Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хайленд парк - трагедията, която беляза живота на 2-годишния Ейдън

Полицейски автомобили след масова стрелба на парада за 4-ти юли на Хайленд парк
Снимка: Ройтерс

Едно дете чака мама и татко да си дойдат у дома. И сигурно още дълго време ще е така. Докато времето изтрие гласовете и лицата им от неговите дни. Той ще има баба и дядо, но мама и татко никога повече няма да му дарят своята нежност, закрила и обич. То няма как да разбере сега, че тях вече ги няма. Няма как да разбере, че те са двама от 7-те жертви на безсмислената и безмилостна стрелба в Чикагското предградие Хайленд парк в Деня на независимостта 4 юли.

Това е миг от живота. Случва се така  а е можело и да не се случи.

Не зная някога ще разберем ли дали Бог, или ние определяме съдбите си и случайни ли са случайностите в живота ни?

Но на празника на Независимостта в Чикагското предградие Хайленд парк едно момче хладнокръвно отне 7 човешки живота, рани десетки, остави в шок стотици хора, а едно 2-годишно момченце остана пълен сирак.

Ирина и Кевин Маккарти завеждат малкия си син Ейдън на парада в градчето, в което живеят, намиращо се на 30 километра от Чикаго. Когато започва стрелбата, семейството попада под неочакваният дъжд от близо 90 куршума. Ирина и Кевин са убити на място, а малкият им син остава под тялото на баща си. В суматохата непозната жена се притичва на помощ. Заедно с приятеля си успяват да извадят детето и го водят при полицай, който е наблизо. Обясняват му, че момченцето е изцапано с кръв, но това не е неговата кръв, не е ранено, но е само и не знае къде са родителите му. Полицаят отговаря, че в момента не може да бъде детегледачка и моли жената да се погрижи за него. Непознатата взема момченцето със себе си, но самата тя трепери и не е на себе си от случващото се. Младо семейство ѝ се притичат на помощ. Опитват се да разберат как се казва момченцето, но малкият повтаря само: “Мамо и тате, елате. Вземете ме. Колата на мама да ме вземе бързо”.

От разпространена снимка на детето съседка го разпознава и се обажда на родителите на майката. Бабата и дядото разпознават внучето си и отиват да го вземат от полицейския участък.

Майката на малкия Ейдън - Ирина, е родена в Русия и имигрира с родителите си в САЩ. Израства в Хайленд парк . Учи в университета “Де пол” в Чикаго и е работела в маркетинга на фармацевтичната индустрия до деня на трагедията. Чрез работата си се запознава със съпруга си Кевин, който работел за стартиране на генна терапия.

Ирина е единствено дете и баща ѝ казва, че за него тя е била “смисъл на всичко”. Той казва, че Ирина и Кевин са били “луди по детето си”.

Малкият Ейдън продължава да чака мама и татко да дойдат да го вземат и не знае, че той никога повече няма да има техните ласки и прегръдки. 

Само за два дни общността събра за 2-годишния Ейдън повече от 2 млн. долара. Съчувствие, състрадателност и съпричастност към съдбата на едно дете. Помощта със сигурност ще е от полза за него, и за близките му, които ще се грижат за него, но тъжното е, че обичта на родителите му няма кой да замени и няма как да се купи на никаква цена. И още по-тъжното е, че в Америка подобна съдба имат още стотици деца. С тази разлика, че често пъти за тях никой не научава и никой не ги подкрепя с нищо.

Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. От развитите страни САЩ е страната на убийствата. Според данни на ООН процентът на убийствата в САЩ е три пъти по-висок от този в Канада, пет по-висок от Франция и 26 пъти по-висок от Япония. Според някои проучвания днес в Америка броят на оръжията е по-голям от броя на хората. И докато масовите убийства поглъщат голяма част от вниманието, реалността е много по-сложна, защото се оказва, че повече от половината от близо 45 000 смъртни случая в страната годишно са самоубийства с огнестрелно оръжие. Какво се случва с хората? И само оръжията ли са причината за толкова много отнети човешки животи?

Малкият Ейдън е един от потърпевшите на тихата война, която Америка води със самата себе си. Само в почивните празнични дни за 4 юли в САЩ са убити 220 човека, а ранените 570. Чикаго води в тази тъжна класация не от сега. През 2019 година и 3-ма от българите, които живеят тук също станах невинни жертви на стрелба с оръжие. А стрелбите и епидемията от насилието с оръжие продължава.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15