Лора Белин: За американците по-важни са икономиката и абортите, не спора за съдбата на демокрацията

Само 3 дни остават до най-важните избори през тази година - за Конгреса на Съединените щати. Резултатите от тях ще определят политическия тон във Вашингтон през втората половина от мандата на президента Джо Байдън. Неговата Демократическа партия има крехко мнозинство в Камарата на представителите и в Сената. Очаква се обаче републиканците да си върнат поне долната камара, което би означавало блокада на дневния ред на Байдън.

На 8 ноември американците ще избират 435-има конгресмени и 35-има от общо 100 сенатори. Това са първите избори след миналогодишния щурм на Капитолия, а над половината кандидати от Републиканската партия следват Доналд Тръмп в отричането на победата на Байдън през 2020-а.

Защо демокрацията в Съединените щати е залогът на вота идния вторник? Събеседник по темата в предаването "Събота 150" е Лора Белин - журналист от щата Айова.

Изглежда, като че ли републиканците се завръщат. Би било голяма изненада, ако не спечелят мнозинство в долната камара на Конгреса. Битката за Сената е оспорвана. За първи път традиционни "крепости" на демократите като щатите Орегон и Ню Йорк е възможно да паднат. Ще триумфират ли републиканците?

Има поговорка в Съединените щати, че народът избира президента, а президентът избира Конгреса. Защото много често след избора на нов президент две години по-късно има реакция срещу неговата партия и другата партия се представя добре на междинните избори. Това се случи на последните четири междинни вота. Нормално е, когато има президент демократ, републиканците да се представят по-добре в Конгреса.

Би било изненада, ако републиканците не спечелят долната камара на Конгреса и все пак има малък шанс демократите да си запазят контрола заради решението на Върховния съд за абортите, което предизвика остра реакция и може да повлияе на много надпревари. В Сената републиканците би трябвало да спечелят, но тъй като номинираха слаби кандидати в някои от ключовите щати, демократите все пак имат шанс.

Питахте за Орегон и Ню Йорк - истина е, че в традиционно сините щати (крепости на демократите) републиканци се представят по-добре в надпреварата за губернатори. Но и преди сме били свидетели, че изборите за федерални постове като тези за Конгреса се различават много от изборите на щатско ниво. Защото дори щати, които са традиционно за демократите като Масачузетс и Мериленд, например, са си избирали републиканци. Те обаче по правило са далеч по-умерени от републиканците на национално ниво - в Конгреса. 

• Едва 28% от американците вярват, че страната се движи в правилната посока

• Марк Кенсиан: Конгресът може да намали военната помощ за Киев след междинните избори

• Джо Байдън с критики към републиканците, че се стремят да вкарат страната в рецесия

Споменахте решението на Върховния съд за отмяна на прецедента Роу срещу Уейд за правото на аборт, но не мина ли много време от това решение? Като че ли гневът поутихна и сега на преден план излизат проблеми като икономиката и престъпността. Коя е най-важната тема за американците на тези избори?

Трудно е да се каже, защото някои от проучванията сочат, че абортите са приоритет за много избиратели. В Орегон престъпността и бездомните са много важни проблеми на щатско ниво. Според мен едва ли републиканците ще спечелят в Ню Йорк, но все пак престъпността е фактор, който им помага.

Но към момента е видно голямо разделение между кандидатите - демократите говорят за правото на аборт, а републиканците изтъкват престъпността, имиграцията, инфлацията, икономиката. Трудно е да се прецени кой от тези аргументи ще пожъне повече успех сред избирателите.

Не е ли в сила прословутият израз от кандидатпрезидентската кампания на Бил Клинтън: "Става въпрос за икономиката, глупако!". 

Бих казала, че става въпрос повече за възприятието ни за състоянието на икономиката. Някои от допитванията показват, че избирателите са притеснени много повече за икономиката сега, отколкото преди няколко месеца. Въпреки че тя не е в по-лошо състояние, дори върви по-добре от юни и юли. Но ние нямаме ограничения за политическата реклама в медиите като в европейските държави и стотици милиони долари се харчат за агитация на тема "икономика".

Същото е валидно и за посланията за престъпността. Нивото й сега е много по-ниско в сравнение с 90-те години, но много от избирателите смятат, че има висока престъпност и че проблемът с нея сега е по-голям. Понякога е по-важно какво избирателите мислят за даден проблем, а не действителната ситуация. 

Едно нещо отличава тези избори - те са първите след щурма на Капитолия миналата година и фигурата на Доналд Тръмп наднича неумолимо като сянка, особено там, където надпреварата е оспорвана. Тази седмица президентът Джо Байдън заяви, че американската демокрация е изложена на реална заплаха, а в статия на "Файненшъл таймс" тези избори се описват като "майката на всички избори". Защо са толкова важни те за запазване на демократичните устои на Съединените щати?

Плашещо е! Не съм вярвала, че в живота си ще стана свидетел на ситуация, в която милиони хора не приемат резултатите от последните избори. Над 140 членове на Конгреса от Републиканската партия гласуваха против сертифицирането на резултата от президентския вот. Но нека кажа няколко неща, за да разберат хората: резултатите на двамата кандидати през 2020-а не бяха чак толкова близки, имали сме далеч по-оспорвани избори - например, когато Мит Ромни загуби от Барак Обама през 2012-а, и разбира се през 2000 година, когато Ал Гор загуби от Джордж Буш-младши. 

И все пак Доналд Тръмп и неговите поддръжници успяват да убедят много хора, че той не е загубил. И това е ужасяващо, защото 300 кандидати за федерални и щатски постове на тези избори водят кампания, основана на това, че не признават резултата от президентския вот през 2020-а. За първи път се опасявам, че на следващите президентски избори може да има губернатори, които ще откажат да сертифицират резултата.

Това е много важно! В някои щати - например в Аризона - всички кандидати на републиканците не приемат резултата от президентските избори и там кандидатите на Демократическата партия се опитват да насочат вниманието към този проблем. Моето впечатление е обаче, че за избирателите по-важни са икономиката и абортите, отколкото принципният спор за съдбата на демокрацията.

Какъв ефект имаше върху предизборната кампания разследването в долната камара на Конгреса на щурма на Капитолия, действията на правосъдното министерство срещу Доналд Тръмп, обиска на имението му във Флорида? Успя ли всичко това да убеди хората, че законът е бил престъпен на 6 януари миналата година, когато Конгресът беше щурмуван? Или точно обратното - още повече настърви привържениците на Тръмп и противниците на демократите?

Трудно е да се каже колко хора са гледали заседанията на тази комисия. Но е факт, че рейтингът на Доналд Тръмп спадна. Това се случва в щата Айова, например, където социологическите проучвания показват, че по-голям процент от хората вече вярват, че президентските избори през 2020-а са били честни.

Но има милиони хора, които никога няма да повярват в това, защото може би не са гледали изслушванията в специалната комисия. По-важно от това е какво ще направят Министерството на правосъдието и полицията - ще има ли повдигнати обвинения, след като Доналд Тръмп оказа натиск върху изборната администрация в щата Джорджия да промени резултата от вота, така че той да е победител. Федерално престъпление може да е било извършено и с опитите в някои щати в електоралния колеж да бъдат изпратени хора, които подкрепят Тръмп, вместо Байдън.

Обвинения може да бъдат повдигнати дори ако сега републиканците спечелят контрол в Конгреса и може и да видим съдебни процеси преди президентските избори през 2024-та. 

Последните седмици преди вота идния вторник бяха белязани от политическо насилие. Нападението срещу съпруга на председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси влезе в световните новини, но това не е единственият случай: въоръжени групировки стават все по-често срещано явление в Америка, има нападения срещу учители за т.нар. индоктриниране на учениците, в Аризона въоръжени мъже се самоопределиха като пазители на честността на вота. Къде е коренът на всичко това? И какво правят партиите, за да спрат радикализацията и политическото насилие?

Много е тревожно. И повечето заплахи идват от републиканците и консервативните среди. Много служители на изборни администрации подадоха оставка, защото се опасяват от заплахи и насилие, както се случи след изборите през 2020-а.

Притеснително е това, което видяхме в Аризона. Не може да стоиш с оръжие близо до урните, където се пускат бюлетини, в случай че не можеш да гласуваш в избирателната си секция на 8 ноември. Това е незаконно! Сплашването на избирателите е престъпление! Законът трябва да бъде приложен, за да не стане така, че във вторник някой да се опитва да попречи на гласуването.

И все пак кои са тези хора, които се радикализират и смятат, че с насилие могат да решават проблеми?

Те са били убедени от всички тези фалшиви новини и твърдения, че са излъгани и че са подадени невалидни бюлетини. Много от тези хора имат убеждението, че дори пазят честността на вота, като пречат на някои избиратели да дадат своя глас по пощата.

За съжаление много хора вярват в една илюзия - че Доналд Тръмп е бил ограбен на изборите - и много от тях са твърдо решени да предотвратят това да се случи отново. Това е голям проблем и би помогнало много, ако Републиканската партия осъди подобни твърдения. Но техните кандидати не го правят, защото се опасяват от реакцията на консервативните избиратели, от чиито гласове имат нужда.

От тази страна на Атлантика изглежда, като че ли има разделение в Републиканската партия. Пример за това са изказванията за помощта за Украйна. Лидерът на републиканците в Сената Мич Макконъл подкрепя продължаването й, докато лидерът им в Камарата на представителите Кевин Маккарти е против? Има ли борба за надмощие в партията между по-умерените републиканци и крайнодесните, тези, които са част от движението на Тръмп "Да направим Америка велика отново"?

Тези избори може да имат големи последствия за американската политика по отношение на Украйна и към Европа по принцип. Ще зависи от това колко голямо ще е републиканското мнозинство в долната камара на Конгреса.

Сега демократите имат доста малко мнозинство - само с няколко места повече от републиканците. Обикновено разликата е по-голяма. И за Кевин Маккарти би било лесно да управлява Камарата с мнозинство от 20 или 30 конгресмени. Но ако мнозинството им е само 5 или 10 места, тогава и малък брой републиканци биха могли да предизвикат големи проблеми за него.

Разделението е голямо. Има много републиканци, които подкрепят помощта за Украйна, и би станал голям проблем, ако част от конгресмените от тази партия се противопоставят. 

Можем ли да заключим, че все още няма яснота дали ще има значителна промяна в посоката на американската външна политика след междинните избори?

Единствено за финансирането на Украйна мисля, че нещо може да стане. Политиката на Джо Байдън ще остане непроменена. Но в Съединените щати президентът не може да одобрява еднолично такова финансиране. Необходимо е одобрението на Конгреса.

Тази седмица израелският историк Ювал Ноа Харари направи стряскащо изказване, че следващите президентски избори може да са последните за Съединените щати? Прав ли е Харари с тази мрачна прогноза и решаващи ли ще са тези избори за това дали Доналд Тръмп ще се кандидатира отново за президент?

Аз мисля, че той при всички положения ще се кандидатира за президент. Ако кандидатите на междинните избори, които е подкрепил, се представят добре, това само ще засили решимостта му. Но винаги съм смятала, че, освен ако не бъде осъден или пък му се появи проблем със здравето, Тръмп ще се кандидатира през 2024-та.

Бих използвала други думи, не точно като тези на Харари - избори в Съединените щати ще продължат да се провеждат, но има риск за упадък на демократичността на изборния процес, ако Конгресът се контролира от хора, които отричат изборни резултати. Като цяло това ще може да се нарича демокрация, но в много части на Съединените щати тя просто няма да функционира. Това е истинският риск, а не, че няма да имаме избори. 

снимки: ЕПА/БГНЕС