Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Паниката от намалените газови доставки от Русия за Германия отваря разлом в управляващата коалиция, различията са за заместващите енергоизточници

Проф. Урсула Мюнх: Хората все по-открито говорят, че от санкциите страдаме повече, отколкото Русия

"През есента вероятно ще чуем да казват, че Германия сърба попарата, която сама си надроби със санкциите срещу Русия"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Владимир Путин си играе с кранчето на газа, и тъй като познава добре Германия и страховете на германците от обедняване, вероятно паниката там от намалените доставки му доставя най-голямо удоволствие.

Паниката от намалените газови доставки от Русия за Германия бързо се превърна в разнобой между трите управляващи партии - социалдемократи, Зелени и либерали, как да се преодолее настъпващата енергийна криза.

И трите партии поставят една и съща диагноза: виновна е Русия, която ни разиграва с газовите доставки. И за историята на заболяването нямат различия: предишното правителство е виновно Германия да е прекалено зависима и уязвима, като услужливо се премълчава, че социалдемократите бяха коалиционен партньор на Меркел. Трите партии обаче имат различни виждания за лечението, обяснява проф. Урсула Мюнх, директор на политическата академия в Туцинг.

"Зелените отдавна настояват за диверсификация на енергийните доставки, а сегашната газова криза им осигури подкрепата на социалдемократи и либерали. Различията са по въпроса за заместващите енергоизточници. Зелените смятат, че недостигът на газ за производство на електроенергия трябва да се компенсира от въглищните централи. А либералите настояват последните три останали атомни електроцентрали да продължат да работят и през следващата година, вместо да бъдат окончателно затворени."

Отказът от ядрена енергетика, макар рожба на консервативната Ангела Меркел, е ДНК-то на Зелените. В същото време обаче по-младото поколение политици и привърженици на партията са значително по-разтревожени от климатичните промени и затова са против удължаването на работата на въглищните централи. Как ще удовлетвори зеленият министър на икономиката Роберт Хабек двете крила в партията си?

"Запазването на ядрените централи би била прекалено голяма жертва за Зелените. Те продължават да са категорично против разводняването на отказа от ядрена енергетика. Освен това правителството не може да излезе с обща позиция дали ядрените централи могат да решат проблема, който имаме в момента. Аргументът на Зелените е, че има недостиг на газ, а не на ток. А социалдемократите и най-вече либералите твърдят обратното и говорят за задаващи се проблеми и с електричеството.

Заради разнобоя в коалицията Роберт Хабек възложи провеждането на няколко стрес теста, така че при взимането на решението правителството да стъпи на някаква научна основа. Хабек е в незавидно сложна ситуация, защото от една страна го притискат съпартийците, а от другата - от бизнеса. Той все пак е министър на икономиката. Затова Хабек не изключва възможността ядрените централи да продължат да работят.

В ситуация на недостиг на газ германската индустрия използва други мощности. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сегашният разнобой между трите партии в правителството наистина е сериозен и трудно може да се прикрие. Сякаш най-уязвими са Зелените, защото ги упрекват, че в криза се придържат към идеологията си и не могат да надскочат себе си. В тази ситуация Роберт Хабек се опитва да гради мостове."

Този разнобой е добре дошъл за опозицията, партията на Ангела Меркел, смята проф. Мюнх.

"Консерваторите се надпреварват кой да сипе повече сол в раната на тройната коалиция. В същото време тяхната позиция е странна - тяхната канцлерка Меркел сложи край на ядрената енергетика в Германия, а сега нейните съпартийци искат централите да продължат да работят. Но нали на опозицията това й е работата - да удря управляващите там, където най-много ги боли. В една тройна коалиция това, разбира се, е трудността да постигне синхрон."

Коалиционните партньори са разделени и по още един съществен въпрос - въпроса за връщането на дълговата спирачка, вписана в Конституцията през 2009 година и временно отменена заради постпандемичното възстановяване на Германия.

Връщането й е рожба на лидера на либералите и сега финансов министър Кристиян Линднер. Хората затова гласуваха за либералите, припомня проф. Мюнх.

"Връщането на дълговата спирачка след две години пандемия беше основната предизборна тема на Кристиян Линднер. Да се откаже от това, с което влезе във властта, ми се струва почти невъзможно. В същото време Линднер трябва да осигури пълна хазна.

Рано или късно ще стане дума за увеличаване на данъците - едно не по-малко тежко решение за либералите, което обаче може да бъде обяснено - и разбрано от хората - с опасността от инфлационна спирала. И в двата случая мисля, че либералите ще загубят доверието на избирателите си.

Затова трябва да призная, че все още не виждам компромис на хоризонта между трите партии в правителството. Предполагам, че дълговата спирачка ще влезе отново в сила, но под условие, че ако се наложи спасяването на ключови за икономиката компании, ще бъде временно отменена. В никакъв случай няма да става дума за социално подпомагане и раздаване на пари на калпак, а за спасяване на работни места."

Унипер, германският газов доставчик, беше спасен с 15 милиарда евро държавни пари, а от октомври ще има право да прехвърля повишените цени на газа върху крайните потребители, т.е. домакинствата. Пропуква ли се подкрепата за санкциите срещу Русия?

"Тази дискусия вероятно се води във всички страни от ЕС, защото цените скочиха навсякъде. В лични разговори, хората все по-открито говорят, че от санкциите страдаме повече, отколкото Русия.

Критиката на крайната десница "Алтернатива за Германия" тепърва ще се изостря и през есента вероятно ще чуем да казват, че Германия сърба попарата, която сама си надроби със санкциите срещу Русия. Че не ни трябва външна политика, основаваща се на споделени ценности, каквато водят Зелените и социалдемократите, а външна политика, водена от националния интерес за евтин газ.

Очаквам в тази кампания Русия да се намеси още по-отривисто. Притеснявам се, че има прекалено много хора, които са податливи за такава манипулация. Нямам конкретни данни, но добре помня пандемията и фалшивите новини, които се разпространяваха тогава - че ограничителните мерки са далеч по-страшни от самата зараза."

Вече има данни, че противниците на Covid-мерките са и противници на санкциите срещу Русия.

"Да, така е. Тревожното е, че високите цени могат да мобилизират повече хора отколкото Covid. Но ако по време на най-тежките Covid-ограничения все пак повечето хора подкрепяха мерките, социалната тежест на инфлацията ще засегне всички.

Отдавна предупреждавам, че много скоро Германия ще бъде подложена на целенасочена кампания за дезинформация. Ще се опитват да ни втълпят, че ако отменим санкциите, всичко ще бъде, както е било преди това. Няма да бъде! Нито за Украйна, нито за балтийските държави, нито за когото и да било!

Трябва да признаем, че нашата свободна и отворена комуникационна и медийна политика ни прави уязвими за такива кампании. У нас, слава Богу, всеки има свободата да изразява мнението си. Но не си даваме сметка, че враговете на медийната свобода злоупотребяват с нашата свобода.

Много важно е да си дадем сметка и да признаем пред партньорите от ЕС, че Германия допусна фатална грешка в енергийната политика. Роберт Хабек е прав, когато казва, че германците трябва да пестят повече от останалите европейци, защото дълги години сме градили икономическата си мощ върху евтиния газ от Русия.

В този смисъл донякъде е разбираемо поведението на южноевропейците, които не са съгласни с ограниченията заради нашите грешки. Ако в миналото, по време на еврокризата, не бяхме толкова арогантни, сега партньорите ни вероятно щяха да са малко по-сговорчиви. Но това не оправдава националистическите тенденции в не една и две европейски държави."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Новозаразените с коронавирус са 46, няма починали

46 са новите случаи на коронавирус в България, показват актуализираните данни на Единния информационен портал.  Това са над 5 процента от направените 825 теста за изминалото денонощие.  460 пациенти са в болница с Ковид-19. 56 от тях са в интензивно отделение.  Няма починали през последните 24 часа заради усложнения, свързани с инфекцията. Като..

публикувано на 28.11.22 в 03:21
Володимир Зеленски

Володимир Зеленски очаква още руски ракетни удари срещу Украйна

Президентът на Украйна Володимир Зеленски предупреди, че Русия със сигурност ще осъществи нови ракетни атаки срещу страната му.  "Разбираме, че терористите подготвят нови удари. Знаем това със сигурност. Докато имат ракети, за съжаление, те няма да спрат. Но нашата способност да си помагаме и да се грижим за най-уязвимите - възрастни хора, семейства..

обновено на 28.11.22 в 03:20
Щетите от свлачището на остров Иския, залива на Неапол, Италия, 26 ноември 2022 г.

7 станаха жертвите на свлачището на о-в Иския, сред тях е и българка

7 са  жертвите на свлачището в селището Казамичиола Терме на остров Иския в Италия. Префектът на Неапол Клаудио Паломба потвърди, че сред тях е 58-годишна българка. Според италиански медии на о-в Иския е открито тялото на издирвана българка Останалите загинали са италианци, сред които семейство и бебето им - само на 20 дни. Ранените..

обновено на 28.11.22 в 00:34
Педро Санчес

Испания: Многохиляден протест на партия "Вокс" срещу правителството на Педро Санчес

В Испания десетки хиляди привърженици на крайнодясната партия "Вокс" излязоха на протест срещу правителството на премиера-социалист Педро Санчес. Според лидера на "Вокс" Сантяго Абаскал Санчес управлява кабинет на "държавната измяна, несигурността и разрухата". Пред 25 000 свои привърженици в Мадрид Абаскал обвини Санчес в разоръжаване на..

публикувано на 27.11.22 в 23:31

Economist: Опити на Киев да си върне Крим ще струват скъпо и могат да доведат до разделение със съюзниците

Опити на Украйна да си върне контрола над Крим ще струват скъпо във военно отношение и могат да доведат до разделение със западните съюзници, което Киев не може да си позволи. Това коментира британското издание  Economist (Икономист) по повод поредната заявка на украинския президент Володимир Зеленски, че ще освободи всички територии, завладени..

публикувано на 27.11.22 в 23:29
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Песков: Винаги е имало опити да се предизвика разпад на ОДКС, но тя показа значимост и ефективност

Кремъл защити ръководения от Русия военен съюз на бивши съветски републики от критиките, че е станал неефективен след началото на бойните действия в Украйна. Две от държавите членки на Организацията на Договора за колективна сигурност - Таджикистан и Киргизстан, влязоха във въоръжен конфликт през септември, а трета - Армения, воюва по същото..

публикувано на 27.11.22 в 23:13
Хиляди хора от цялата страна дойдоха в столицата Мексико Сити, за да покажат своята подкрепа за президента Андрес Мануел Лопес Обрадор (на снимката вляво от центъра), който също участва в шествието, за четвъртата годишнина от идването му на власт, 27 ноември 2022 г.

Хиляди привърженици на мексиканския президент Обрадор демонстрираха подкрепата си

Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор поведе демонстрация на хиляди свои привърженици, ознаменуваща постиженията на първите 4 години от мандата му. Според анализаторите маршът цели да демонстрира силата на Обрадор и партията му "Морена" предвид президентския вот през 2024 и нарастващите критики на опозицията. Според последни..

публикувано на 27.11.22 в 22:57