Д-р Лиана Фикс: Колкото по-дълго продължи войната, толкова по-голям е рискът единството в ЕС да се пропука

Френският президент не е Еманюел Макрон и обстрелваната столица не е Киев. Президентът е Никола Саркози, а столицата е Тбилиси. Годината не е 2022-ра, а 2008-а. И предмет на преговорите не са Донбас и Херсон, а Южна Осетия и Абхазия. И тогава, и сега обаче критици на благосклонното към Русия отношение са трите балтийски държави и Полша.

Войната в Украйна все по-ясно разделя страните в ЕС. Между западно- и източноевропейците все още няма дълбока пропаст, но първите пукнатини вече се виждат.

Визитата на тримата европейски лидери Макрон, Шолц и Драги в Киев само затвърди това впечатление, казва събеседникът в "Събота 150" д-р Лиана Фикс, историк и политолог, тя оглавява програмата за Източна Европа на фондация "Кьорбер" и е чест гост коментатор на авторитетни издания като "Шпигел", "Форийн афеърс", "Файненшъл таймс".

"В Европейския съюз няма единодушие. Италия, Франция и Германия подкрепиха Украйна и Молдовада получат статут на кандидати за членство. И по този начин увеличиха натиска върху онези държави в Съюза, които са скептично настроени".

Тези държави, които са скептично настроени, изтъкват, че Украйна не изпълнява условията за получаването на този статут - неразрешен териториален конфликт със съседна държава и ширеща се корупция, както и неспазване на принципите на правовата държава. А председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа в Туитър, че две трети от европейските закони вече са имплементирани в Украйна и че миналата година парламентът в Киев е приел антиолигархичен закон.

"Не изключвам, че заявката на Макрон, Шолц и Драги в Киев беше един вид отговор на растящото отчаяние сред държавите кандидатки за членство от буксуващия процес на разширяване заради серия взаимни спорове и блокади. Или с други думи - тримата лидери се опитват да демонстрират единство и че Украйна няма да я сполети съдбата на Западните Балкани, които от години чакат пред портите на Европейския съюз".

• Ще вървят ли РСМ и Украйна към членство в ЕС – акцент в международните събития от седмица

• ЕК препоръчва на Украйна и Молдова да се даде статут на кандидат-членки на ЕС

• Зеленски: Украйна е по-близо до статут на страна-кандидат за ЕС

• Песков за евролидерите в Киев: Да подтикнат Зеленски към реална оценка на ситуацията

• Макрон в Киев: Украйна трябва да устои и да спечели войната срещу Русия

• Украйна иска оръжия, Шолц, Макрон и Драги се очаква да посетят Киев

Интересното е, че не всички страни от Западните Балкани са против предоставянето на Украйна на статут на страна кандидат за членство. Т.е. те не смятат, че Украйна и Молдова ще получат този статут за тяхна сметка.

В същото време обаче в Киев Макрон, Шолц и Драги изрично подчертаха, че преди да се разшири, ЕС трябва да се реформира. Защото в противен случай рискува да бъде блокиран от налаганото от една или друга държава членка вето.

В този контекст разглеждам и балканската обиколка на германския канцлер Олаф Шолц, преди да отиде в Киев. Това не е случайно. Шолц ясно показа, че блокирането на преговорния процес със Северна Македония трябва да бъде превъзмогнато. И по този начин даде да се разбере, че ЕС не може да остави Украйна да чака.

Ако всички 27 страни членки на ЕС са единодушни, че Русия е водена от империалистични подбуди във войната срещу Украйна, къде преминава разделителната линия?

Въпросът е по какъв начин Русия може да бъде отблъсната и върната до границата към 24-ти февруари. Балтийските държави и Полша са сред основните поддръжници на Украйна и оказват сериозна финансова и военна помощ. За тях победата на Украйна в тази война е от екзистенциално значение предвид географското им разположение.

За разлика от тях, Франция и Германия не се чувстват застрашени. Никой в Париж и Берлин не иска Украйна да загуби войната, но степента на заплаха е различна и именно тя чертае разделителната линия между страните членки на ЕС.

В статиите си по тази тема твърдите, че разделението между страните членки ще се задълбочава все повече, ако войната продължи още дълго. Защо?

Колкото по-дълго трае войната, толкова повече въпроси ще има: Какво искаме да постигнем - първо примирие или първо изтегляне на руските сили извън територията на Украйна? Какви оръжия трябва да доставим на Украйна, за да постигнем целта си? Колкото по-дълго продължи войната, толкова по-болезнено ще усещаме несгодите от наложените санкции - високата инфлация и растящите цени на енергоносителите.

В тази ситуация и най-малкото разминаване във възгледите води до разделение в Европейския съюз. Знаете, френският президент призова Русия да не бъде унижавана, което хич не се хареса на балтийските държави и Полша. Така че колкото по-дълго продължи войната и колкото по-дълго няма изгледи за разрешаване на конфликта, толкова по-голяма е опасността единството в Съюза да се пропука.

Пределно ясно е, че Украйна скоро няма да се присъедини към ЕС. Защо тогава политическият сигнал с предоставянето на статут на страна кандидат за членство е толкова важен за Брюксел?

Този сигнал е само политически, но важен, защото въпросът вече не е дали Украйна може да влезе в ЕС, а кога ще стане това.

Досега Украйна, Молдова и Грузия възприемаха Източното партньорство като алтернатива на пълноправното членство в ЕС. В интерес на истината, Германия и Франция - също. Докато Полша, Швеция и други страни членки се надяваха, че участието в Източното партньорство рано или късно ще прерасне в преговори за пълноправно членство на тези държави. Катализаторът обаче се оказа войната.

Преговорният процес трае години, но въпреки това е шанс за Украйна да се възползва от европейската перспектива и въпреки войната да проведе нужните реформи.

Какво според Вас са предложили на Зеленски европейските лидери, които го посетиха в Киев - примирие, преговори и отказ от територии за сметка на европерспектива?

Това така и не се разбра. Именно това бяха опасенията на балтийските държави и Полша. Те предполагат, че Франция, Германия и Италия ще притиснат Украйна да направи отстъпки в името на еврочленството. Моето впечатление е, че тримата лидери по-скоро потвърдиха подкрепата си за Украйна.

Подкрепа за военна победа на Украйна. Няма изгледи Русия да се откаже от Крим, базата на Руския черноморски флот и символ на възстановяването на Русия като велика сила след разпадането на Съветския съюз. В такъв случай какво дефинирате като е победа?

Победа означава отблъскването на руската армия до позициите от преди 24-ти февруари. Но в момента Русия успява бавно, но сигурно да напредва в Донбас. Въпреки това не смятам, че териториалните успехи на руските сили са равносилни на обрат в хода на войната. От ключово значение е кога украинците ще получат обещаните западни оръжия, които да обезпечат тяхна офанзива.

Кога ще е възможно да се подновят преговорите за примирие?

Много малко вероятно е да е скоро, защото Москва дава ясно да се разбере, че води завоевателна война. За Русия превзетите територии не са разменна монета при бъдещи преговори. Москва ги възприема като своя територия, която постепенно да бъде интегрирана в Руската федерация.

Русия няма лесно да се съгласи на отстъпки. Да не забравяме, че в началото на войната руската армия обстрелваше столицата Киев. А сега очевидно се стреми към сухопътен коридор чак до Приднестровието в Молдова.

Русия се опитва да си осигури териториално предимство. В същото време, заради загубата на жива сила и въоръжение, войната не може да продължи още дълго. Но към момента не смятам, че е реалистично да очакваме примирие до края на годината.

Статутът на Украйна и Молдова като страни кандидат членки на ЕС. Каква ще е реакцията на Москва?

Първата реакция вече е налице - свиването на подаваните количества газ към Германия и пълното спиране на доставките за Франция. Италия и Словакия получават по-малко от половината от обичайните количества. Моментът не е избран случайно. Точно по време на визитата на тримата европейски лидери в Киев Русия намали количествата и предизвика скок в цените на международните пазари. А това изправя Запада пред изпитанието да удържи на натиска.

Такова развитие на събитията беше очаквано и намирането на алтернативни доставчици става от ден на ден все по-важно. Решението на ЕС постепенно да се откаже от руския нефт не е достатъчно, защото Русия използва газовите доставки като политически инструмент за натиск.

Значи трябва и газово ембарго?

Да, трябва и газово ембарго. Европейският съюз трябва да бъде проактивен, а не да реагира на действията на Москва.