Възраждащият се български боулинг

От тази седмица България отново има своя лицензирана боулинг федерация. Това е само един от няколко такива акта на министъра на спорта в оставка Радостин Василев и официализира отново вече съществуващата организация и традиция на този спорт у нас.

Българската боулинг федерация, със и без лиценз, съществува от 2001, провежда държавни първенства, тренировки и други видове събития. Най-важното - поддържа жив духа на играта - независимо дали това за вас означава онзи епизод на "Том и Джери", някой весел рожден ден с приятели или страйкове и сложни сплитове. Боулингът е за всеки.

Малко след последното държавно първенство говорихме с един от републиканските шампиони и председател на федерацията Радослав Тенчев и дългогодишния състезател и треньор Диан Динев, който пък наскоро спечели друг български турнир - "Бургас Оупън".

"На мен лично ми се случва за втори път да съм републикански шампион. Чуството е за завършен дълго работен проект", споделя Радослав Тенчев. От държавните медали бронз взима и ученик на Диан - 16-годишният Любен Левичаров, който поддържа и влог за боулинг.

"Щастлив съм, че ме измести от битката за медалите, защото така там имаше друга част от мен, което ме радва", казва Динев, който от своя страна е 3-кратен републикански шампион, част от клуб "Страйк Мания - София".

Ако боулингът спре да ти носи забавление, няма как да продължиш да го практикуваш, но "играта прераства в нещо повече от забавление може би първият път, в който участваш на турнир, класираш се на финали и се бориш за някаква награда", според Радо Тенчев, който в споменатия момент е на 14. "Беше детски турнир в една вече несъществуваща зала. Първата награда беше колело и щяхме да се избием за него!" Това се случва в един вече несъществуващ увеселителен парк в София, където след многократно обикаляне на всички атракциони, Радо и приятелите му накрая се озовали в боулинг залата.  

Радослав Тенчев

Историята на Диан и неговото увлечение към  боулингът пък ни показват най-хубавата черта на играта - достъпността. "Започнах на 33 години, когато за пръв път влязох в боулинг зала и обстановката, играта - всичко ме грабна много. Ужасно много играех - 600-700 игри на месец, 2-3 часа на ден. Това беше през 2007 година. 2008 г. се картотекирах, а 2009 г. станах републикански шампион", разказва Динев, който извън играта е компютърен специалист.

"Боулингът е изключително интересен и труден спорт, когато погледнеш към високото майсторство в него. Но изискванията да започнеш да го практикуваш на практика са никакви. В залата имаме 3-4 годишни деца и активен състезател над 80 години", продължава Диан. Играта дължи популярността си и у нас като възможност за добро прекарване с приятели, но, както и навсякъде другаде, много хора я превръщат в повече от хоби.

Пикът на състезателния боулинг у нас е преди 15-тина години, когато функционират много зали, а картотекираните състезатели са около 300, заявява председателят на федерацията Радослав Тенчев. В момента броят им е около 100, залите са по-малко, но и в тези мащаби ентусиазмът е голям, клубовете и състезанията са активни.  В София в момента се намира най-голямата зала за боулинг на Балканите, като целта на федерацията е да привлича към "състезателния момент" достатъчно от празнуващите рождени дни.  

Според Динев, след своеобразна криза в интереса, в момента се наблюдава възраждане и на тренировки, каквито и той води, започват отново да се появяват много хора, включително деца.

Някои основи - топките са с еднакъв размер, но различно тегло. Всеки боулър подбира своята, според физически възможности и стил на игра. Максималният резултат в една игра е 300 или иначе казано - 12 поредни страйка - събаряне на всички кегли с един удар. Диан три пъти е постигал това в рамките на състезания, а рекордният му брой поредни страйкове е 19. Иначе играта има 10 фрейма - по два удара, в рамките на които трябва да събориш кеглите. Има и варианти за отборна игра, т.нар. "бейкър", които обаче отнемат елемента на индивидуалните стратегии. Пистите се мажат с масло, първоначално за да се предпазва дървото, а впоследствие като средство, което променя скоростта и фалца на топката и придава уникален елемент на отделните зали и състезания.  

Диан Динев

В различни свои вариации на боулингът е на 7000 години и най-ранните му корени се проследяват до Древен Египет. В най-познатата си съвременна форма, включваща дървени пътеки и 10-те кегли, се възражда в Съединените щати през втората половина на по-миналия век. "В онези времена се появяват термини като "turkey" (англ. - пуйка), което означава 3 поредни страйка, защото наистина са давали пуйка на който успее да ги направи. Това не е било лесна задача предвид качеството на тогавашните пътеки", разказва Диан Динев.

"По стара традиция, германците са много добри, още по-добри са англичаните и скандинавците. При тях е студеничко и боулингът е удобен за целогодишно практикуване. Имат много сериозни школи. От близките ни съседи бързо в спорта се разви Румъния, която има спонсориран национален отбор. Гърците имат 2000 картотекирани състезатели, които практикуват по всякакви малки зали", обрисува най-общо международното положение в боулинга Радослав Тенчев.

И някои любопитни разлики между България и света - нашата публика се е научила да пази тишина, особено в решаващи моменти, докато по света няма съобразяване с желанието на боулъра да се концентрира и атмосферата включва скандирания и всякакъв шум. Също така, българските играчи са свикнали да се поздравяват след всеки удар. Когато го направят другаде, чужденците ги гледат странно.

Още за боулинга и практикуването му у нас - чуйте във втората част на този епизод на подкаста на "Изотопия":