Фестивалът „Ало Космос! Говори България" приближи науката към учениците

публикувано на 17.09.22 в 15:52

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Добромир Видев в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През извънземните места на планетата Земя до това как да стигнеш до Космоса и отвъд. И тази година космическият фестивал „Ало Космос! Говори България" приближи науката към учениците.

"В тази станция се прави пълна симулация като смените са в порядъка на 8 месеца - пълна симулация на живот, изолиране. Когато се излиза, се излиза със специална екипировка едно към едно както би изглеждал живота на една такава станция. Единственото, което не може да се направи едно към едно е гравитационния натиск, но всичко друго по отношение на техника и условия на живот се доближава и най-важното придобива облика, който е по склоновете на вулкана. Много наподобява марсианският пейзаж".

Професор Христо Пимпирев - българският учен и полярен изследовател - припомня, че Антарктида е най-близкото място на Земята до Космоса.

"Тук се постига най-голямата изолация на човешкото общество, което трябва да живее няколко месеца преди да стигне до Червената планета. Температурите са изключително близки до тези на Марс. Всички очакваме с голямо нетърпение полетът на ракетата Артемис - погледът на НАСА обърнат към Луната, защото с поставянето на една космическа станция на Луната ще се улеснят междупланетните полети. Там, където нямаме атмосфера, ще могат много по-лесно космическите кораби да достигат до Марс, Венера. Мястото, където би трябвало да бъде тази космическа станция на Южният полюс на Луната в околностите на кратера Шакалтън, като даже се предполага, че там също би могло да има лед, което е една от най-важните съставки да функционира една такава база - това е водата".

„За да си космонавт, образованието е важно, но да си човек, е на първо място“, казва Татяна Иванова. Момичето от години се стреми да стане първата българска жена космонавт.

"Да променим мисленето на сраната ни, да сме една крачка до това България да стане пълноправен член на Европейската космическа агенция, което ще помогне на български учени да работят на високопоставени и добре платени позиции".

Астронавтката Ана Фишер отговори на серия от въпроси на български деца. Може ли водата от астероидите да се използва от хората, защо биологичните експерименти са важни в космоса, как знаем кога е нощ и кога е ден, има ли болести, които не могат да се лекуват на Земята, но могат да се повлияят в Космоса. Ана Фишер отговори - че преди да отидем на Марс, трябва да изясним как хората реагират на радиацията и как трябва да бъдат предпазени от нея. Според нея в Космоса трябва да отидат хората с най-добрите умения.

"Убедена съм, че ще стигнем до Марс и ще построим база там. А качествата на хората не се делят на мъжки и женски. Важно е желаещите да станат астронавти да са сигурни в своите желания. Военното обучение на пилоти е едно от най-подходящите за астронавти. То дава лидерски умения. Но друга възможност е да си астронавт учен в мисии, за което трябва младите хора да се насочат към академична кариера в някоя от природо-математическите или инженерните науки. Няма значение от коя наука идваш, но е важно да си много добър, защото конкуренцията в процедурата по подбор е много голяма. Младите хора трябва да учат и езици - руски, китайски. Последният вариант да полетиш в Космоса е да станеш предприемач и да си построиш собствена совалка и да излетиш. Преди аз самата никога не бих повярвала, че това ще е възможно".

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.

По публикацията работи: Радостина Билярска

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!