След междинните избори в Съединените щати администрацията на президента Джо Байдън ще може да активизира контактите си с Русия. Поне по въпросите, които не засягат Украйна. Това твърди в интервю за "Събота 150" генералният директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов.
През седмицата стана известно, че в края на месеца или в началото на следващия ще бъдат възобновени замразените заради войната в Украйна руско-американски консултации по Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия. Последното двустранното споразумение между Москва и Вашингтон в сферата на стратегическата сигурност изтича след три години и още отсега трябва се мисли с какво ще бъде заменено, смята Кортунов.
Как резултатите от междинните избори в Съединените щати ще се отразят на политиката на Вашингтон спрямо Украйна и на руско-американските отношения?
Мисля, че няма да има големи промени. Ако говорим за Украйна, нека първо не забравяме, че последният голям транш от помощта за следващата година трябва да бъде утвърден от настоящия състав на Конгреса, в който мнозинство все още имат демократите. Мисля, че това може да стане още през декември. Второ, съществува здрав двупартиен консенсус, който не предполага някакви промени. Поне през следващата година.
Да, нюанси са възможни. Струва ми се, че републиканците ще поставят по-настойчиво въпроса за преразпределянето на бремето на подкрепата за Украйна, изтъквайки, че основната част от това бреме лежи на плещите на Америка, докато самата криза в по-голяма степен засяга интересите на европейските страни. Затова навярно постепенно ще се усилва натискът върху партньорите на Съединените щати в НАТО и страните от Европейския съюз, за да увеличат своя дял в общата помощ за Киев.
Има още един нюанс. След изборите администрацията на Байдън може да се окаже в положение, при което да прояви по-голяма активност по отношение на Украйна и на Русия. Подобна активност преди изборите можеше да бъде използвана срещу демократите. Републиканците веднага щяха да обвинят Байдън и цялата партия, че са прекалено меки с Путин и че умиротворяват агресията.
Изборите отминаха, което донякъде развързва ръцете на Байдън. Това не означава, че ще има някакъв пробив или че Съединените щати ще направят някакво ново мащабно предложение. Все пак това означава, че ще бъде малко по-лесно да се възстановят контактите. Поне по въпросите, които не засягат пряко Украйна.
Според Вас има ли в момента реални предпоставки за започването на мирни преговори?
Това е въпрос на политическа воля и на очаквания. Ако и двете страни в конфликта изхождат от това, че с времето ще усилват позициите си, тогава, разбира се, те няма да са много мотивирани да прекратят бойните действия и да започнат преговори. Когато и двете страни разберат, че продължаването на бойните действия не може да усили позициите им, а напротив - води до допълнителни загуби, тогава се появява възможност да се договорят поне за примирие.
Примирието не означава политическо регулиране. Примирието може да се окаже просто пауза между два цикъла на ескалацията. Но за да се постигнато дори примирие, очакванията трябва да се контролират. Те трябва да са по-умерени и да съответстват на реалността, която се създава на бойното поле. Струва ми се, че засега все още не сме достигнали до този момент.
Кремъл има собствена особена представа за устройството на това, което нарича "колективен Запад". От негова гледна точка има сюзерен в лицето на Съединените щати и васали в лицето на страните от Евросъюза и на Украйна, разбира се. Следователно Москва иска да преговаря със сюзерена, а не с васалите. Зависимостта на Украйна от Запада и най-вече от Съединените щати е безспорен факт. Означава ли това обаче, че Киев е лишен изцяло от възможността да действа самостоятелно и че е просто инструмент в ръцете на Вашингтон?
Украйна е сложно общество. Не съществува един единствен център за приемане на решения и една единствена група, която определя политиката на Украйна. Ще ви дам пример. Всички аналогии, разбира се, са условни и вероятно могат да бъдат оспорени, но все пак нека вземем отношенията между Съединените щати и Израел. Съединените щати оказват голяма подкрепа на Израел. Навярно без американската подкрепа и без американските гаранции за сигурност на Израел щеше да му е много трудно. Въпреки това отношенията са сложни. Това не са просто отношения между началник и подчинен или между сюзерен и васал. Израел има собствена политическа култура, сложни отношения между политическите сили и всичко това влияе на политиката на страната. Ситуацията в Украйна също не е толкова проста. Има различни групи в политическото ръководство, има много влиятелни бизнес интереси, има регионални интереси, които също трябва да бъдат отчитани. Затова лично аз винаги съм бил против опростяването. Струва ми се, че в дадения случай опростяването изкривява картината. А ние трябва да се стараем да си представяме тази картина по-цялостно и по-ярко.
Да се върнем на въпроса за евентуалните преговори. Тази седмица руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко каза пред журналисти следното: "От наша страна няма предварителни условия. Никакви, освен главното - Украйна да прояви добра воля". Хипотетично какво би могла да предложи Русия на Украйна и на Запада?
Хипотетично навярно някакъв компромис би бил възможен на базата на връщането към истанбулските договорености от края на март тази година. Там най-болезнените въпроси, свързани с териториалните проблеми, бяха извадени пред скоби, но все пак бяха набелязани някои от параметрите на евентуалното споразумение. И неутралния статут на Украйна, и гаранциите за сигурност за Украйна, а и бяха обсъждани даже такива въпроси като демилитаризацията и денацификацията.
Преговорите бяха прекратени и последва нова ескалация. Да се върнем сега към Истанбул, разбира се, е много трудно, да не кажа невъзможно. Въпреки това бих обърнал внимание на този опит, който ми се струва полезен и който може да се използва, ако преговорите бъдат възобновени. В същото време искам още веднъж да подчертая, че задачата в близко бъдеще не е мирното регулиране на конфликта, а постигането на устойчиво примирие. Струва ми се, че това е целта, към която трябва да се стремим днес. След като тази цел бъде постигната, ще можем да говорим за нещо по-амбициозно и по-комплексно. Засега се водят бойни действия и най-важното е те да бъдат спрени.
През седмицата "Уолстрийт Джърнъл" писа за тайни преговори на Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на американския президент, с помощника на руския президент по международните въпроси Юрий Ушаков и със секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев. За какво биха могли да си говорят Съливан, Ушаков и Патрушев?
Струва ми се, че първата и навярно засега най-достъпна тема на такъв диалог е ядреният въпрос. Сложността на американската позиция, както нееднократно е казвал президентът Байдън, се състои в това, че Съединените щати не могат да обсъждат украинските проблеми без участието на Украйна. Т.е. всякакви руско-американски консултации по регулирането на кризата ще се възприемат като опит за споразумение зад гърба на Украйна по въпроси, които пряко я засягат. Що се отнася до ядрената тема, тя има самостоятелно значение и това действително е преди всичко тема на двустранния руско-американски диалог. Първо, трябва да се потвърди, че този конфликт няма да се развие до равнището на ядрено противопоставяне между двете страни. Да се дадат някакви взаимни гаранции, че няма да се стигне до такава ескалация.
Второ, има въпроси, които са свързани с изпълнението на условията на Договора за съкращаване на стратегическите настъпателни оръжия (Новия СТАРТ). В частност - инспекциите, които са блокирани в момента. Безспорно те трябва да бъдат възобновени, защото и двете страни са заинтересовани от това договорът да продължи да работи. Има въпроси, свързани с това, което може да последва след изтичането на договора. Т.е. какво е бъдещето на контрола над стратегическите оръжия и как това бъдеще да бъде построено. Договорът изтича след три години. Това не е чак толкова много. Преговорите за бъдещето трябва да започнат още днес. Има и въпроси на стратегическата стабилност. Те навярно могат да се разглеждат и в многостранен формат с участието на петте ядрени държави. Но все пак и в тази сфера взаимодействието между Русия и Съединените щати е много важно.
Вестник "Комерсант" съобщи, че в края на ноември - началото на декември руско-американските консултации по Договора за стратегическите настъпателни оръжия ще бъдат възобновени. Може ли да се преговаря ефективно по тази тема на фона на продължаващия въоръжен конфликт в Украйна?
В руско-американските, а преди това и в съветско-американските отношения се създаде - от моя гледна точка - добра традиция: да се отделят въпросите на контрола над стратегическите оръжия от всички останали измерения на двустранните отношения. Първите споразумения по контрола над стратегическите оръжия между Съветския съюз и Съединените щати се подготвяха в разгара на войната във Виетнам. Страните някак успяваха да изолират тези преговори и споразумения от многобройните кризи, при които се намираха на противоположните страни на барикадата. Трудно е да се каже дали ще се получи и сега. Защото, за да се водят преговори, е необходимо някакво минимално доверие между страните. Сега въпросът с доверието остава открит. Но щом преговорите се възобновяват, това, разбира се, е добър признак. Мисля, че всички трябва да приветстваме това и да пожелаем на преговарящите успех в тяхната достатъчно трудна работа.
Гърция изцяло подкрепя предложението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за увеличаване на разходите за отбрана, заяви премиерът Мицотакис пред гръцките медии. Атина предлага създаване на европейски фонд от 100 милиарда евро, който ще финансира изискванията на колективната европейска сигурност извън националните..
"Бъдещето на изкуствения интелект е политически въпрос и въпрос на суверенитет и стратегическа зависимост" , написа президентът на Франция Еманюел Макрон в публикация в LinkedIn преди началото на срещата на върха относно изкуствения интелект в Париж, която се проведе в началото на тази седмица и в която участваха политици от над 100 държави и..
Цените на нощувките във ваканционните апартаменти за градски туризъм в София, отдавани през различни интернет платформи, са сред най-ниските в Европа. Една от причините е не добрата разпознаваемост на дестинацията и не добре развития туристически пазар. Това стана ясно след провеждането на първата конференция на инвеститорите в жилища и..
Правителството ще предложи законодателни промени за ограничаване на прекупвачите. Това е една от мерките, които държавата ще предприеме с цел регулиране на пазара, заяви премиерът Росен Желязков след извънредното съвещание за цените на хранителните стоки. Тавани на цените или ограничаване на цените като намеса от държавата няма да има, тъй като..
Съпричастност със семейството и надежда за справедлив съдебен процес изразиха русенци, събрали се на мястото, където в четвъртък беше блъсната майка с двете ѝ деца. Пострадалата при катастрофа в Русе жена е все още с опасност за живота Хората се събраха на ул.”Чипровци” в Русе, където автомобил удари вървящите по тротоара майка и двете й..
Нетаняху и Тръмп имат различни визии. Това обясни пред БНР Руслан Трад, анализатор в Атлантическия съвет. Тръмп: Няма нужда от американски войници в Газа, Израел ще я предаде на САЩ "Тръмп иска незабавно спиране на военните действия, което не отговаря на стратегическите цели на Израел". Все пак двамата лидери имат и допирателни. Тръмп..
"Путин не се готви за мир и няма интерес от това. По наша информация лятото Русия ще стационира още войски в Беларус. Защо? Беларус граничи с три натовски държави. Там се прехвърлят в момента ракети и ядрено оръжие. За кого са предназначени те? За вас в Европа ли?" Това предупреди украинският президент Володимир Зеленски в речта си на..
Десетки представители на туристическия и ресторантьорския бизнес в страната се събраха на закрита за медиите среща във Велико Търново, за да..
"Може да се надяваме да не е така, но не трябва да си затваряме очите - струва ми се, че новият екип на Тръмп ще се стреми Европа да се превърне в..
За да спрат схемите в театрите, трябва да се промени системата. Това заяви пред БНР Найден Тодоров , диригент на Софийската филхармония, бивш министър..