Барбара Цангерл и Якопо Лархер пред БНР: Винаги си струва да дадеш всичко от себе си

Австрийката Барбара Цангерл и Якопо Лархер от Италия са една от най-успешните алпийски свръзки в света в момента, атлети на някои от най-големите производители на екипировка. Преди няколко години любовта им към катеренето ги свързва и двамата започват да обикалят континентите в търсене на нови предизвикателства. В момента двойката е в долината Йосемити, САЩ, където преди дни Якопо изкатери един от най-трудните трад маршрути в света. Два месеца по-рано пък Барбара и Якопо не пропуснаха да се изкатерят и в България, където бяха гости на Банско филм фест.

В тийнейджърските си години Барбара е увлечена по боулдърите. През 2008 г. става първата жена в света, решила проблем от високата категория 8B - “Pura vida”, в Швейцария. Година по-късно претърпява сериозна травма на гръбначния стълб и се насочва към спортното и алпийското катерене.

Якопо Лархер е от Южен Тирол. Започва да се катери на 10-годишна възраст и влиза в националния отбор на Италия. През 2010 г. става шампион на страната по боулдър. След това обаче се отказва от този вид катерене и се насочва към алпинизма.

Интервю на Таня Иванова

Кога се срещнахте и кога започнахте да се катерите заедно?

Барбара: Срещнахме се преди 10 години на един фестивал по боулдър в Италия и така започна всичко. След травмата на гърба започнах да се катеря повече с въже.

Якопо: Аз бях предимно състезател, но също се занимавах с боулдъри. Когато се срещнахме с нея, вече се бях запалил по катеренето на дълги маршрути. Адреналинът там е много повече, отколкото в състезанията. А и моят характер не е такъв, да се надпреварвам, не се вписвах много в света на състезанията. Катеренето навън, сред природата е много по-естествено за мен, привлича ме по-силно и ми дава повече.

Когато се срещат за първи път, Якопо все още не говори добре немски. Решават да изкачат Южната стена на Мармолада в Доломитите. Оказва се обаче твърде трудно, налага се да прекарат и нощта заедно - в пускане на рапели в тъмното. От умора Якопо съвсем не може да говори на немски, а Бабси пък не знае италиански. Истинско изпитание за връзката, което обаче я скрепява.

Барбара: За щастие, в проектите, с които сме се захващали, сме били винаги в хармония. Имали сме само някои леки спречквания при осигуряването - ако някой дърпа повече въжето, не е фиксирал добре порталеджето (висящото на скалата легло), такива неща.

Якопо: Но в повечето случаи ние не се ядосваме един на друг, а двамата заедно се ядосваме на ситуацията.

През 2020 г. правят най-бързото свободно преминаване на Odyssee, най-трудният маршрут на Северната стена на Айгер - 1400-метрова линия в швейцарските Алпи. Изкатерват 33 въжета за 16 часа.

Питам Якопо какви са предимствата на това да се катери с жена.

Якопо: Различно е, защото ние сме двойка, не просто се катерим заедно. Споделяме не само нормалния си живот - да живеем заедно, а и тази голяма наша страст - катеренето, така че преживяваме много силни емоции заедно. Това е най-хубавата част. Освен това, като двойка, се познаваме много добре и понякога дори не е нужно да си говорим, докато се катерим - знаем отлично как работи другият, кога има моменти на спад, какви емоции преживява... Всичко е по-лесно така.

Какво ще кажете за студените нощи, прекарани на стената - да речем, на Айгер?

Барбара: Повечето пъти сме много изморени вечерта и без значение дали е студено или горещо, спим винаги добре, закачени на стената. Тогава нямаш търпение да поспиш. Разбира се, не става дума за прекалено ниски температури, защото ако е твърде студено, не би могъл да изкатериш свободно даден маршрут. Обуваме много тесни обувки и температурите не трябва да са много под нулата, иначе няма как да се катериш свободно. Обикновено не е много студено, а и използваме топли спални чували.

Това лято двойката изкачи свободно "Eternal flame" 7c+ на Транго Тауър*, в Пакистан - красивата 650-метрова линия е сочена за най-трудното свободно катерене на голяма надморска височина.

Барбара: За нас това беше първа експедиция на по-голяма височина - върхът на Безименната кула е 6250 м. В подготовката наблегнахме малко повече на бягането. За първи път бяхме в Пакистан миналата година и тогава времето беше много лошо. Направихме само аклиматизацията - движехме се нагоре-надилу, спахме на 5000 м височина, после пак надолу. Всичко зависи от това как тялото ти реагира на височината. Якопо се чувстваше добре, но аз имах проблеми над 5000 м - нямах апетит, не можех да спя. Мисля, че няма отношение към твоята тренираност, твоята подготовка, а е до организъм.

Барбара казва, че най-много се плаши от каменопадите. А това лято, в Алпите например, те бяха особено впечаляващи.

Барбара: Бъдещето не изглежда добро, с всяка година става все по-опасно в планината - по-високи температури, повече каменопади. Трябва много да внимава човек, да обмисля добре действията си, иначе е изложен на фактори, върху които не може да влияе. Когато си в грешния момент, на грешното място, не можеш да видиш добре какво идва. Това е, което най-много ме плаши. Например когато бяхме в Пакистан, самото катерене беше сигурно, защото ставаше дума за скали - винаги можеш да поставиш осигуровка, но при подхода до там, когато се движиш 5-6 часа, си изложен на риск от каменопади през цялото време. Тогава не можеш да направиш много, просто разчиташ на късмета си. Не ти се иска да ти се случи, но е нещо, което се случва в планините.

През 2019 г. Барбара Цангерл е обявена за Приключенец на годината от “National Geographic”. За разлика от Якопо, който е професионален катерач (и рутсетър), тя работи и почасово в болница, като рентгенограф. Така и двамата намират време за тренировки.

Якопо: Определено много тренираме. Имаме по няколко месеца - през зимата, когато се подготвяме в залата. Правим тренировки и по програма, но обикновено просто отиваме да се катерим там. През останалата част от годината сме навън.

Барбара: Тренировките са, за да се поддържаш във форма, но истинската подготовка за нас е да опитваме самите маршрути, защото за да си психически подготвен за голяма стена, трябва да се катериш. Няма как да си тренираш ума, има големи рънаути (големи разстояния между местата за осигуряване, с възможни големи падания), затова най-добре е да отидеш и да почнеш да правиш опити по самия маршрут. Ние така правим, в това инвестираме времето си.

Двамата често пътуват до САЩ, за да се катерят в долината Йосемити, която от десетилетия събира топ катерачи от цял свят. Барбара и Якопо вече са преминали свободно някои от класиките там - El Nino, Zodiac и Magic Mushroom, а преди дни Якопо, осигуряван от Барбара, осъществи третото преминаване на един от най-трудните трад маршрути в света - "Meltdown" 8c+, отново в Йосемити.

Как избирате следващата си цел? Какви са критериите, на които трябва да отговаря даден връх или линия, за да се превърне във Ваша цел?

Якопо: Зависи в какъв период сме. Понякога сме по-мотивирани за по-къси маршрути, от по 1 въже, но трудно трад катерене (когато сам си поставяш осигуровките). Друг път искаме да катерим големи стени. Не планираме много. Първият критерий е маршрутът да е красив, харесваме го на някоя снимка, после търсим информация и решаваме дали да го направим.

Имате ли някаква голяма мечта? Нещо, което все още е твърде далеч, но стои като цел в съзнанието Ви?

Якопо: Голямата мечта за нас е да намерим своя линия. Понеже през последните години правим повторения на чужди маршрути. Това би било нещо ново за нас - маршрут, който да събира в едно всички наши знания и умения, и може би да е на отдалечено място.

Хората от екстремните спортове обикновено живеят за момента. Вие мислите ли понякога за бъдещето? Опитвате ли се да си представяте себе си след 10-15-20 години?

Барбара: Няма идея дори какво ни предстои следващата година, още по-малко - след 10. Ние наистина живеем за момента и трудно планираме.

Якопо: Дали все още ще се катерим... Не знам, носим се “по течението”.

Барбара: Когато си щастлив с живота, който имаш, с преживяванията с партньора си, може да е егоистично, но не мислиш за друго, не планираш. Ти си щастлив в настоящия момент и живееш за този миг.

Във филма Ви за Айгер чух доста пъти думата "очаквания" - "нямахме големи очаквания". Това ли е Вашият начин да се справите с нещо наистина трудно - да сте без големи очаквания?

Якопо: В повечето време - да, мечтаем си да изкатерим нещо, но нямаме очаквания. Например в Пакистан отидохме да опитаме маршрута, без да очакваме, че ще изкатерим от първия опит всички въжета или че ще бъдем толкова бързи.

Барбара: Мисля, че е по-лесно, когато не очакваш най-доброто, което може да се случи. Така можеш да се насладиш по-добре на случващото се. В по-голямата част от времето аз обикновено си мисля, че постигането на целта ни е невъзможно. Ние само опитваме да видим колко далеч ще стигнем. Тогава можеш само да спечелиш. Ако обаче си кажеш - аз ще изкача върха, и не го изкачиш, това те фрустрира. Катеренето е силно свързано с постоянно чувство за провал. Затова трябва да се наслаждаваш на самия процес, иначе ще търпиш непрекъснато разочарование.

Якопо: Освен това, ако постигнеш неочакван успех, това ще ти донесе още по-голямо щастие. А ако успееш в нещо, в което си сигурен предаврително, няма да получиш същото удовлетворение.

Ще Ви цитирам - някъде, преди време казвате, че "винаги си струва да направиш още един опит, да дадеш всичко от себе си, защото...". Как бихте продължили изречението сега?

Барбара: Защото, когато даваш всичко от себе си, можеш да постигнеш целта си и да не се налага да правиш нов опит. Когато работиш по-дълго време по даден маршрут, ти научаваш повече за собствените си граници, как да преодоляваш страховете си и как да работиш върху себе си, за да станеш по-добър.

Якопо: Защото никога не знаеш какво ще се случи... А няма как да знаеш, ако не опиташ.

---

* Създаден през 1989 г. от Курт Алберт, Волфганг Гюлих, Кристоф Щиглер и Милан Сикора, маршрутът е изкатерен за първи път свободно от братята Томас и Алекс Хубер през 2009 г. Двамата правят вариант с трудности до 7с+. (Братята Хубер са били гости на Банско филм фест. Алекс - през 2010 г., а Томас - през 2019 г. Интервю с Томас Хубер можете да чуете тук). През юли 2022 г. каталунецът Еду Марин осъществи второто свободно преминаване “Eternal flame”. Броени дни по-късно маршрутът беше изкатерен свободно и от свързката Барбара Цангерл - Якопо Лархер.

Интервюто с тях можете да чуете в звуковия файл.

---

Новините следете в рубриката "Екстремните спортове".