Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Войната в Украйна е началото на края на Путин"

Брюно Лете: Когато е натикана в ъгъла, Русия лесно се отказва от заплашителната си реторика

"Украйна напомни, че Крим е неин и иска да го освободи от руска окупация"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В телефонен разговор във вторник - четвъртия ден след като базата на руския Черноморски флот в Севастопол беше атакувана с дронове, руският президент Владимир Путин заяви пред турския Реджеп Ердоган, че Москва би размислила за оттеглянето си от споразумението за износ на украинско зърно по море чак след детайлно разследване на инцидента и реални гаранции от Украйна, че няма да използва зърнения коридор и пристанищата си за други нападения срещу руски военни обекти. Още на следващия ден Путин размрази споразумението и даже обеща при повторно руско оттегляне от него да не пречи на корабите да изнасят зърно от Украйна. Киев бил дал исканите гаранции. Съветникът на украинския президент Володимир Зеленски - Михайло Подоляк - нарече смехотворна идеята страната му да дава гаранции за безопасността на руските бойни кораби - "бурите на моретата и океаните". 

Срокът на действие на зърнената сделка изтича на 19 ноември и все още не е ясно дали ще бъде удължен. 

За ситуацията около Украйна събеседник в предаването "Събота 150" е Брюно Лете - старши анализатор по въпросите на сигурността и отбраната в Германския фонд "Маршал". Въпрос към него е и за решението на Народното събрание България да помогне на Украйна с оръжия: 

"Преди всичко България се присъединява към коалицията от държави, които активно подкрепят Украйна. Знаково е, че България изглежда вече осъзнава, че начинът войната да свърши възможно най-скоро е да с предоставят оръжия на Украйна. Особено в този момент - когато украинските сили се приближават към Херсон. И помощта и от България може да се окаже от ключово значение. 

Ключовото за развитието на войната през тази седмица събитие се оказа баражът с въздушни и морски дронове срещу руската военноморска база в Севастопол. Атаката беше отблъсната от руснаците, но, като се вземе предвид хаотичната им реакция, май постигна наистина нещо значимо...

Това е чисто психологическа битка от страна на Украйна срещу Русия. Украинците продължават да показват, че са способни да нанасят удари дълбоко в окупираните от руснаците територии. И това, бих казал, беше като бомбардировка срещу руския боен дух. Украйна показва, че не е паднала на колене и че може да удря Русия там, където наистина може да я заболи. Също така смятам, че това беше и политически знак към света. Украйна напомни, че Крим е неин и че иска да го освободи от руска окупация.

Москва се опитва да намеси Великобритания - един от стожерите на НАТО - не само в рейда срещу Севастопол, но и в саботажа на "северните потоци" в Балтийско море. Какво, според вас, се надява да постигне?

Посланието е основно към домашната руска публика. Защото Русия се представя много зле във войната. Спомнете си, че в началото целта беше да бъде превзет Киев само за три дни. А за вече повече от 8 месеца напредъкът на руснаците по бойните полета е незначителен. И, естествено, хората в Русия се питат какво става. Напоследък посланието е друго - че Русия не се сражава срещу Украйна, а срещу "Колективния Запад". В този смисъл е логично всеки път, когато нещата не вървят добре за Русия, да бъдат обвинени я Съединените щати, я Обединеното кралство, я НАТО. Путин просто оправдава провалите си на фронта по този начин. 

Дроновият рейд срещу руската военноморска база доведе до изтеглянето на Путин от зърнената сделка. Той обаче изненадващо скоростно се отметна от това решение. Зазвуча като сговорчив човек - дори по отношение на ядрените оръжия. Как тълкувате тази метаморфоза?

Наблюденията ми показват, че след като президентът Байдън не се поддаде на ядреното изнудване, Путин сега смекчава реториката си по въпроса. По същия начин президентът Ердоган не се поддаде на зърненото изнудване от Путин и инициативата оцеля. От това трябва според мен да си направим извод как да действаме по отношение на Русия и в бъдеще. Очевидно е, че когато е поставена под натиск и натикана в ъгъла, тя лесно се отказва от заплашителната си реторика. Натискът кара Русия да отстъпва, когато види, че не може да спечели. Мисля, че Путин разбра вече, че изнудването не му върши работа. 

Сравнително малки стъпки назад обаче едва ли могат да означават непременно, че е възможно и голямо отстъпление - като изтегляне от Украйна...

Не. Разбира се. Очевидно е, че войната в Украйна не върви по плановете на Путин. Опитите му да генерира енергийна криза в Европа малко или много също се провалят. Кризата несъмнено е факт, но не е толкова тежка, колкото може би се надява той. Русия губи стратегическата инициатива на няколко фронта едновременно. Но по отношение на битката в Украйна - личният залог на Путин там е твърде голям и не очаквам да се откаже, поне в близко бъдеще. Русия ще продължи да воюва. 


Министърът на отбраната на Съединените щати Лойд Остин даде завчера знак, че наближава моментът Украйна да си върне Херсон - единствения областен център, попаднал в руски ръце след нахлуването през февруари. Русия дава знаци, че може да се изтегли на изток от Днепър. Киев обаче подозира капан. Как виждате вие ситуацията?

Мисля, че Украйна наистина има потенциал да напредва все повече и повече. През последните месеци стратегическата инициатива е нейна. Това се изразява в неспирни удари по руските складове за боеприпаси и гориво и по маршрутите за тилово снабдяване. Освен това Русия понася и много загуби в жива сила. 

Въпреки това напоследък има усещане - реално или подвеждащо - за известен застой в украинската контраофанзива. И може би затова на Запад се надигна поредна вълна от призиви да се преговаря с Путин възможно най-скоро...

По време на война до преговори стигаш само в два случая - или когато постигнеш целите си на бойното поле и си готов да преговаряш от позиция на силата, или когато осъзнаеш, че военните ти цели не могат да бъдат постигнати заради сериозни слабости. Към настоящия момент нито Украйна, нито Русия са стигнали до която и да било от тези две ситуации. И затова не виждам шанс за преговори. Без значение какво твърдят някои тук на Запад. Не бива да забравяме, че след като Путин анексира на хартия четири украински области, той няма да спре да се бие за реален контрол върху тях докато не изчерпи всички възможни варианти. Освен това, мисля, че той вижда шанс да победи, ако просто забави украинската офанзива. И залага на три фактора. Първо, Русия се опитва да изтощи Украйна чрез непрестанните си ракетни удари срещу енергийната й инфраструктура. Второ, надява се да прегрупира силите си на фронта, когато всички мобилизирани запасняци бъдат разположени там до февруари или март. И трето, разчита на това, че икономическата и енергийната криза ще пресушат европейската и американската подкрепа за Украйна. И може би, ако реши, че е постигнал до някаква степен целите си, Путин ще е готов да преговаря. Но, разбира се, нито Западът, нито Украйна биха искали да се стигне до такава ситуация.

Войната все пак трябва да свърши с преговори в определен момент. Как може обаче да се преговаря с човек, на когото не може да се има доверие? Спомнете си категоричното отхвърляне на предупрежденията, че ще нахлуе в Украйна и дори подигравките към Запада.

Вижте, аз мисля, че независимо какъв ще е изходът от войната в Украйна, тя е началото на края на господин Путин. Според мен Русия няма да постигне целите си там. Украйна ще продължи да се сражава, защото за нея това е въпрос на оцеляване. А Западът ще продължи да я подкрепя, въпреки че си плаща за това. Вижда се вече, че Путин е и под вътрешен натиск в Русия. Така че и да лъже, и да не лъже руснаците вече осъзнават реалността. 


снимка: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Испанският министър на труда и втори вицепремиер Йоланда Диас присъства на пресконференция след заседанието на кабинета в Мадрид, Испания, 4 февруари 2025 г

Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица

Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица от досегашните 40 на 37,5 часа. Промяната трябва да бъде одобрена от парламента, където не е сигурно, че ще получи подкрепа. Вицепремиерът и лидер на крайнолявата партия "Сумар" Йоланда Диас направи нова стъпка към изпълняването на целта, заради която влезе в правителството..

публикувано на 04.02.25 в 22:28
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет, в центъра, е посрещнат от войници от армията по време на посещение на границата между САЩ и Мексико в Сънланд Парк, 3 февруари 2025 г.

Мексико разполага 10-хиляден военен контингент за охрана по границата със САЩ

Властите в Мексико започнаха да съсредоточават 10 хиляди войници по границата със САЩ, преде АФП. Президентът Клаудия Шейнбаум разпореди изпращането на подкрепленията в изпълнение на ангажимента си пред Доналд Тръмп да засили мерките срещу нелегалния трафик на мигранти и фентанил. В замяна президентът на Съединените щати се съгласи да отложи с..

публикувано на 04.02.25 в 22:15
Египетски камиони с хуманитарна помощ се движат по пътя Салах Ал Дин в южната част на Ивицата Газа, 3 февруари 2025 г.

Над 50 т хуманитарна помощ за Газа, предоставена от Малтийския орден, ще тръгне от Кипър

Над 50 тона хуманитарна помощ за Газа сe намират на пристанището в кипърския град Лимасол и се подготвят за изпращане към израелското пристанище Ашдод, съобщиха от външното министерство в Никозия. Досега по морския хуманитарен коридор от Кипър за палестинския анклав са преминали близо 24 000 тона стоки от първа необходимост. Хуманитарната помощ от 101..

публикувано на 04.02.25 в 22:01

След Хърватия и у нас: Призив за бойкот заради високите цени в хранителните вериги

За бойкот срещу високите цени в хранителните вериги по примера на хърватите на 13 февруари се обявиха от Федерацията на потребителите в България, движението "Системата ни убива" и Обединените пенсионерски съюзи. Отправен беше и призив към правителството да одобри списък от 70 основни хранителни продукта, на чиито цени да бъде поставен "таван". В..

публикувано на 04.02.25 в 21:45
Председател на Християндемократическия съюз (ХДС) Фридрих Мерц.

Три седмици преди парламентарния вот в Германия: Подкрепата за блока ХДС/ХСС отбелязва лек спад

Подкрепата на германските избиратели за консервативния блок ХДС/ХСС отбелязва лек спад три седмици преди предсрочните парламентарни избори на 23 февруари. Социолозите отдават това на действията на кандидата за канцлер Фридрих Мерц, който миналата седмица използва подкрепата на крайната десница при гласувания в Бундестага за втвърдяване на миграционната..

публикувано на 04.02.25 в 21:36
Володимир Зеленски

Зеленски към Тръмп за залежите на редки метали: Открити сме за разработването им с нашите партньори

Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че екипът му вече е в контакт на специалния пратеник на Вашингтон за Украйна Кийт Келог и съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и че има "работни дати" за посещение на американска делегация, предаде Ройтерс. Коментирайки интереса на американския президент Доналд Тръмп към украинските редки..

публикувано на 04.02.25 в 21:17

МВнР: Българите, които остават в зоната около Санторини, да се свържат с посолството в Атина

Министерството на външните работи призова българските граждани на Цикладските острови, които са взели решение да не напускат земетръсната зона, да се свържат с посолството ни в Атина и да предоставят свои данни за контакт в случай на необходимост. Хиляди жители на Санторини и близките острови се евакуираха през последните дни с кораби и самолети,..

публикувано на 04.02.25 в 20:58