Маринов е получил майсторското си свидетелство преди 40 години. И до днес работи на Етърската чаршия.
Селището край Янтра в миналото е било център на ковачи и гайтанджии, но мутафчийството било разпространено в околните Севлиево и Трявна. На чаршията в музея на открито Етъра работел майстор мутафчия. От него Христо Маринов се е учил да преде усуканата нишка от козя козина и да тъче пътеки, дисаги, чулове и чували за зърно. Знаел, че този занаят ще му легне. Днес е единственият майстор мутафчия в България.
За уменията си той е вписан в националната листа на "живите човешки съкровища". Споделя, че полученото признание го радва и се превръща в повод за шеги сред близките му.
"Хора ми се обаждат, които отдавна не съм виждал, поздравяват ме. Вече ме наричат "съкровище", не по име. Особено е, но е хубаво. Това е едно признание, защото задържах тоя занаят, повече хора да го видят във времето, да науча една и втора колежка – предната се пенсионира, сега много по-млада колежка се врече да работи", разказва Христо Маринов.
Навремето мутафчийството било мъжки занаят, защото работата е трудоемка.
"От грубо настригания материал до готовия предмет са операции, ум да ти зайде! Има подбиране на цвят, разчепкване по цветове, биене с въжета, свиване в къделя, предене на чекрък, намотаване на кълбета, сноване… Операциите са може би колкото годините – към 40 съм в занаята", разкрива мутафчията.
"Много трудоемко, много бавно. Навремето – през Възраждането и в по-късните години, 50-те-60-те години миналия век, когато е имало все още майстори, са работили по трима-четирима в работилница. Мутафчиите не са почивали."
Занаятът бил пренесен по нашите земи около 1700 –та година от Персия и бил най-добре развит в Панагюрище.
"В книгите се казва, че Кримската война слага началото на края на тоя занаят, защото тогава са се изработвали чували за войската, барутът се е съхранявал – козината има качества трудно да се овлажнява."
Макар днес да не се търсят чували за зърно и барут, мутафчиите тъкат пътеки, дисаги, носят се козиняви торби през рамо. От векове насам нищо в технологията не се е променило, казва ми Христо, през чийто ръце преминава грубата козина, която превръща в усукана нишка. Тъче на вертикален стан, опрян в стената, така опората обира тежестта при ударите.
Някои от инструментите, с които майсторът си служи, са още от времето на Възраждането, а станът в работилницата му на Етърската чаршия е отпреди 120 години. Изтъканото е в домовете на хора от различни краища на България и на Европа, дори от Япония и Австралия.
Христо не крие, че душата му се отваря, когато човекът срещу него знае какво иска. Спомня си случки, някои куриозни, в които се е разделил с дисаги, пазени свидно в дома му.
Утре в музея, ще бъде открита изложба на сътвореното през годините от майстора мутафчия Христо Маринов, който всеки ден е пред очите на хората. Почти като в театър, усмихва се той.
Снимки: Велина Махлебашиева
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..
Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно. Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..
Преди 23 години е учредена Бреслеровата награда . Учените или лекарите, които имат право да се състезават за нея могат да живеят в която и да е държава по света, но трябва да имат медицински или научни изследвания, които да допринасят за лечението на хората, загубили зрението си . През 2019 г. в списъка на учените получили високото отличие е..
Нито един от министрите, които бяха предложени от Димитър Главчев, не е предварително съгласуван с президента. Това заяви пред БНР Крум Зарков,..
Рокадите в Министерство на външните работи и назначаването на служебния премиер Димитър Главчев и за дипломат №1 на България показват липса на..
175 са потвърдените нови случаи на коклюш . Общо за страната - все още се очаква анализа за миналата седмица, но ще бъдат може би малко над 280 ...