Грегъри Магуайър за БНР: Умните хора са винаги страшни

Грегъри Магуайър - авторът на предисторията за „Вълшебника от ОЗ“ – „Злодейка“, който видя творбата си адаптирана във втория най-успешен мюзикъл на сцената на Бродуей за всички времена.

И така, Грегъри се среща с персонажа, който след време ще промени живота му. Злата вещица от Запада, един от най-известните злодеи – в киното, в литературата, по сцени и телевизионни екрани. Герой, който вълнува публиката вече повече от век.

В предаването "Понеделник вечер" той заяви:

"Като дете бях ужасен от нея. Знаеш филма, нали? Когато казва „Ще хвана теб и малкото ти куче!“ Толкова е страшна и грозна. Като дявола е. Дори и по-страшна от него. Винаги обаче съм имал инстинкта да поглеждам отвъд персонажите. Дори като дете забелязах, че когато тя се появява във филма, разбира, че сестра ѝ току що е убита от къща паднала отгоре ѝ. Никой не ѝ изказва съболезнования. Не я успокояват с чаша чай или с добра дума. И така, още при първата си среща с персонажа си помислих – някой трябва да се погрижи за нея. Поне за пет минути, преди тя да започне да заплашва всички. Може би така тя не би била и толкова ужасна. Ако някой само ѝ бе казал – съжалявам за загубата ти".

Грегъри Магуайър допълни:

"Един от братята ми все още си спомня, че като дете съм бил необикновено морален. Имал съм много точен морален компас, който е работил още като съм бил на 5. Не знам дали това е вярно. Не харесвах вещицата от Запада. Тя бе главен герой в кошмарите ми. Осъзнавах обаче, че нейната история не бе изцяло разказана. Защо никой не се държи добре с нея? От този въпрос започнах".

Грегъри Магуайър осъзнава, че идеята му да напише предисторията на „Вълшебника от Оз“ е шанс, който ще изпише името му със златни букви в историята на литературата. Това обаче не е достатъчно. Трябва да покаже и уважение към оригиналната история на Злата вещица от Запада и нейния създател.

"Когато реших да бъда дързък и да преразкажа нечия чужда история, знаех, че не може просто да я наричам вещица още от малко дете. Да, родена е зелена, но това съвсем не означава, че тя ще е лоша или ще има магически сили. Реших, че героинята ми има нужда от име. Трябва да именуваме нашите злодеи, ако ще се вълнуваме от тяхната съдба. Ако нямат имена или лица, няма значение дали ще бъдат победени. Исках читателя да се вълнува от съдбата на Елфаба. Инициалите на автора на „Вълшебника от Оз“, чието име е Лиман Франк Баум са Л. Ф. Б. Опитах се да направя от тях името на вещицата така, че всеки път, когато я назоваваме да отдаваме чест на автора. Опитах Лафаба, никак не звучи добре за вещица. Опитах и с Елефбъ – сложно е да се изговори. Елфаба ми се стори правилния избор. Не е красиво име, звучи малко като азбука, като магическа азбука. Всеки път като някой каже Елфаба, също казва и Ел Франк Баум, създателят на тази зелена вещица.

Не е красиво име, звучи малко като азбука, като магическа азбука. Всеки път като някой каже Елфаба, също казва и Ел Франк Баум, създателят на тази зелена вещица. Благодарим.

Бях в средата на 30-те си години. Случиха се няколко неща. Пишех детски книги за около 15 години. Продаваха се добре, но не бях с успеха на Дж. Кей Роулинг, например. В един момент попаднах на новината за ужасно убийство на малко дете в лондонски супермаркет, отвлечено от съучениците си, то било убито в края на деня. Когато полицията и пресата научиха кои са децата извършили престъплението, техните биографии се появиха навсякъде. По това време живеех в Англия. Убийците бяха на 14 и 11 години. Събудили се сутринта, решили да пропуснат училище, и се превърнали в убийци до края на деня. Убитото дете било на 2 години. За момент се отделило от майка си и тогава било отвлечено. Въпросът, който всички си зададохме тогава – как две момчета започват деня си като невинни хора и го завършват като убийци? Какъв е бил импулсът в гърдите им, за да извършват това ужасяващо престъпление?

Грегъри Магуайър коментира:

"Въпросът за това какво представлява злото и откъде идва стана много актуален. Хората го обсъждаха по време на вечерни партита, в църкви, по кафенета. Отново се заговори по темата. Много неща се случват и в момента, в който ни провокират да си задаваме тези въпроси. „Как така си способен да си толкова лош, да извършиш нещо толкова ужасно?“ Тогава си задавахме отново този въпрос, защото убитото дете бе толкова красиво, а сърцата ни – разбити. Бях тъжен и за децата, извършили престъплението. Защото са били извън контрол, лишени от възпитанието и добрите медицински грижи, от които имат нужда. Реших, че трябва да пиша за злото, с надеждата, че ще го разбера малко по-добре. Помислих си – всеки казва, че трябва да пишеш това, за което знаеш. Не пиши за нещата, от които нямаш представа. Запитах се – от какво разбирам аз? По това време знаех много за църковната музика и детските книги. Къде е злото в тях? И тогава се сетих за Злата вещица от Запада и изведнъж преминах през религиозно преживяване".

Грегъри Магуайър заяви в интервю за "Хоризонт":

"Винаги съм мислел, че Дева Мария ще ме посети някой ден, слизайки от облаците. Но като погледнах към небето не видях Дева Мария, там стоеше Злата Вещица от Запада. Помислих си – перфектно. Всички знаят коя е тя. Никой обаче не я познава добре, защото нито във филма, нито в книгата ѝ бе дадена предистория. Никой нямаше правото да казва, че съм сбъркал. Бях свободен да правя това, което поискам с героя. Написах книгата много бързо. Притеснявах се, че някой друг ще се сети за идеята и ще я напише преди мен".

Читателите на „Злодейка“ ще се върнат към един различен Оз. Във фантастичната страна чудесата съществуват едновременно с типичните за нашия свят политически свади, морални дилеми и несправедливо подтискани групи.

"Това, което исках да направя е да опиша света на Оз сложен, колкото нашия. Макар и романа да е в жанра фентъзи. Той е объркващ, противоречив и малко тираничен. Помислих си, че хората ще повярват повече в магията, ако тя е в свят, който не е черно – бял. В който не е толкова лесно да разбереш кой е добър и кой лош. Исках моралните дилеми на героите ми да се развиват в свят, който, макар и фантастичен, е труден за разбиране. За това създадох Оз почти като нашия свят. Макар и да използвах магия, говорещи животни и различни религии, за да го направя.

Елфаба е странна за обкръжението си. Тя е зелена, не много красива и подлагаща на съмнение твърденията на ръководителите си.

Хората, които са визионери, които мислят извън рамките на културата си. Те не отричат тази култура, но се опитват да гледат отвъд бариерите й. Опитват да разгадаят кои са съставните ѝ части. Елфаба е един такъв визионер. Тя е аутсайдер, най-вече заради цвета на кожата й. Тя не е особено красива. Аутсайдер е и поради причината, че има остър ум. Умните хора са винаги страшни. Независимо дали са добри или лоши".

„Злодейка: Животът и премеждията на Злата вещица от Запада“ се появява по книжарниците през 1995-та година. Посрещната е радушно от критика и читатели. Няма как – забелязана е и от филмовите студия.

"Книгата бе много добре приета от критиката, почти навсякъде. С едно изключение. Когато тя получи добри ревюта в Лос Анджелис, на холивудска територия, още на следващия ден започнах да получавам предложения за филмирането ѝ. След като оправихме и документите, правата попаднаха в Юнивърсъл. Пет години те мислеха по сценария за заснемане, който да харесат. Това се случи преди Дж. Кей Роулинг и Хари Потър. Малко преди филмите на Питър Джаксън по Властелина на пръстените. Холивуд все още се колебаеше да инвестира 100 милиона във филм за вещица. Доста скъпо начинание. Продуцентите не можеха да намерят и добър сценарии. В това време композиторът Стивън Шварц, който има много опит както на бродуейските сцени, така и в Холивуд, прочел книгата, отишъл в Юнивърсъл и казал на продуцентите, че знае причината, поради която никой в Холивуд не може да напише сценария за „Злодейка“. Причината била, че всички знаели, че хората на Оз пеят.

Още от 1939-та, когато Джуди Гарланд изпява известната песен за дъгата, всички в Оз пеят. Стивън Шварц казал - трябва да ме оставите да направя тази история първо за сцената на Бродуей. След големият ѝ успех, в който съм сигурен – ще я филмирате. Това била добра идея, защото щяло да излезе и по-евтино. Продуцентът Марк Плат се съгласил, но трябвало първо Стивън да убеди мен. Композиторът дойде при мен и бе много честен – няма да получиш гигантските продажби на книгата, които биха дошли от една филмова адаптация, но, ако мюзикълът е успешен, това ще ти помогне повече от един посредствен филм. Помислих и си казах – харесвам театъра, не приех да филмират книгата ми заради парите, макар и да нямам нищо против тях, така че – съгласен съм.

Осем години, след като книгата се появява на литературната сцена, Бродуей посреща адаптацията ѝ. Годината е 2003-та. От тогава мюзикълът се играе по целия свят. Все още е по върховете на класациите. Wicked е вторият най-успешен мюзикъл в историята на Бродуей. Пети в световната история. На какво се дължат успехите?

"Аз съм много скромен човек. Готвя си старо сирене за вечеря, понякога. Сам чистя тротоара пред дома си. Живея доста просто. Фактът, че нещо, което съм написал в книга е припознато от хората в целия свят е много важен за мен. Обяснявам си го с това, че всеки от нас понякога се чувства като зелено момиче, отхвърлено от обществото. Мисля, че има доста истина в това. Приемам го. Аз самият се чувствах отхвърлен като дете. Чувствах се непохватен, сякаш не можех да стана част от общността в моето училище. Чувствах се различен от братята и сестрите си. От съседите си. Казах си – добре, значи съм човек на изкуството. Значи така се чувстват тези хора – различни, като Елфаба.

Не мисля, че това е единствената причина за успеха на историята. В допълнение към прекрасното приятелство между Елфаба и добрата магьосница Глинда, друга причина е, че романът говори за една тема, която е много неудобна. Има ли значение как се държиш? Има ли такова нещо като да бъдеш добър? В САЩ поне ние не говорим за това кой е добър и кой е лош. Ние, може би се държим по начин, по който си мислим, че ни прави най-добрите. Никога обаче не говорим за това. Старомодно е. Смятаме, че това е тема за времето, в което сме на четири години и родителите ни съветват да сме добри. Правим се, че няма никакво значение дали сме добри или лоши и как сме възприемани. Всъщност обаче това има голямо значение. Когато Елфаба пее за желанието си да бъде добра и да прави добро, тя говори на много дълбока част от човешкото същество, което мисля, че недоглеждаме. Инстинктът да не вредиш на никого е много силен. И мисля, че Елфаба се опитва да общува чрез него.

И мисля, че Елфаба се опитва да общува чрез него. И за това книгата е толкова успешна.

Грегъри се връща и към друг важен момент от съществуването на „Злодейка“. Премиерата на супер успешния мюзикъл.

"Главата ми експлодира. Бях чувал песните и знаех как са преструктурирали сюжета, но не бях присъствал на репетициите. Първата вечер, в която гледах мюзикъла, заедно с разпродадена зала в Сан Франциско, ми се изправи косата. Така и не падна, за това трябва да се подстригвам често. 1700 души крещяха от удоволствие в началото на мюзикъла, когато вратите се отварят и Елфаба се появява на сцената. Хората се радваха, че отново виждат персонажа. Мисля, че съм спокоен човек, но главата на всеки ще експлодира, ако осъзнае, че 1700 души едновременно са съгласни с идеите му. Невероятно е.

От момента на излизането на романа, а след това и на едноименния мюзикъл, много продуценти си поставят за задача да пренесат вълнуващата история на Елфаба и на големия екран. Това ще се случи, ще трябва да почакаме още малко".

Премиерната дата на първия филм е насрочена за 2024-та година.

"Скоро заминавам за Лондон, където ще се снима филма. Снимките започват след около 2 месеца. Ще бъда при екипа през февруари или март, ще се разходя из снимачната площадка и ще видя как актрисата и певица Синтия Ериво се превъплъщава в Елфаба. За останалите роли ще поздравя Ариана Гранде, която ще е добрата магьосница Глинда, Джонатан Бейли от „Бриджъртън“, който ще е Фиеро, ще научите съвсем скоро кои ще са останалите звезди във филмовата адаптация.

Продуцентите са решили да удължат филмовата адаптация по „Злодейка“, ще я направят в две части. За това авторите се връщат към книгата, за да включат в сценария сцените от нея, които са харесали, но не са успели да вмъкнат в мюзикъла. Още не съм видял сценарий, нямам представа какво ще подберат. Честно казано не ме и интересува. Дал съм своето разрешение да правят каквото решат с книгата ми. Знам, че те уважават намерението, с което написах книгата. Това е най-важно за мен".

А зелената вещица на Запада има свои изпълнения и в книгата. Тези сцени със сигурност вдъхновяват Стивън Шварц да започне работа по световноизвестния мюзикъл. За песента на Елфаба – Грегъри Магуайър каза:

"Исках Елфаба да пее в книгата. Много преди тя да се появи на сцената на Бродуей. Исках да пее, защото това е нещото, което филмът от 1939-та не  позволи да направи. Тя няма песни там. Когато някой ти пее песен, ти надничаш в сърцето му, независимо дали искаш това или не. Опознаваш го по-добре. Ето защо я оставих да пее. Поне няколко пъти в книгата. В единия случай, тя пее в заведение и всички са много тихи. Не показвам текста на песента ѝ. Но искам да бъде ясно на читателите, че песента е същата, която Дороти пее в Канзас.

Елфаба също има нужда от място, където да се чувства сигурна. За нея това е Оз. Всички имаме този инстинкт и копнеж за приемственост, които често не получаваме там, където сме. Елфаба също усеща това. За това я накарах да пее. И то точно тази известна песен от „Вълшебника от Оз“. Макар и поради авторски права да не можех да цитирам текста в книгата си".