"След края на историята" с Александър Сивилов: Средиземноморският блъф

За съжаление и до днес преговорите са обвити в мистика и митове и не е ясно какви са реалните решения, взети на тях. Най-важната причина е, че така и няма приети никакви писмени документи.

За нас хората, които живеят 30 години по-късно, остават само разказите на участниците в преговорите. В някои отношения те съвпадат. На първо място това е темата за подкрепата от страна на американската администрация на реформите, започнати от Горбачов в СССР. На второ място идват разговорите относно геополитическия баланс. Най-важният проблем е бъдещето на Германия, която тръгва към своето обединение. Михаил Горбачов практически едностранно се съгласява да изтегли съветските войски и да подкрепи свързването на двете държави. Джордж Буш от своя страна се притеснява за демократичния процес, но е приятно изненадан от сговорчивостта на съветския ръководител.

Това, което засяга американците изключително много, е бъдещето на Централна Америка. Президентът на САЩ желае съветите да натиснат Фидел Кастро, за да може той да спре развитието на революционните движения в региона. Горбачов обяснява, че Куба е независима държава и няма как политиката ѝ да се определя от Москва. Тук виждаме голямата разлика в разбирането на двамата лидери. Това е типичното разминаване в това време. Докато съветският генерален секретар смята, че работи с партньори, в американската администрация продължават да гледат на всички от другата страна на желязната завеса като на противници.

Обсъден е балансът на силите в глобален мащаб. Горбачов обяснява, че СССР са преминали изцяло към отбранителна военна доктрина, но той е притеснен, че САЩ и НАТО продължават с доразвиването на своята настъпателна концепция за "гъвкав отговор" на всичко, което идва от Изток. Социалистическият ръководител представя на Буш една карта, на която ясно се вижда, че Съветският съюз е напълно обграден с бази на НАТО и американските съюзници. Горбачов отбелязва, че в бъдеще НАТО и Варшавският договор трябва да станат политически съюзи, които да съжителстват, а не военни пактове, които да са готови да встъпят в конфликт, водещ до пълно унищожение. Американският държавен глава одобрително приема забележките.

Според историческите легенди тогава той обещава, че в случай на разпускането на военната организация на Източния блок, НАТО няма да се разширява. Горбачов предлага като основен принцип на отношенията в Европа договореностите от Хелзинки, които отричат промяната на границите по насилствен път. Буш отново приема.

Ръководството на СССР е убедено, че започва нова епоха в международните отношения, време, в което повече няма да има войни и развитието на обществото ще бъде изцяло в демократичната плоскост. Горбачов допуска не само падането на социалистическите режими в Източния блок, но и бързата еманципация на самите съветски републики и особено Прибалтика. Съветското и международното общество стоят зад тази концепция за развитието на един по-добър свят, но ние знаем какво се случи на практика.

Независимо от последвалите срещи на двамата лидери в Кемп дейвид през 1990 и Новоогарьово през 1991 г. и уверенията на американците в пълно разбирателство и сътрудничество, днес Вашингтон и западният свят се смятат за победители в Студената война. Техните политически ръководители забравиха напълно какви са били договорките с ръководството на Съветския съюз. НАТО започна да пълзи на изток, въпреки обещанията, дадени пред Михаил Горбачов. Варшавският договор изчезна, а Северноатлантическият алианс продължи да набира мощ, вече срещу Русия. Независимо от опитите на нейното ръководство да включи страната в съюза, Брюксел и Вашингтон предпочетоха да имат враг вместо съюзник.

Причината за всичко това бе възможността да се излезе в края на 80-те от поредната голяма икономическа криза на капитализма. Източният блок и СССР се оказаха лесна плячка в момент, когато обществата им бяха готови за истински промени и демокрация, но напълно не знаеха какво означава капиталистическо общество. Дойдоха кризите, безработицата, инфлацията, обедняването, емиграцията и безизходицата. Руското общество бе напълно обезверено и повярва в две неща. На първо място, че Горбачов е предател, който ги е продал на противника, и на второ място, че Владимир Путин е спасителят, който ще ги изведе до ново величие. Всичко това бе създадено от западните политици, които вместо да използват възможността да започнат да градят един нов съюз и по-добър живот за всички в Европа, предпочетоха да източат икономиките на социалистическите държави и да ги превърнат в страни "втора ръка". Поради това говорим както за Европа на две скорости, така и за огромния външен противник на нашата цивилизация – Русия. Причината в Кремъл да са тези хора и цялото руско общество да им вярва е, че преди 33 години двама души обявиха, ще водят света към мир и разбирателство, но единият от тях излъга. На вас оставям да решите кой е той.