Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Йозгюр Юнлюхисарчъклъ: От зърнената сделка спечелиха и Украйна, и Турция, и Русия

"Анкара винаги се е стремяла да бъде важен посредник и в този случай се превърна в такъв"

Снимка: БГНЕС

Турция успешно изигра картите си, влизайки в ролята на посредник в сделката за износ на украинско зърно. С Русия и Украйна бяха подписани два отделни документа, а освен международно признание, Турция получи и отстъпки за доставките на зърнени продукти и от двете държави.
И ако Анкара записа червени политически точки, не така стоят нещата в икономически план: рекордно висока инфлация и все по-обедняващо население близо година преди президентските избори. Как икономическите турбуленции влияят на нагласите на избирателите, които са най-силно ударени от невиждано високите цени и защо въпреки тези катастрофални данни турската икономика продължава да расте с много по-добри темпове от западните държави? 
Темата коментира пред БНР Йозгюр Юнлюхисарчъклъ, директор на подразделението на трансатлантическия мозъчен тръст Германски фонд "Маршал" в Анкара.

"Инфлацията в Турция е забележително висока - почти 80 процента според официалните правителствени данни. Но трябва да вземем под внимание, че инфлацията не е еднаква за всички видове продукти. Например при храните тя е много по-висока от общия индекс. Същото важи и за транспортните разходи, както и за отоплението на домовете. Заради това за обикновените хора става много по-скъпо да посрещат всекидневните си нужди.

Повишаването на разходите за живот стана причина много семейства да изпаднат от средната класа и да се окажат в по-бедните слоеве. По отношение на растежа на икономиката - наистина засега турската икономика отбелязва сравнителен ръст, но това е догонващ ефект. Тъй като през пандемията икономиката нямаше как да расте и базата, от която сега се развива догонването, е сравнително ниска. Фактът, че има икономически растеж, се обяснява с много ниския ръст през последните години."

За разлика от западните страни турската централна банка не повишава лихвените проценти в опит да овладее инфлацията. На какво се дължи този неортодоксален подход?

"Това е отражение на президентската икономическа политика. Държавният глава е на мнение, че високите лихви причиняват висока инфлация. Ортодоксалната икономическа философия е, че високата инфлация води до високи лихви, но според президента Ердоган е точно обратното. В някакъв смисъл той дори направи експеримент, защото преди видяхме и понижения на лихвите с идеята, че това ще забави инфлацията. Видяхме, че събитията се развиха в обратната посока."

Високата инфлация и слабата лира причиняват неимоверни трудности на обикновените хора, но от гледна точка на страните с по-силни валути турските стоки изглеждат евтини. Заедно с проблемите във веригите за доставки това дава златен шанс на Турция да измести Китай и други азиатски страни като производител и сигурен доставчик на различни компоненти и стоки за Европа.

"И да, и не. Да, защото именно такива бяха очакванията, особено като се има предвид, че разходите за труд в Турция са много по-ниски в сравнение с тези в Китай. И това съвсем логично трябва да направи Турция много по-конкурентоспособна. В същото време не е задължително крайният резултат да е точно такъв. Разбира се, има определени индустрии в определени части на страната, които продължават да изнасят и бележат ръст на износа.

Не бива обаче да забравяме, че производствените цени започнаха да се увеличават драстично, защото ключов компонент в тях са енергийните разходи. Те скочиха до екстремни стойности. Много голямо поскъпване има и при определени суровини, които Турция внася, което се дължи донякъде и на слабата лира. Също така компаниите износителки трябва да инвестират в обновяване на оборудването си, което обикновено се внася от други държави, следователно и този вид инвестиции се оскъпяват.

Има и още едно важно развитие. Миналата година, когато Турция понижаваше лихвите, имаше очаквания, че европейската икономика ще се възстановява и ще расте с по-бързи темпове през тази и през следващите години. Това е много важно, защото Европейският съюз е един от основните пазари за износ на турска продукция. И тъй като сега европейският пазар не расте чак толкова добре, това се превръща в проблем за турския износ."

"Освен това курсът на долара към еврото също е много важен за Турция, защото производствените цени в нашата страна се конвертират в долари. Причината е, че енергоносителите се търгуват в тази валута. Приходите от износ обаче са в евро. Доларът поскъпва спрямо еврото, което свива маржа между вложеното за производство и полученото от продажбата му. Това води до свиване на печалбите на износителите."

Голяма част от факторите, за които споменахте - високите енергийни цени, по-ниския от очаквания растеж в Европа и много други, се дължат на руската война в Украйна. Турция стана медиатор при зърнената сделка. Какво спечели страната освен международен престиж?

"Турция спечели международен престиж, разбира се. Анкара винаги се е стремяла да бъде важен посредник и в този случай се превърна в такъв. Освен това бяха подписани споразумения с Украйна и с Русия, в които бяха уговорени отстъпки за Турция за цената на зърнените доставки от тези две държави. Това е много важно за цената въобще на прехраната в Турция и добре дошло за правителството година преди изборите.

По отношение на зърнената сделка, Ердоган спечели. Но Украйна също спечели, и то не само, защото може да изнесе зърнената си продукция и съответно да получи приходи от нея, но и защото доказва, че може да продължи да бъде световен доставчик дори в условията на война. За Русия сделката има важно политическо значение, защото продоволствената криза удари някои от нейните приятелски страни. Затова смятам, че и Москва спечели."

Турция избра много специфична геополитическа роля - от една страна подкрепи Украйна, от друга - запази отношения с Русия. След като остави руския президент да го почака минутка в предишната им среща, сега Ердоган заминава за Сочи за нови разговори. Какво очаквате от тях?

"Това вероятно беше отговор на Путин, който накара Ердоган да го чака дори няколко секунди повече в Москва. Дипломатически жест. Разбира се, има напрежение между Турция и Русия. Отношенията им не са ограничени единствено в пределите на Черно море. Съществуват сирийският фронт и либийският фронт. Сирийският фронт може да бъде активиран отново с военно нахлуване в северозападната част на страната. Турция смята тази част за своя зона на влияние."

Колко вероятно е това да се случи?

"Много е вероятно, но не съм сигурен в какъв времеви хоризонт. Казвам, че е много вероятно заради посланията, които идват от Анкара, и то не само от президента Ердоган, но и от неговите министри и от външнополитическия му съветник. От военна гледна точка Турция е готова за такъв ход. Политически също предпоставките са налице. Ердоган, както ясно се вижда, не е в особено добър период по отношение на електоралната подкрепа за него. Затова той трябва да направи нещо, за да промени нагласите на избирателите. Вариантите пред него не са никак много - предвид сложната икономическа ситуация. В миналото подобни военни интервенции са имали положителен ефект върху подкрепата към него, макар и само за няколко седмици."

От гледна точка на Анкара могат да се намерят много мотиви за подобна военна интервенция, но икономически страната може ли да я издържи?

"Турските операции в Сирия и дори в Либия досега винаги са били с ниски разходи, защото основно се разчита на местни сили. Турция изпраща само елитни военни части. От тази гледна точка не очаквам това да бъде скъпа операция, но при условие, че не се стигне до ескалация и включване на Иран и на Русия. Ако мащабът на конфликта се окаже по-голям, не мисля, че Турция е икономически подготвена.

По отношение на вероятните политически последици руското нахлуване в Украйна и ситуацията в Сирия са несравними. Евентуално нахлуване в Сирия, няма да бъде първото за Турция. Освен това Турция не е първата държава, която нахлува в Сирия. Така или иначе Дамаск не контролира северната си граница, така че това няма да бъде атака срещу сирийската държава."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17
Д-р Явор Владимиров

Д-р Явор Владимиров: Асистираните репродукции са водещи с покачващ се успех всяка година

Желанието да станеш родител и това да имаш наследник е съвсем естествен човешки стремеж. Съвременният начин на живот обаче, дефинира много репродуктивни проблеми . Причините са различни, но трудностите в зачеването намират своето решение в асистираната репродукция. Много са хората, в чието семейство е проплакало бебе, именно с нейната..

публикувано на 17.04.24 в 08:41

Жертви на трафик на хора стават всички от 12 до 50 + годишна възраст

Трафикът на хора е зло, което засяга не само жертвите, но и техните семейства и близките им.  "Трафикът на хора е престъпление, което е близко до всеки един от нас, ако той не е информиран, не знае за какви индикатори да гледа, и въобще не знае как да се предпази, каза в "Нощен Хоризонт" Моника Николова, директор на Фондация "А 21" . Моника..

публикувано на 16.04.24 в 12:39

Общественият съвет към ЦИК с редица мерки за прозрачност на вота 2 в 1

Общественият съвет към ЦИК излезе със становище, в което предлага редица мерки за прозрачност и подобряване на организацията на изборите 2 в 1 на 9 юни. Сред тях са достатъчно рано да се предадат необходимите елементи за удостоверяване на машините за гласуване на трите институции, посочени в Изборния кодекс, като се излъчва онлайн не само довереното..

публикувано на 15.04.24 в 09:19

Старт за Летище Балчик като приемна точка за малката авиация

Отварянето на Шенгенското въздушно пространство за България и Румъния беше отбелязано символично през изминалите почивни дни на Летище Балчик. Събитието беше организирано от пилотите на двете съседни страни и се проведе под надслов "Schengen check". Летище Балчик показа част от потенциала си през изминалата събота, приютявайки около 40 малки..

публикувано на 15.04.24 в 06:40

"Новини с добавена стойност" с Г-н Балев: Орел, рак и щука викат Неволята, пристига Трети Украински фронт

Моята учителка по история преди 30 и нещо години ми завеща следното знание - успешните преврати в нашата история са само на девето и деветнайсто число! На 9 юни тази година сме на избори. Ще се опитаме да връчим цялата власт на Борисов и Пеевски, те ще съберат каквото се отрони от ПП-ДБ, ще ги направят присъдружници и най-накрая ще..

публикувано на 14.04.24 в 12:37