Унгарският фотограф Габор Мате представя "Вътрешно небе" в София

• "Вътрешно небе" – изложба на унгарския фотограф Габор Мате

Кураторът на изложбата Надежда Павлова сподели за БНР, че Мате е не само артист, но също преподавател и куратор:

„От 2007 година е част от преподавателския екип на Академията за изящни изкуства в Будапеща. В този период започва работа по своята дисертация „Сънят на Филемон - идеалът за вечния брак“, където разглежда темата за брака като институция и стига до интересна сентенция – „добрият брак е вечен, но не всеки вечен брак е добър“. По-късно продължава с темата за развода - едно трудно взето решение. През последните години работи с децата на родителите, които е фотографирал в предишните две серии. В галерия „Синтезис“ тези 3 серии се показват за първи път заедно, което е уникално преживяване. Ние сме ги разделили по семейства, което също мисля, че се случва за първи път. Изключително интересен фотограф, но през последните 13 години винаги съм го срещала в ролята му на преподавател. Много съм щастлива, че го виждаме в ролята на артист".

Габор Мате сподели за предаването „Хоризонт до обед“:

„Това е дълга история, която започна преди около 10 години. Централната ми тема е привързаността. През изминалите години заснех множество нейни варианти по отношение на религия, на малцинства и накрая стигнах до привързаността към семейството. Смятам, че тази тема е изключително важна, защото в наши дни за модерния човек това е единствената интимна сфера, която му е останала. Заради изолацията, в която изпадат хората в днешните общества, върху човека пада изключително голямата отговорност да запази интимността си. Единствено там можем да бъдем действително искрени и да се разкриваме“.

Мате е женен и в началото е бил любопитен как останалите възприемат щастливо изглеждащите семейства. Относно възможността да има привързаност без брак, той коментира:

„Според мен по този начин не принадлежим на никого. Така, както в семействата принадлежим към децата си, такава привързаност, според мен, такава привързаност няма в другите сфери. Друг вид среда не може да ни осигури този вид интимност, която получаваме в семейството“.

За връзката дете-родител

„Аз изграждам връзката между родител и деца основно въз основа на собствения си опит като родител. Любопитен бях по какъв начин примерите, които дава родителското поведение, влияят върху личността на децата. Знаем, че дори подсъзнателно децата в много отношения копират поведението на своите родители. Доказателство за това виждам на безброй мои фотографии“.

Когато на снимка на Габор има само един родител, в повечето случаи това означава, че родителите на конкретното дете са разведени.

„В някои от фотографиите се вижда, че майката и бащата не присъстват в еднаква степен. Това се дължи на факта, че аз поставям акцента върху различни елементи от брака на дадената двойка“.

В малка книжка, която съпровожда изложбата, остава впечатлението, че във фотографиите отсъства дневната светлина

„Цветовете са толкова силни и сатурирани, защото всичко, което уловя, го пускам през моята призма, което дава специално тълкувание на разглежданата сцена. Всяка снимка, дори и предметните, е създадена след дискусия и обсъждане с моите обекти. Заедно режисираме тези снимки. Текстовете, които виждаме под фотографиите, са буквално „откъслеци“ от доста дълги разговори, продължили понякога час и половина - два, които, според мен, разширяват тълкуванието на фотографията и помагат на зрителя да се доближи още повече до проблемите на показаните хора, а също - и да се доближи то до техните страдания и радости“.

„За да можем да продължим по пътя си напред, ние задължително трябва да се сблъскаме и да приемем травмите от миналото. В днешно време мнозина обичат да се връщат в миналото, защото се страхуват от бъдещето. Важно е да успеем да преработим нашите грешки и да се сблъскаме с тях, което би ни помогнало да стигнем дотам, че да не повтаряме тези грешки. С моите фотографии се опитвам възможно повече хора да се сблъскат със самите себе си, със семейното наследство. Смятам, че ключът към бъдещето е именно в това. В едно добро функциониращо семейство детето може да израсне щастливо и добро, само ако там е приемащо и го приемат“.