Отново мръсни пари в ЕС?

Директивата, която задължава държавите членки да гарантират, че информацията за действителните собственици е достъпна за обществеността беше оспорена от Люксембург. Правилата целяха борба с прането на пари и финансиране на тероризма.

Регулациите бяха приети в страните от Евросъюза през 2018 г. като пряк отговор на финансовите нарушения, разкрити от т.нар. Досиета „Панама“ и „Пандора“, както и други подобни изтичания на финансови данни. Със законодателството за разкриване на собствеността се цели ограничаване на възможностите за укриване на данъци, пране на пари и други видове незаконна финансова дейност. Роланд Пап, който отговаря за въпросите, касаещи незаконни финансови потоци в европейския клон на „Трансперънси Интернешънъл“, коментира:

„Най-добият начин за представяне на подобна информация е отвореният формат за данни, при който може да се свали целият регистър, като в него се търсят тенденции и статистически данни. Много от информацията може да бъде разбираема единствено по този начин. В момента Дания, Латвия и Естония имат такива регистри. Надяваме се, че в дългосрочен план, подобно равнище на прозрачност може да бъде постигнато в повечето от европейските държави.“

Съдът на Европейския съюз реши обаче, че общественият достъп до информация за действителните собственици на дружествата нарушава правото на личен живот и личните данни, описани в Хартата на основните права на ЕС. Единствената информация, която те трябва да разкрият обаче е само името си, месецът и годината на раждане. Отбелязва се още, че настоящите разпоредби позволяват на потенциално неограничен брой лица да получат информация за материалното и финансовото положение на действителните собственици.

„Уважаваме решението на съда. Важно е да се отбележи обаче, че според нашето общо разбиране търговските интереси не трябва да се приемат за лична информация, тъй като те по презумпция са с обществени измерения и носят последици за широката общественост. Но в известна степен това решение идва навреме, защото Европейският парламент и Европейският съвет работят в момента по нова директива срещу прането на пари. В нея трябва да бъдат определени функциите и начинът, по който тези регистри ще работят. В новите правила може да бъде описано по-добре кой и как може да получи достъп до регистрите. Необходима е нова директива, която да гарантира достъпа до тази информация на хората, които имат правен интерес към нея, спрямо решението на съда.“

Някои организации, работещи за данъчна справедливост, дори допускат, че отмяната на публичния достъп до подобни регистри ще позволи на нови потоци мръсни пари отново да започнат да влизат в Европейския съюз, включително свързани със санкционирани руски олигарси:

„Важно е да се отбележи, че Европейският съюз и държавите членки налагат стандарти в това отношение. Нормандските острови и някои други страни споменаха, че ще решат след постановлението на съда на ЕС дали ще отворят регистрите си за обществеността или не. Но решението е много важно и защото в него ясно се казва, че неправителствени организации, гражданското общество и журналистите имат правен интерес в достъпа до данните в работата си срещу прането на пари. Така че решението не означава, че информацията ще е недостъпна за всички. Но оттук нататък трябва да се гарантира достъпът на имащите това право, както и на органите на реда. Проблем възниква обаче например когато силите на реда искат да проведат трансгранични разследвания. Досега те можеха да използват достъпните регистри на чужда държава, но вече ще трябва да преминават през дълга и бюрократична процедура ако искат информация от база данни на друга страна. Това може да затрудни ненужно прилагането на санкциите срещу Русия например. Процедурата по проверка е вече по-трудна, по-тромава и ще изисква повече време и усилия.“

Информацията кой е собственик на базирана в Европейския съюз компания е била от съществено значение за разкриването на злоупотреби:

„Били сме свидетели на редица примери, когато тези регистри изиграха важна роля за разкриването на корупция и измами. Един пример е бившият премиер на Чехия Андрей Бабиш, който не обяви участието си в чешки тръстове, но от регистър в Словакия се научи когато компания – негова собственост, кандидатства за обществена поръчка. Така стана ясен конфликтът на интереси, тъй като той определяше правилата за земеделските фондове, докато в същото време е получавал милиони евро от тях.“

Европейската комисия и Европейският парламент трябва да изменят законодателството така, че да отразява решението на Съда на ЕС, но това се очаква да отнеме месеци. Междувременно, правителствата вече започнаха да спират обществения достъп до регистрите.

„В момента е трудно да се оценят пълните последици, които ще има това решение. Със сигурност то ще окаже влияние на това как те ще работят, както в границите на Евросъюза, така и отвъд него. Някои държави членки, като Нидерландия, Германия и Люксембург, вече отказват обществен достъп до регистрите. Други държави обаче, като Естония и Латвия, все още обмислят дали да не ги оставят достъпни, макар и с определени ограничения.“