-те най-важни в света. Съгласувано с посланика на Република България в Аржентина Стефан Михайлов, споделям добрата новина, че големият майстор скулптор Тодор Тодоров ще бъде част от журито на събитието през месец юли от 16 до 23. Имаме повече от 700 творби в Resistencia и се надяваме ЮНЕСКО да ни обяви за културно наследство на човечеството, с почти 700 скулптури - продукт на различни конкурси и участия през годините. Нашият град пази скулптурите и всички те са резултат от различни конкурси и масови участия. Имаме метална скулптура с името „Моят ангел“ - от български скулптор, участвал през 1998 г. в първото „Международно биенале на културите“. Друга творба, наречена „Развитие“ на Милен Василев от мрамор от 2004 г. и друга творба "Да почиташ баща си и майка си" на Лилия Кодорникова, която е от дърво и е от 2008 г. Имаме традиция по отношение на сътрудничеството и е един истински прозорец за възможността за укрепване на двустранната културни, търговски отношения между двете държави", каза за БНР Хорхе Капитанич.

Той заяви, че в провинция Чако - Великият Север на Аржентина има големи възможности за производство на храни.

"В Аржентина наистина имаме висока инфлация, но въпреки всичко икономиката в Аржентина през 2021 г. нарасна с 10,3%, възстановявайки огромния спад от пандемията през 2020 година. Тази година производствата показват прираст, възстановихме производствения капацитет за генериране на заетост. И от своя страна Аржентина в тази световна криза ефективно произвежда това, което светът изисква. Например в лицето на световната продоволствена криза, Аржентина може да увеличи своя производствен капацитет, може да задоволи международните нужди, особено  когато говорим за слънчоглед, пшеница, и много други храни. Известни сме в производството на стратегически минерали, на литий, не забравяйте за литиевия триъгълник, а именно Боливия, Чили, Аржентина и нашите северни провинции са най-конкурентоспособни. Трети сме по добив на газ, успяхме да увеличим производството на нефт и газ, а това също означава задоволяване на глобалното търсене днес и споделяне на течни горива. А това също означава преобразуване на газ в течни горива и от своя страна задоволяване на глобалното търсене. В петрола, газа и течните горива виждаме, че Аржентина разработва най-съвременна технология от ядреният реактор Karen, производството на радари, на спътници, прилагането на високи технологии и прогнози за по-стабилно приложение са на път. Така че ние ясно виждаме стратегическите, минерални храни, горива, петрол, енергия и сме много конкурентни и във вятърната, слънчевата енергия на север, а на юг с водород и съответните инвестиции са повече от 8 хиляди долара. Истината е, че имаме развитие на здравеопазването, културната индустрия, модерна биотехнология, която е много важна за животинската и човешката фармакология. Така че Аржентина може да изпревари тези темпове на растеж и да помогне за намаляване на бедността и подобряването на доходите. Това би била общата идея в двустранния дневен ред, с цел да се увеличи оперативната инвестиционна търговия и да се превърнат тези 90 години дипломатически отношения в много солидна връзка, а също и платформа за продължаване на растежа", допълни за предаването "Нощен Хоризонт" Хорхе Капитанич.

Колко българи живеят в Чако днес и интеграцията им в Чако, какви са особеностите, тяхното взаимодействие?

"Нямаме точна оценка, по-скоро е ориентировъчно и тук трябва да вземем тези българи, които са с първоначално фамилно име, плюс потомци, но са около 8000, а територията на Чако е почти колкото тази на България. Имаме трето и четвърто поколение, 25 общности са колективите в Чако. Това все пак е приблизително. Българите в провинция Чако са се интегрирали много добре, били са губернатори, вицегубернатори, кметове, представители на народната воля, земеделски производители до професионалисти, така че връзката и развитието винаги са били много значими в Чако. Първата диаспора, да кажем, на българи е тази на земеделските производители, фермери и т.н., които са обработвали земята и после са могли да дадат възможност на децата си да учат и днес те са технически специалисти и предприемачи. Така че имаме, благодарение на потомци от български произход множество дейности, с които са се занимавали".

Това е първото ви посещение в България и какви впечатления остави то?

"Да, това е първото ми посещение в България и наистина съм с отлични впечатления, а София ме плени. Имах възможността да обикалям, успях да видя и да науча за инфраструктурата, развитието и огромния потенциал, който се разгръща пред нашите страни, наистина бях много приятно впечатлен. Имахме срещи с Министерството външните работи, с вицепрезидента на Република България, с инвеститори. Не се съмнявам, че това ще бъде изключителна връзка и че ще имаме силно сътрудничество.

"Аржентина днес е в процес на растеж на производството на газ, тоест истината е, че имаме всички възможности за увеличаване на обема, но все още трябва да се снабдяваме вътрешно Аржентина. Вярваме, че Аржентина първо трябва да задоволи вътрешното търсене, но нашите запаси са много важни, следователно само на територията на Вака Муерта, която е втората по важност в света за неконвенционален газ, ние сме на 8% от повърхностното му използване, следователно капацитетът за растеж е пряко свързан с общия размер на инвестициите. Така че сега Аржентина прави инвестиция от Vaca Muerta до Буенос Айрес, мястото с 1,6 милиарда долара инвестиции за 20 милиона кубични метра и до 2024 г. трябва да имаме 44 милиона кубични метра. Всичко сега зависи от бързото отваряне на хоризонт за финансово и инвестиционно сътрудничество, за да се увеличи максимално възвръщаемостта на инвестициите тук.

Тук имаме компресиран газ, Галилео, имаме проблема с градушките в Мендоса и това е и българската инвестиция в Аржентина. Що се отнася до сегашните условия и като следствие от войната и газта в Европа, може да нарасне със 111% през 2022 г. и възможните изходи в света, един от тях е именно използването на газ и възобновяемите енергии, те нямат много бърза реакция, но Аржентина е световен лидер и има втория по големина резерв в света, за да може да се възползвате. Наистина това, което очакваме оттук нататък е да имаме поток от инвестиции, и в не много далечно бъдеще това може да бъде изход! Аржентина може да бъде износител на газ през следващите четири или пет години и балансът на въглеводородите може да бъде нещо много положително. В конкретния случай на слънчевата енергия, тъй като ние сме в програма, в нашата провинция текат високи инвестиции на слънчева енергия. Това пак изисква време, което ще бъде между 12 и 24 до 36 месеца, но перспективите са много добри и е необходимо да се привлекат много инвестиции. Що се отнася до инвестициите, да, срещите, които се провеждаха в България, вървят в тази посока - Чако е в позиция да бъде важен доставчик на слънчогледово олио и това днес е критичен въпрос в региона, а също и на царевица. По-специално има български предприемачи, които обмислят възможността да направят инвестиции там, особено в преработката и след това да ги изведат за доставка на вътрешния пазар. Може би също да можем да доставяме и на други европейски страни, които също са в критична ситуация по отношение на тези продукти".

Какви са възможностите за туризъм, какво може да се види там и дали мислите за засилване на отношенията в сферата на туризма между Аржентина и България, и в частност с Чако и страната ни?

"Като цяло се мисли в тази насока на сътрудничество дали техническо, образователно, за студентски обмен и т.н., и там и включваме и схемата на сътрудничеството в сферата на културата и на туризма. Двустранните отношения винаги се поддържат, има значителен напредък по темата на споразумението за Антарктика и се наблюдава укрепване на двустранните отношения.

Имаме това, което се нарича природен туризъм. Чако не е туристическа провинция и не е провинция, която се развива от традиционни или архетипни туристически атракции, но развиваме всичко, което е свързано с темата за екологичен, приключенски туризъм. По принцип имаме национален парк с много значими стратегически резервати, затова разработваме и туристически пътеки за природен туризъм, като важен вектор. Имаме научен туризъм - имаме вторият по големина метеорит в света и той се намира в Чако, появил се след метеорния поток преди 4 милиарда години. Много важен въпрос е, че е специфичен научен туризъм. Разработваме здравен туризъм, исторически туризъм, свързан с нашите оригинални общности, защото 5% от населението са общности, произхождащи от три етнически групи, които са: KOM, OICHI и MOKOIT. Езикът на чакана е езикът на Чако и има три езика: кастилски - испански плюс 3-те езикови етнически групи, които са официално признати".

В областта на културата какво да очакваме, в комуникациите, музиката, фолклора и други дейности?

"Ще работим в рамките на споразуменията за културно сътрудничество по въпроси на скулптури, музиканти, оркестри и др., със система от връзки между двете страни за насърчаване и укрепване на тези връзки. Вече подготвяме всичко и до две седмици нещата трябва да бъдат готови, за да стартираме. Да, и с удоволствие ви очакваме. Ние сме на ваше разположение и разбира се винаги сте поканени в нашата провинция!"

Дано да сте доволни от срещите и дори да се е стигнало до подписване на споразумения и договори. Но освен успешните срещи, знаехте ли преди това нещо за България, за региона?

"Да, напълно и задоволително се справихме. А аз познавам добре историята, защото това е моята история. Откакто дойдох на тази земя, тук в България, изпитах същата емоция, когато изпитах и изпитвам когато видях Черна гора. Връзката с нашите корени и наследството на нашите баби и дядовци гринго, както казваме, е много дълбоко в сърцата ни. Първо посетих един чичо, който имам тук, в Сърбия, но бях в Черна гора през 2013 г. и това беше първият път, когато се докоснах до черногорска земя, почувствах и усетих същото въздействие, както почувствах тук, в България. Сякаш съществува атавистична връзка с тази земя и с корените и това ме кара да се чувствам дълбоко свързан".

Някаква традиция, която все още уважавате в Аржентина и какво си спомняте от езика на вашите деди?

"Когато бяхме деца, нашите баби и дядовци ни говореха на испански и освен това говореха на майчиния си език. И оттогава ми остана завинаги този спомен, че никога не казвах както казват на испански буенос диас, а добро утро! Когато поздравявах баба и дядо казвах лека нощ – „лако ноче“. Е да, и до ден днешен винаги ми е било трудно да свързвам изречения, но когато се прибера у дома и започна да слушам, бързо започвам да възстановявам спомените. Не всички думи са там, но слушайки телевизия сега ги разпознавам. А любимите ми думи са баба и дядо, тъй като те бяха най-дълбоките думи и връзките с баба и дядо ми. Освен това, това беше наследството на нашите баби и дядовци, наследство от работата, която вършеха в Чако".

Повече можете да чуете в звуковия файл.