Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В книгата са описани около 2500 думи, но около 1000 от тях не се срещат другаде в страната

Из лабиринтите на бургаския жаргон преди 1989-а

Митко Иванов: На моменти е толкова абстрактен, толкова таен, толкова кодиран, че действително се нуждае от истински превод

Снимка: Митко Иванов

"На моменти е толкова абстрактен, толкова таен бургаският жаргон, толкова кодиран, щото действително се нуждае от истински превод. Почти напълно неразбираем е."

Това казва изследователят на бургаския жаргон Митко Иванов в предаването "Изотопия".

Като отявлен патриот, който провижда в Бургас столица, а останалата част на страната за него е провинция, Иванов е имал целта да открои основната част на бургаския жаргон - 800-900 до 1000 думи, "които на практика не се срещат в останалата част на страната".

В книгата са описани около 2500 думи, но "сърцевината е абсолютно автентичният, рядък, неповторим, чисто бургаски жаргон".

Той е категоричен, че бургаският жаргон съдържа доста думи, които не се разпознават никъде другаде по Южното Черноморие, "не се разпознават в Ямбол и Сливен, не се разпознават във Варна".

Има ли в бургаския жаргон нещо дисидентско?

"Бургас винаги е бил обран по тази тема. Истински, ярки дисиденти в града не помня. Но някои хапливи думички все пак се срещат."

Книгата проследява развитието на кодирания бургаски език до 1989 година.

Авторът е искал да забие символично началото на този жаргон в 1884 година, на Еньовден, когато...

"Информатор е самият Константин Иречек. Той слуша разговор между бургаски гърци, които използват и турски думи. Думата, която той оставя в бургаския говор, е "хава"."

Така Митко хвърля ръкавицата към пловдивчани, припознаващи думата за своя, и ги пита - могат ли да извадят автентичен исторически извор, който документира по-ранното ѝ използване.

"И при това "хава" не просто като "време", а в закачливия, ироничния, метафоричния смисъл. Изразът беше "кадън хавасъ" ("KadIn havasI" – от турски, бел. ред.): когато ту пече слънце, ту приръмява дъждец и това се случва по време на плаване в морето, по крайбрежието. Като някаква закачка на един универсален българо-гръцко-турски език, който доста се е използвал и още се използва по Черноморието."

Митко Иванов помни Бургас още от края на 60-те. Отбеляза микрожаргона, който е действал на ниво отделен квартал и се е различавал от този в други части на града.

Иванов е провел десетки анкети с по-възрастни жители на града, които споделили с него своите спомени с надежда този език да не изчезне, вече неприпознаван от днешните млади.

Сред информаторите, предали своите сведения за онези времена, са композиторът Стефан Диомов, Стоян Цанев, проф. Иван Карайотов, д-р Милчо Касъров, Стоян Забунов и Кольо Чатрака.

"Срещата с тези свръхинтелигентни личности - с каква огромна любов тези хора говореха за жаргона! С присъщата си интелигентност ми отвориха очите колко изтънчен може да бъде жаргонът, колко изящен дори на моменти, колко лаконичен, колко е метафоричен", удивлява се Митко Иванов.

"Като кажем "тава", в Бургас разбираме от една страна дългосвирещата плоча, донесена от Запад, от параходчиите и тираджиите, със западна музика, но "тава" също е описание на морето - това, което обикновено в страната се нарича тепсия. В Бургас този израз не се използва. Как беше морето? Отговорът е - тава."

"Ценяха се вносните грамофони, които възпроизвеждаха много по-качествен звук. Съвременните млади хора трудно могат да разберат колко първобитен беше звукът в нашите музикални изпълнения, които сме слушали навремето. Днес всички са свикнали със свръхкачество и това се подразбира и струва дребни пари. Навремето не беше така", разказва Митко Иванов пред БНР.

"Бушменски" кораби наричали съветските преди 89-а, с думата "бонаца" говорим за спокойно море и безветрие. Ако чуете обаче за "моряшки сандвич", става дума за разпространения едно време подкуп на митничарите под формата на две кутии цигари и бутилка уиски

"Апапин" е приятел, "кьорлеме" - разсеян човек, "курне" – нахакан, "киликанзер" се използва за много грозна жена. "Тампико" и "тампикирам" описват бягството от соцлагера в тогавашния свободен свят.

"Шпарца" е главната улица на Бургас - използва се предимно за бул. "Богориди", но става и за "Александровска" - друга централна артерия на града.

"Мястото за разходка, където можеш да носиш новите дрехи, където се разменят любовните погледи."

"Земпаре" е райбер или резе, което човек пуска, за да заключи вратата. Има обаче една тънкост - заключването е заради любовна игра, не просто да отидеш да си купиш домати от пазара, обяснява авторът на книгата Митко Иванов.

"Маймунските пътечки" отново ни свързват с любовната тема. Те са тази част от легендарната Морска градина на Бургас, която допреди 30 години е била почти дива и обрасла в храсталаци.

"Младежите си проправяха пътечки в тези гъсталаци. Пейките бяха местени по най-причудливи и невероятни начини. Сутринта служителите ги връщаха отново към алеите, след това пейките отново изчезваха…"

"Катой" пък е не просто мазе или зимник, а неофициална, скрита от властта простонародна кръчма. Това е нещо като приятелско събиране в любима среда, което обаче не е ходене на гости, намигва ни авторът на книгата за бургаския жаргон.

Редно е да уточним, че жаргонът е предимно и доминиращо мъжки. Затова и повечето интервюирани са мъже.

"Морето доминира във всякакъв аспект", тегли чертата Митко Иванов, който десет години е "далдисвал" в бургаския жаргон, в "прекрасно лутане" из лабиринта му.

Гмурнете се и вие в дълбините му - в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 Музей

250 предмета от античността и Късножелязната епоха до днес в историческия музей в Търново

65 дарители са предоставили на Регионалния исторически музей във Велико Търново през последната година около 250 предмета от античността и Късножелязната епоха до наши дни .  Сред тях са родословно дърво на Васил Левски , колекцията от 120 медала, грамоти и снимки от състезателя по стрелба с лък Петьо Кишев, бригадирски униформи, снимки на..

публикувано на 03.11.24 в 08:15

Учителката Тотка Георгиева дари гоблен с образа на светите братя Кирил и Методий на Клисурския манастир

Гоблен на светите братя Кирил и Методий подари на Клисурския манастир бившата учителка от Берковица Тотка Георгиева. 37 години Тотка Георгиева е била учителка. От дълго време тя се занимава с изработката на гоблени, които бе подредила в изложба в Берковица. Гобленът на братята Кирил и Методий изработила за месец и половина. 52 000 маниста с 44..

обновено на 03.11.24 в 05:30

Патриарх Даниил: С Божията помощ да преодоляваме всички изпитания на времето

Българският патриарх Даниил отслужи Патриаршеска литургия в столичния храм "Света Неделя", където бяха изнесени за поклонение мощите на сръбския крал Стефан Милутин.  Стефан Милутин e сред най-тачените сръбски владетели, царувал  45 години ( от 1275 г.), запомнен с благотворителност и със строителство на църкви и манастири. Днес от храма..

обновено на 03.11.24 в 05:28

Нестинарите - кой има право да влиза в огъня?

Нестинарството е една от традициите, с която ние изключително много се гордеем. През 2009 г. ритуалът е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство "Живи човешки съкровища - България" .  Тайнственият обред , за чиито корени продължава да се..

публикувано на 01.11.24 в 13:41
Отец Андон Шавулев

Отец Андон Шавулев: Когато няма грижа, тревопасните намаляват, хищниците се увеличават

В Рубриката "Горещи сърца" ви срещаме със свещеника от благоевградския храм "Въведение Богородично" отец Андон Шавулев .  Неговата проповед излиза от стандартите на църковните книги , за да влезе в душата на човека, потърсил общение с Бога .  Свещеникът е само посредник в това тайнство , казва отец Андон и определя себе си..

публикувано на 29.10.24 в 10:25

В село Радуй политик не стъпва, гласуват "за по-малкото зло"

В пернишкото село Радуй депутат или кандидат за депутат не е стъпвал от години . Нито един от стотиците претенденти да коват законите на страната не е дошъл в селото, за да види как живеят хората тук. "Няма ги. Никой няма тук. Нито преди избори, нито след избори . Политиците гледат собствения си интерес." А проблемите не са малко. Те..

публикувано на 27.10.24 в 12:21

Бяла Слатина за вота: "Загубили сме интерес, защото сме много "добре"

Изсечен от камък бюст на Цола Драгойчева на площада , носещ нейното име, в родната й Бяла Слатина, се взира в градския център, наскоро ремонтиран с евросредства. Какви са настроенията преди поредния предсрочен вот: " Загубили сме интереса вече. Защото сме много "добре" . Какво ни е? Безпаричие." "Млади хора – всичко отишло по чужбина...

публикувано на 27.10.24 в 09:34