Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Видимата и невидима памет за травмата – следи от политическото насилие преди 89-а

Снимка: Ирина Недева

"Съседите: Форми на травмата (1945-1989)" е мултимедийна инсталация, която разкрива видимите и невидими белези на травмата от политическото насилие по време на комунизма. 

До 3 декември инсталацията е разположена едновременно в две пространства – Софийската градска художествена галерия и на ул. "Георги Бенковски" 40. 

Инсталацията съдържа фрагменти от интервюта, свидетелства на оцелели бившите лагери в Белене и Ловеч, както и записи от ежедневни звуци – битови и природни.

Трима изследователи, обединени от каузата да издирват проекциите на миналото, разказаха в предаването "Хоризонт до обед" за тази своя мисия, на която са посветени от години. 

Джулиан Шехирян е докторант по история в Университета "Принстън", роден и израснал в САЩ, родителите му са българи. Джулиан се интересува от пресечните точки между антропологията и историята, "как историята живее в нас".

Красимира Буцева е визуален артист, преподавател в Лондонския колеж по комуникации и в Университета по изкуствата в Лондон. 

"При мен интересът, импулсът дойде от самото незнание. Аз разбрах за лагерите случайно, никога не бях чувала за тях", сподели тя пред БНР.

Доц. Лилия Топузова е доктор по история и директор на програмата по комуникации в Университета в Торонто, Канада, живяла е и по време на комунизма.

"Как мълчим, как говорим и как да комуникираме това мълчание и липсата на спомен за лагерното и политическото насилие е темата на това, което правим и в двете пространства", обясни тя.

"Имаме три стаи, които представляват три начина на мълчание и три израза на това как се помни политическото насилие. Те са базирани на интервютата и на различни типажи, с които сме говорили. Идеята на самите интервюта е да се опитаме да предадем по-широка картина на това кой е средният човек, минал през лагера и как средният човек помни, или не помни и забравя. Гласовете, които живеят там, са гласовете на тези репресирани, които са познати в българското публично пространство", описа идеята на проекта доц. Топузова.

"Пространствата са всекидневна, кухня и спалня, като има различни предмети и по различен начин те афектират", допълни я Красимира Буцева. По думите ѝ "гласовете" на неговорещите са позиционирани в кухнята, където се чуват обичайните за това пространство звуци, но не и човешки гласове.

Изследователите смятат, че са направили своеобразен мемориал, какъвто до момента у нас липсва.

Чуйте повече по темата в звуковия файл.
Снимки: Ирина Недева
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йордан Колев

Йордан Колев: Дисциплината в пилотската кабина ми помогна да разбера живота по-различен начин

Има нещо много мистично в това да бъдеш между земята и небето – в полета, който носи усещане за свобода , за необятност и вдъхновение.  За връзката между небето и вдъхновението и как авиацията се преплита с изкуството на писането г оворим с Йордан Колев – писател и летец , чийто живот е изпълнен с истории от облаците.  " Нашата професия на..

публикувано на 21.01.25 в 11:48

"Дадох ли нещо на България?": спомен за Симеон Радев

Съхраняването на гласа на Симеон Радев за националната звукова памет дължим на немския българист и преводач Норберт Рандов, преподавател в Хумболтовия университет, изпратен в България със задача да запише гласовете на големи наши писатели. Годината е 1961-ва. С малки съкращения – единственият запазен в Златния ни фонд запис със Симеон Радев: В..

публикувано на 21.01.25 в 11:30
Ангелина Петкова

Журналист ветеран: Радиото ми даде голямо богатство

" Постоянно съм с радио и с ритъма на живота . Такива станаха времената." Това казва радиолегенда от Монтана – 86-годишната Ангелина Петкова, която дълги години работи като журналист в града. Първите си стъпки в професията Ангелина прави в Трявна, където е шивачка и ѝ предлагат да работи в радио уредбата на завода. Първоначално се..

публикувано на 21.01.25 в 07:07
Пол Костаби, Paturage (

Странно красиви аномалии от Пол Костаби и други съвременни художници

Риволи е град в Италия, свързан с Наполеон и неговата победоносна италианска кампания, на него е кръстена и централна улица във френската столица, а на №59 от 1 ноември 1999 г. живее съвременното изкуство. Тогава трима артисти от KGB (Kalex, Gaspard, Bruno) окупират изоставена с години сграда и я..

публикувано на 19.01.25 в 15:12

Древните традиции създават мост между трите свята, за да слезе небесният на земята и да възвести доброто

Уникалният кукерски фестивал "Старчевата" в Разлог и тази година сибира над 3000 пазители на старата традиция за прогонване на злото и възвестяването на младата година . Девети международен кукерски карнавал "Старчевата" в Разлог На Атанасовден от седемте махали на града тръгна шествие с над 250 чауши, придружавани от..

публикувано на 19.01.25 в 11:50

Мюмюне Мехмедова: Автентичният български вкус е на почит в Брюксел

Мюмюне Мехмедова пристига в Брюксел през далечната 2006 година , когато страната ни все още не е членка на Европейския съюз. Трудно взима решението да остави дома си, семейството, децата и да тръгне от родното Лудогорие към неизвестното, но тогава била притисната от обстоятелствата.  Разказва, че в Разградско имала малък бизнес - магазин за..

публикувано на 17.01.25 в 14:54

100% ръст на децата със специални потребности в ЦСОП в Силистра

За последните три години над 100% се е увеличил броят на възпитаниците в Центъра за специална образователна подкрепа в Силистра . Причините – подобрените условия за работа и професионализмът на експертите, но и нарастващият брой деца с дефицити. Извършен е основен ремонт на фасадата на сградата за 400 хил. лв. По европейски проект са..

публикувано на 17.01.25 в 09:25