Марк Кенсиан: Конгресът може да намали военната помощ за Киев след междинните избори

В интервю за "Събота 150" полк. Кенсиан посочи като основание за тези притеснения възраженията, повдигнати от някои политици от Републиканската и Демократическата партия, срещу политиката на президента Джо Байдън по отношение на Украйна.

Притесненията на Киев от намаляване на американската помощ идват в момент, когато десетки хиляди руснаци, мобилизирани през последния месец, вече укрепват руските отбранителни линии, разклатени след пораженията при Балаклея и Дудчани, и изтласкването им от окупирана Украйна може да отнеме години.

Американското оръжие бе от огромно значение за бойните успехи на украинците досега - в това няма и грам съмнение. Кой е най-показателният пример, който ви идва на ум сега, полк. Кенсиан?

Оръжията, които станаха едва ли не култови в тази война, не са едно и две. Първото, което привлече доста внимание, бе противотанковата система Javelin. Това оръжие бе буквално възпято, дори го "канонизираха" като "Saint Javelin". След това изпъкна реактивната система за залпов огън HIMARS с прецизно насочвани ракети. И двете бяха и са важни, но не бива да забравяме, че Украйна се нуждае от целия спектър въоръжение, което САЩ и НАТО ѝ доставят. От значение са не само някои ключови оръжия, а всичко - от зимната екипировка до HIMARS и противовъздушните системи.

Всъщност, може би най-важното оръжие - и то според украинците - е артилерията. Съединените щати изпратиха 126 средно- и около 20 малокалибрени артилерийски системи. Британците и французите пратиха още. Съединените щати пратиха 1 милион 155-милиметрови и около 20 хиляди 105-милиметрови снаряди. Според украинците тези доставки са от огромно значение. Което е малко изненадващо, защото това не са т.нар. "умни" снаряди. Но, понеже фронтовите линии се стабилизираха, и двете воюващи страни могат да използват артилерията масово.

• Джордж Бийби: Времето за руско-американски преговори е сега

Със сигурност тази битка е важна за украинците, защото Херсон е един от най-големите техни градове, които руснаците завзеха, и възвръщането му ще е голямо събитие. Украинските войски постигнаха известен напредък по десния бряг на Днепър, с което поставиха руснаците в много уязвима позиция. Мостовете в областта бяха повредени и за руснаците е трудно - не невъзможно, но трудно - да снабдяват войските си на този бряг.

Напредването на украинците е бавно, защото руските войски тук са силни. Но, както изглежда, руснаците се подготвят да се оттеглят през реката - или напълно, или поне до самия Херсон. Може би са решили да окажат отпор в самия град.

Има рискове и за двете страни. Рискът за украинците е да затънат в битка за града. Това ще доведе до разрушаване на Херсон и големи загуби за настъпващите войски. Видяхме вече този сценарий в Мариупол (но с разменени роли) - на руснаците им трябваха седмици, за да го завладеят, загубиха много войници, а самият град бе опустошен. В Херсон рискът за руското командване е да се окаже в невъзможност да оттегли войските си през реката - ако руските позиции бъдат пробити, ако се стигне до бързо отстъпление, да не може да изтегли тези 15-20 хиляди бойци, които са отсам Днепър.

Повече от месец мина от впечатляващите успехи на украинската армия в Харковска област. Виждаме през последните седмици малко изменения във фронтовите линии, а през последните дни виждаме руски контраатаки на различни участъци от донбаския фронт. Руснаците са в настъпление при Бахмут и Авдеевка. Губи ли инициативата украинската армия?

Безспорно е, че военните операции в Североизтока забавиха ход. Украинците не са загубили инициативата в смисъл, че са я предоставили на руснаците - руснаците нямат толкова боеспособни войски, че да предприемат широкомащабни атаки.

Но се случиха две неща. Първо, руснаците привлякоха значителни подкрепления (към участъците, които бяха застрашени след загубата на Изюм и Купянск). Първоначално, войските, които се бранеха тук, бяха подразделения от "Росгвардия" и от самопровъзгласилите се донбаски републики. Тези подразделения не бяха от най-добро качество и отбраната им се срина в началото на септември, когато украинците настъпиха. Тогава руското командване привлече подкрепления, а днес вече виждаме резултатите от частичната мобилизация в Русия. Повече от месец мина вече, откакто мобилизацията бе обявена. Някои от новите войници вече са на фронтовите линии в Украйна и ги стабилизират.

Мисля, че именно това е целта на Путин: не да премине в офанзива, а да задържи това, което е завзел, да проточи войната през зимата и да се надява, че европейците ще поддадат. Че комбинацията от студеното време, инфлацията, рецесията и високите цени на електроенергията ще подтикне общественото мнение в Европа да настоява за примирие.

В историята има много примери, когато политиците задават неизпълними цели на своите военни. Така ли е и в украинския случай? Президентът Зеленски настоява, че ще воюва до освобождаването на всички земи, окупирани след 2014 година. Но украинската армия претърпя тежки загуби от февруари досега. Способна ли е да изпълни така формулираната задача?

Постигането на тези политически цели със сигурност е задача, която изисква големи усилия и способности. Позитивният аспект е, че украинците стават все по-силни с течение на времето. Все повече и повече бойна техника и боеприпаси пристигат от Съединените щати и останалите натовски страни. И може би също толкова важно е, че страните от НАТО обучават украински войници - хиляди от тях са в Европа сега за основно военно обучение или за квалифицирано обучение за определени оръжейни системи. Ефектът от това ще се почувства след време.

Това е важно, защото в началото на войната командването в Киев създаде множество бойни единици, териториалната отбрана и пр. Много от тези войски имаха само 2 седмици за обучение. За сравнение, в Съединените щати, Корпусът на морската пехота, където аз служих, обучава своите новобранци 22 седмици, преди да ги прати на бойна мисия. Така че в началото на войната нивото на обучение на украинците бе много ниско. С придобиването на боен опит и допълнително обучение тези войски стават и ще стават все по-ефективни, включително и в настъпателни операции.

Но е вярно, че тази война ще се проточи с месеци, може би с години, преди украинците да укрепнат достатъчно и да изтикат руснаците стъпка по стъпка. Тази история може да продължи наистина дълго.

Може би същият аргумент важи и за руските войски - че с течение на времето мобилизираните тази есен войници ще натрупат достатъчно опит и умения, за да изравнят силите с украинската армия. Освен това, в навечерието на междинните избори за Конгреса от Вашингтон идват неблагоприятни политически сигнали. Някои републиканци дадоха да се разбере, че ще ограничат разходите за Киев. При тези обстоятелства, полковник Кенсиан, бихте ли посъветвал президента Зеленски да ускори военните операции?

Тук въпросите са два. Първият е дали Зеленски би следвало да ускори операциите и на това бих отговорил отрицателно. Остават само два месеца и половина преди Конгресът да се събере в подновения си състав. За това време украинците не могат да постигнат много - това е сезонът, в който пътищата са разкаляни, наближава и зимата. Те би трябвало да настъпват с темпото, което ще им донесе успех, без да поемат ненужно големи рискове и загуби.

Има известен риск, свързан с Конгреса и продължаването на американската помощ. Но не мисля, че този риск е много висок. Според мен няма никакъв шанс подкрепата от Вашингтон за Киев да бъде прекратена изцяло. Възможно е да бъде намалена. Възражения повдигат и от левицата, и от десницата. Отдясно популистите повдигат въпроса дали си струва да се харчат тези средства за Киев. Прогресивните демократи пък питат президента докога ще продължава войната.

Но и в двете партии - и в Демократическата, и в Републиканската, има здрав консенсус за продължаване на помощта в значителни размери. Всъщност, досега Конгресът критикуваше администрацията, че не е оказала достатъчно помощ за Киев. Ако Републиканците вземат контрола върху една от двете камари, което към момента изглежда вероятно, ще има със сигурност увеличен контрол и надзор върху изразходването, но едва ли и съществено орязване на средствата.

Ако се очаква помощта да бъде ограничена, то може би администрацията трябва да се опита да я направи по-ефективна? Споделяте ли мнението, че с оръжейните доставки досега Западът повече реагира на руските действия, отколкото да действа по свой почин? През февруари Путин прати бронирани колони към Киев и Западът "заля" Украйна с противотанкови системи. През пролетта руската артилерия започна да срива украинските позиции в Донбас и тогава Вашингтон изпрати HIMARS. Този месец Москва използва крилати ракети и дронове, за да унищожи голяма част от енергийната инфраструктура на Украйна, и чак сега НАТО се ангажира да достави повече системи за противовъздушна отбрана. Според Вас, полковник, трябва ли военната помощ да стане по-целенасочена и да изпреварва събитията?

Вярно е, че някои от оръжията бяха изпратени като реакция на определени събития, но имайте предвид, че помощта, която НАТО осигури за Украйна от самото начало на войната, бе в много широки мащаби - с много различни видове системи и боеприпаси.

Едно от притесненията на Съединените щати в този процес е степента и скоростта, с които украинските войници могат да усвоят доставената бойна техника. Защото, ако изсипем огромни количества бойна техника в Украйна, но украинците не знаят нито как да я използват пълноценно, нито как да я поддържат и ремонтират, тази техника просто ще бъде похабена, пропиляна. Едно от нещата, които ме притесняват - които притесняват и американската администрация - са възможни обвинения в хабене на средства. Ако много от оръжейните системи, които пращаме, не се използват, ако биват унищожавани или повреждани, защото украинците не знаят как да ги използват, това ще подкопае двупартийния консенсус за подпомагане на Киев. В такъв случай много хора ще започнат да роптаят, че се пилеят средства, защото украинците не ги използват ефективно и разумно.

Така че пращането на техниката с умерено темпо - темпо, с което украинците да могат да я усвоят - е много разумен подход. Дали доставките могат да се ускорят? Мисля, че те вече се ускоряват, особено с обучението на украинските войници в Европа, но това все пак си има лимит.

Това е и причината досега Съединените щати и Европа да не са доставили на Украйна танкове (от западни модели) и самолети. Тази техника се разваля много лесно, ако не знаеш как да я използваш, а обучението отнема много време. Затова постепенният подход е разумен и с времето украинската армия ще укрепва все повече и повече.