Д-р Янка Йортел: Си Дзинпин иска светът да стане зависим от Китай, а не обратното

Китай безспорно е икономическа сила от световен мащаб. До 2049 година, когато Китайската народна република ще чества своя стогодишен юбилей, Китай трябва да има армия, която е в състояние да води и да печели войни. Заръката е на президента Си Дзинпин, а тя недвусмислено показва, че в Пекин тече смяна на доктрината - от политиката на икономическо и политическо отваряне към света на Дън Сяопин към утвърждаването на военна и геополитическа сила от световна величина.

Войната в Украйна само катализира този процес, смята д-р Янка Йортел, директор на азиатската програма на Европейския съвет за външна политика в Берлин.

"Трябва да погледнем по-общо на противопоставянето в света. За Китай е важна битката със Съединените щати и в тази битка Пекин се нуждае от партньори. Русия може да е такъв партньор - тя е военно мощна държава, член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена сила, която демонстрира, че може да предизвика разместване на пластовете в световната политика. Русия е ключов играч в Сирия и в Африка, светът не се изчерпва с Европа и Америка. Погледнато от тази перспектива, Русия е важен партньор за Китай".

• Пламен Тончев: Пекин вижда стратегическа възможност в партньорството си с Русия

Това означава ли, че икономиката вече не е водещ фактор за китайската политика?

Икономиката продължава да е ключов елемент в китайската политика. Но Пекин навлиза в следваща фаза на развитие, когато е важно да наложи стратегическите си интереси. На практика това означава, че Китай е готов да жертва краткосрочни икономически несгоди, за да постигне дългосрочни стратегически цели, каквото е по-доброто позициониране в противопоставянето със Съединените щати.

Ако анализираме отношението на държавите по света към войната в Украйна, можем да заключим, че позициите на Китай се укрепват, особено на пазарите на бъдещето в Тихоокеанския регион и в Африка, където далеч не всички критикуват руското нахлуване в Украйна.

Много държави по света се държат настрана от този конфликт, доколкото могат. Те в никакъв случай не одобряват войната, но умишлено не заемат страна. Дори забелязвам постепенен обрат в отношението им, като все по-често се чува аргументът, че причината за военния конфликт са западните санкции и експанзионистичните амбиции на НАТО. Говорителка на китайското външно министерство дори коментира, че войната е резултат от притискането към стената на една световна сила.

Дън Сяопин започна преди 50 години заедно с тогавашния американски президент Ричард Никсън политика на отваряне на Китай. Обръща ли Пекин гръб на това разведряване?

Наблюдаваме промяна в политиката на отваряне на Китай за света. Западът смяташе, че доктрината на Дън Сяопин ще продължи во веки веков. Че Китай ще става все по-либерална и демократична държава, която си сътрудничи със света и спазва правилата на играта. Това обаче вече не е така. Напротив - Китай се превръща във все по-авторитарен и по-затворен режим. Си Дзинпин иска светът да стане зависим от Китай, а не обратното.

Според неговите виждания международните компании трябва да останат обвързани с китайската икономика, така че в перспектива Китай да може да използва тяхната зависимост за постигането на своите стратегически и политически цели. Примерът от Литва и противопоставянето с Китай заради Тайван е особено красноречив.

Щом Китай става все по-агресивен в политиката си, означава ли това автоматично военна заплаха?

Наскоро в Токио се състоя много важна среща между Индия, Австралия, Япония и Съединените щати. Това е така наречения формат QUAD, описван често като "Тихоокеанското НАТО". По време на тази среща Русия и Китай демонстративно проведоха съвместни военни учения край бреговете на Япония. В този регион тече масирано въоръжаване, което не означава нищо друго, освен подсигуряване за евентуален военен конфликт.

Китайският министър на отбраната заяви съвсем наскоро, че Китай ще защитава Тайван с всички сили, включително и военна. Американският президент на два пъти също направи подобно изказване. За Китай военният конфликт със Съединените щати не е водеща цел, но Европа трябва да знае, че такъв конфликт не е немислим. Нещо повече - Европа вече трябва да се опитва да предотврати подобна ескалация.

Би било добре да слушаме внимателно какво се говори в Пекин. Мисля, че не слушахме внимателно какво се говори в Москва и бяхме неприятно изненадани. Си Дзинпин много ясно формулира целите на Китай. Така че Европа трябва внимателно да анализира думите му, да си направи изводи и да изгради политиката си. За съжаление мисля, че Европа все още е далеч от анализа какъв ще бъде светът на бъдещето.