„И българските евреи бяха спасени" – обективен поглед върху историята ни отвън

Мащабно изследване, озаглавено „И българските евреи бяха спасени..." – История на знанията за Холокоста в България“ дава нов поглед върху историческите събития. Автор е Надеж Рагару, а изданието вече има и превод на български, представен от „Критика и хуманизъм“. То се появява в навечерието на 84-тата годишнина от Кристалната нощ – един от символите на антиеврейските погроми в Германия и Австрия.

Този труд на Надеж Рагару е незаобиколим, обясни пред БНР Румен Аврамов, който е икономист и историк, автор на книги с подобна тематика.

„Става дума за изключително висок стандарт на анализ. Книгата се вписва и е връх в една дълга поредица от външни погледи към българската историята на евреите под българско управление по време на Втората световна война“.

Рагару е професор по политически науки в "Сианс по" – един от водещите университети в Париж, разказа Аврамов в предаването „Хоризонт до обед“.

„От 2010 година тя съсредоточава интереса си върху темата. Погледът отвън върху събитията може да бъде по-обективен, особено за този сюжет от историята ни, който има не само сенки, но и черни страни, като депортацията на евреите от т.нар. освободени земи. Бялата страна е, че евреите в старите предели оцеляват, благодарение на ефективната намеса на шепа българи".

Авторката превъзходно познава фактите, но те не са предмет на нейната книга, поясни Аврамов.

"Тя се интересува от историческите версии за събитията, започнали да възникват непосредствено след тях. По точното наблюдение на Рагару, когато говорим за Холокоста, винагиго ворим за нещо друго, защото тези версии се вплитат в тълкуването на други исторически сюжети".

• Михаел Бар-Зоар: Българският пример показва, че малък Давид може да победи огромен Голиат

Историкът коментира и гледната точка на Рагару към доминиращия разказ за спасяването на българските евреи.

"Тя показва, че матрицата на разказа за спасяването им от българския народ е зададена още през 1945 година в хода на делото срещу антисемитите, водено от VII състав на Народния съд.

Интерпретацията тогавасе насочва към абстрактната роля на народа, воден от Българската комунистическа партия. По-фините анализи след 1989 г. вече се  фокусират върху действията на конкретни лица като Димитър Пешев, Петко Стайнов, Никола Мушанов… По-малко известни или напълно в сянка остават негативните герои в тази история. А това са политици и служители в държавната машина, които организират депортацията на евреите от Македония, Тракия и Пирот. Днес множествонелепи версии продължават да прехвърлят отговорността за нея изцяло върху Германия. За едно неуверено в себе си общество, експонирането единствено на спасението е силно привлекателно, тъй като представя народакато изначално толерантен и хуманен".

• Илияна Йотова пред Паметника на спасението в Тел Авив: Мастилото на антисемитизма не е изтрито

След 1989 година започват опити за величаене на ролята на монарха- цар Борис III и за преувеличаване на ролята му в спасяването на българските евреи, уточни историкът.

"Тя не е доказана, докато без съмнение той е дал съгласието си за депортациите от окупираните територии. През последните тридесет години  има развитие в гледните точки по темата, за което импулси идват отново отвън. Това да изпъкне фигурата на Димитър Пешев например се дължи до голяма степен на Габриеле Нисим и на Цветан Тодоров, които са автори на книги за българския политик.

Забележителният труд на Надеж Рагару ни дава една новаторска, по-смислена и рационална цялостна картина по проблема, убеден е Румен Аврамов.

Цялото интервю на Ирина Недева с Румен Аврамов може да чуете в звуковия файл.