Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Възходът на Запада“ - изследване на развитието на човешката цивилизация

Книгата на Уилям Макнийл "Възходът на Запада“ е едно от най-важните исторически изследвания на развитието на човешката цивилизация. Отличена е с Националната награда за историческо изследване през 1964 г., защото притежава  амбициозен хронологически обхват и научна прецизност. Авторът представя световната история като единно цяло – в духа на концепцията за взаимопроникването на културите, разработена от американските антрополози през 30-те години на XX век. В частност "Възходът на Запада“ се опира на разбирането, че основният фактор, който води до исторически значими социални промени, е контактът с представители на чужди култури, които притежават нови и непознати до този момент знания и умения. 


Центровете на високата култура (т.е. цивилизациите) предизвикват тревога и объркване у своите привлекателни нововъведения. Изключително важен е контактът с чужди култури, защото това е основен двигател за социалните промени. Взаимодействията между отделните цивилизации определят посоката на историческото развитие. Макнийл доказва убедително своята теория с експресивно описание на ключови моменти от световната история.

„Писана е в продължение на 8 години. През 1988 година се провежда специална конференция, посветена на нея. Макнийл я определя като книгата на своя живот. Неговите прозрения са важни и днес“, обясни издателят Любен Козарев пред БНР.

Опитът на Макнийл е да разгледа различните огнища на цивилизацията в света като цяло, обясни той в предаването „12+3“. „Авторът показва как изоставащите народи са се поучавали от това, което са постигнали по-напредналите. Той успява да резюмира написаното по въпроса. Негов ментор е знаменитият историк Тойнби. Появата на тази книга попълва една изключително важна празнина“.

И днес се нуждаем от книги, които да ни бъдат ориентир, за да се опитаме да прозрем какво бъдеще ни очаква, каза издателят.

В първата част на том 1 се разглеждат разпространението на неолитното земеделие и селищния живот в Стария свят и подемът на цивилизациите в долините на Тигър и Ефрат, Нил и Инд. Отделено е внимание на  високите постижения на месопотамската цивилизация, появата на космополитна световна система в периода 1700–500 г. пр. Хр., както и развитието на зороастризма и юдаизма. Вълната от варварски нашествия, променила картата на Близкия изток и послужила като отправна точка за развитието на цивилизациите в Индия, Гърция и Китай след 1500 г. пр. Хр., също намира място в изследването.

Втората част на книгата е анализ на епохата на културно равновесие в Евразия: етапите на културен разцвет на средиземноморския елинизъм, Индия и реинтегрирания от исляма Близък изток. Настъплението на елинизма към източната цивилизация и влиянието на космополитната Римска империя допълват анализа. Затварянето на евразийската ойкумена, забележителният културен разцвет на Индия в периода 200–600 г. и влиянието ѝ в Югоизточна Азия и Китай, както и нахлуването на номадски орди в Римската империя и Северен Китай, са неизменна част от съдържанието. Трансформацията на обществената организация и културата под натиска на варварските нападения, както и промените в пограничните райони на цивилизования свят допълват обзора за културното равновесие.

*Уилям Харди Макнийл (1917–2016) е американски историк и автор, известен с теорията си, че контактът и взаимодействието между цивилизациите са движещата сила на човешката история, за пръв път постулирана във "Възходът на Запада“ (1963). Той е почетен професор по история на Чикагския университет, където преподава от 1947-а до пенсионирането си през 1987 г.

Макнийл придобива бакалавърска степен по изкуствата през 1938 г. в Чикагския университет, където е редактор на студентския вестник и е вдъхновен от антрополога Робърт Редфийлд. Получава магистърска степен по изкуствата през 1939 г. (също в Чикагския университет) и написва дисертацията си за Тукидид и Херодот. Заминава в университета "Корнел“ при Карл Л. Бекер, за да работи за докторска степен по история, но през 1941 г. е призован в армията на САЩ и служи във Втората световна война. След края ѝ се връща в „Корнел“ и през 1947 г. защитава докторска дисертация.

През 1947 г. Макнийл започва да преподава в Чикагския университет, където остава през цялата си преподавателска кариера. Става професор през 1957 г. и ръководи катедрата по история от 1961 до 1967 г., утвърждавайки международната ѝ репутация.

През 1988 г. е гост-професор в колежа "Уилямс“, Масачусетс, където води семинар на тема „Възходът на Запада“, като заявява, че преподаването „е най-прекрасният начин да научите нещата“. Според Джон У. Бойър, бивш негов студент и декан на Чикагския университет, Макнийл е бил "един от най-важните историци, преподавали в Чикагския университет през ХХ век“. Той се оттегля от преподавателската дейност през 1987 г. и се премества в Колбрук, Кънектикът. Най-известният труд на Макнийл е "Възходът на Запада: история на човешкото общество“, публикуван през 1963 г., сравнително рано в кариерата му. За него през 1964 г. авторът е удостоен с Националната награда на САЩ за исторически и биографични книги.

Снимки – Уикипедия и изд. Изток-Запад
Издателството на Любен Козарев предлага на българския читател и книгата на Давид Енгелс „ Какво да се прави“. Авторът ще пристигне в България утре.В нея се се разгръща залезът на Запада пред очите ни, и то точно когато смятахме, че сме достигнали цивилизационни висоти.Вече е късно, вероятно твърде късно, да се върви в друга посока и никой не знае какво ще произлезе от сблъсъка между политически коректното мислене и реалността. И все пак трябва да продължим да живеем: да живеем в упадъка на Европа; да живеем с увереността, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния; да живеем със съзнанието, че дните на западната цивилизация, каквато я познаваме, са преброени. Тази книга дава отговори на най-наболелите съвременни проблеми, които са колкото практични, толкова и реалистични.
Цялото интервю на Петър Волгин с Любен Козарев може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Служебният премиер Димитър Главчев (вляво), финансовият министър Людмила Петкова (в центъра) и председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова (вдясно)  -  17 май 2024 г.

Университетите може да бламират новата учебна година

Университетите заплашват да бламират новата учебна година, ако в следващия парламент политиците не поставят акцента върху висшето образование. Това стана ясно след извънредното заседание на Съвета на ректорите.  По-рано, след среща, в която участваха и служебният премиер, и министърът на финансите, беше анонсирано, че протестните действия, организирани..

публикувано на 17.05.24 в 20:26
Ракия

Каква е културата на пиене на българина

В България има хора, които пият по половин литър ракия на ден. Това отбеляза пред БНР журналистът Иван Бакалов. Той посочи, че у нас "куцо, кьораво и сакато вари домашна ракия". "Във Франция има лицензиран пътуващ казанджия. Хората си заявяват и специалист им вари ракията". Бакалов напомни в предаването "РадиоТочка", че..

публикувано на 17.05.24 в 20:11
На Седемте езера все още има сняг, а най-горните - Окото и Сълзата, не са се размразили

Отбелязаха Европейския ден на "Натура 2000" на Седемте рилски езера

Европейският ден на "Натура 2000" беше отбелязан на Седемте рилски езера, съобщават от дирекцията на Национален парк "Рила". По циркуса все още има снежна покривка, а най-горните от езерата - Сълзата и Окото, не са размръзнали все още напълно, което си е атракция в този дял на планината. Еколози, планинари, туристи направиха..

публикувано на 17.05.24 в 19:58
Германският министър на отбраната Борис Писториус  - Берлин, 17 май 2023 г.

6,5 млрд. евро допълнително за армията догодина поиска германският министър на отбраната

Министърът на отбраната на Германия Борис Писториус настоява за 6,5 млрд. евро повече за бюджета за отбрана през следващата година и връщане отчасти на наборната служба, за да се въъзстанови отбранителната мощ на германската армия. Най-малко 6,5 милиарда евро са необходими на германската армия, за да излезе от кризата, в която се намира в..

публикувано на 17.05.24 в 19:47
проф. Добромир Димитров

179 чуждестранни лекари от Випуск 2024 на МУ- Плевен получиха дипломите си

В Плевен тържествено връчиха дипломите на 179 чуждестранни лекари от Випуск 2024 на Медицинския университет. Те са граждани на 16 страни от цял свят. Средният успех на 21-вия пореден випуск чуждестранни лекари е много добър 4.90, с висок брой отличници - 24, които бяха наградени с плакет "Отличник", луксозни дипломи, грамоти и стетоскопи. Всички..

публикувано на 17.05.24 в 19:40
Служебният министър на образованието и науката Галин Цоков.

За хакерска атака по време на матурите съобщи министърът на образованието

Министерството на образованието е станало обект на хакерска атака по време на матурите, това каза служебният министър на образованието Галин Цоков. Той потвърди за изтичане на отговори на част от матурата. Изтеглиха вариант 15 на матурата по български език и литература МОН няма да допусне "купени матури" "Течът не е от самото Министерство..

публикувано на 17.05.24 в 19:36

Пожарната и полицията в Кюстендил с мерки за безопасността на абитуриентските балове

Екипи на  на Регионалната дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в Кюстендил провериха 11 обекта – ресторанти, училища, хотели, където ще се организират абитуриентски тържества, за спазването на правилата за пожарна безопасност. Наред с това в полицейските управления в Кюстендил, Дупница, Бобов дол  са  изготвени планове  и организация..

публикувано на 17.05.24 в 19:32