50 майсторки на шевицата и везбата показаха изкуството си във Велико Търново

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването ''По първи петли''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

50 майсторки на шевицата и везбата се събраха тази седмица в хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия във Велико Търново, за да покажат изкуството си в първото издание на фестивала „Времето, извезано в шевици, изплетено в дантели”. Организатор беше историческото читалище „Надежда“, а с фестивала беше отбелязана и 35-ата годишнина от основаването на Клуба по битова култура към читалището.
С фестивала на везбеното и плетаческото изкуство изказваме обичта си и отдаваме почит на традициите на народа ни, а това е част от националното ни самочувствие, заяви архитект Донка Колева, председател на настоятелството на великотърновското историческо читалище „Надежда“, при откриването на творческите работилници: 

„Летният фестивал, който нарекохме „Времето, извезано в шевици, изплетено в дантели“, си поставя за цел да популяризира, да покаже таланта, творчеството в сферата на българските шевици и майсторските дантели, които са сътворили нашите жени във времето“.

50 майсторки от Калофер, Русе, Шумен, Карлово, Горна Оряховица, Дебелец, от селата Ресен и Хотница, както и от Регионалната  занаятчийска камара във Велико Търново показаха майсторлъка си в творческите ателиета в хана „Хаджи Николи“ на Самоводската чаршия. Шевиците и везбата са мистерия и магия, това е една естествена връзка между хората и природните сили, посочи заместник-кметът на Велико Търново по хуманитарните дейности Нейко Генчев: 

„Само с една игла и цветни конци жената, българката успява да създаде един свят, една картина на света, от друга страна е втъкан цял един друг свят на символи и на внушения с голямо съдържание и въздействие – елбетицата, дървото на живота, богинята майка, различни митични същества. По този начин жената изпълнява основната си роля в този свят – да внася хармония в него, да го одухотворява, да го изпълва с красота и да поддържа равновесието“.

За връзките между дантелата и гоблена - семейна история от Горна ОряховицаС фестивала беше отбелязана и 35-атата годишнина от основаването на Клуба по битова култура към читалище „Надежда“ във Велико Търново. Продължаваме традицията на старите занаяти и на основателката на клуба Цветанка Дачева, правнучка на укривателката на Васил Левски в Троян – баба Дона Милина. Основната цел на клуба е била и продължава да бъде съхраняването на старите градски ръкоделия, откриването на нови техники и популяризирането им, както чрез изложби, така и с вграждане в съвременните тъкани, дрехи, сувенири и други изделия, посочи Павлина Владева, председател на клуба: 

„Цветанка Дачева събира 48 жени, приобщава ги и те започват да шият, да плетат, да бродират, усвояват различни техники. И така 35 години ние продължаваме традицията на Цветанка Дачева. Не само старите традиции, но и новите членове на нашия клуб иновативно обогатяват моделите, защото трябва да сме в съзвучие със съвремието“.

81-годишната Радка Иванова е дългогодишен член на клуба по битова култура към читалище „Надежда“, майсторка е на ръкоделията: 

„Плета на една кука, на две куки по всичките техники, даже съм карала курс по брюкселска дантела, имам всичките елементи. Там си почивам, там отморявам, там ми идва настроение, разбирате ли, просто го обичам това действие. Те годините си казаха своето и малко не се подвижни пръстите, защото те са все фини неща. Избирам си моделчета на една кука, което мога да го правя, и ги пресъздавам“.

62-годишната бивша учителка по литература Йорданка Попова е сред най-дейните майсторки в клуба по битова култура. Тя е майсторка на дантелата фриволите, научила тънкостите от баба си: 

„Фриволитето е възлова дантела, която е изключително свободна, и от там е името. Човек може да вложи много творчество във всичко, което изработва, т.е. не е задължително всичко да бъде стандартно. Това е възловата дантела, която оплита възлите, и не се разплита, което означава, че трябва много внимателно и прецизно да се работи, всичко се брои, разбира се. Това за мен е вид медитация в съвременния забързан свят“. 

Елка Маслянкова от великотърновското село Самоводене е една от най-известните гобленарки, но от години се е върнала към наученото от баба си и майка си и се е отдала на шевиците: 

„По начало съм потомствен везбар и просто реших да продължа с тяхното занимание. Със задръжки съм към тия символи, които сега се измислят, тъй като шевицата е създадена още преди Християнството и това, което тя ни е дала като послание, сме го забравили. Може би, в съвременния живот има нужда от това послание. Самата шевица си има послание – шевица се слага при отворите на дрехата, на пазвата за запазване на сърцето, и ръкавите. Жената, когато е бродирала, е влагала защитата и енергията си в тази шевица“.  

Социалният работник Десислава Войкова е сред съвременните майсторки, пленени от магията на шевицата: 

„Запали ме баба ми, още в детските години и така с течение на годините това ми стана страст и удоволствие. Носи ми удовлетворение – удовлетворение, че го мога, удовлетворение, че създавам, че е красиво“. 

Майсторките на калоферска дантела бързо и сръчно превиват совалките с фини конци, за да творят красота, разказва Елена Колева от Калофер и пояснява какви са разликите с брюкселската дантела:  

„Основата е една и съща – плете се със совалки, с цилиндър и с конци. Може би мотивите са по-различни. Във времето калоферки привнасят мотиви от природата около тях, така че разликата е по-скоро в мотивите, които ние изплитаме. Радост ми носи и спокойствие, харесва ми“.

Британката Гейл Спенсър от 16 години живее в село Ресен и прави украси за дома с техниката на пачуърк, учила се от видеоуроци в интернет и увлича по изкуството си българките: 

„Парче по парче се обработва. Използват се два вида материал. Едното е чрез малки парцалчета, които се събират парче по парченце. Вторият вид е блок парче – това е почти едно и също, но по-голямо парче, което се поставя на едно и също разстояние, по-хубаво, по-голямо парче се шие“.  

По време на фестивала на дантелите и плетивата на Самоводската чаршия се проведе и творческа дискусия „Любителските клубове по занаяти и тяхното развитие в бъдеще“.