Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български и руски учени подготвят проект за създаване на мобилна станция за отчитане на въглерода в почвата

Доцент Иван Русков
Снимка: Добромир Видев

Доцент Иван Русков от Института за ядрени изследвания и енергетика към БАН разработва проект за проучване и изследване на почвата съвместно с Обединения институт за ядрения изследвания в Дубна, Русия.
Той се надява проектът да не се провали. Проектът се казва ТАНГРА, но това е английското съкращение на проект, чиято цел е да бъде създадена мобилна станция за отчитане на въглерода в почвата чрез маркирани неутрони и гама кванти.

"С помощта на неутрони, които маркираме възбуждаме ядрата, които излъчват гама кванти. Ние регистрираме тези гама кванти и тъй ката методът е чувствителен, състава също и за изотопния състав на субстанцията, която се изследва, той намира голямо приложение. В следващата година подготвяме мобилна установка за изследване на въглерода в почвата, за да се определи плодородието", каза за БНР доцент Иван Русков.

Проектът ТАНГРА вече има финансиране от Обединения институт за ядрения изследвания в Дубна. Но доцент Иван Русков казва, че ще се търсят и пари от Фонда за фундаментални изследвания на Русия. Но ситуацията с Украйна малко променя плановете. Заради това и България се въздържа от известни плащания. Трудно ли се прави наука в тази ситуация?

"Науката с Русия няма проблем, проблемът е с Украйна, тъй като ние с Украйна имахме голямо сътрудничество с техните заводи за производство на кристали, от които се правят детектори на гама кванти. И сега вместо да ги купуваме от тях, ние трябва да ги купуваме от други фирми - американски, шведски, японски и китайски", допълни доцент Иван Русков.

Лъчезар Георгиев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН коментира:. 

"Той се развива в Русия. Ние не сме засегнати от тази война, въпреки че не е далеч от нас. С малки изключения хората, които имаха научни контакти с Украйна, те са засегнати и също така тези, които имаха проекти с Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, в Русия, там има затруднение, тъй като командировките не са препоръчителни от съображения за сигурност".

Лъчезар Георгиев каза, че сега затрудненията с проектите с Русия се преодоляват като се пренасочват усилия към сътрудничество с европейските - като програми на Европейският център за ядрени изследвания ЦЕРН. Българският ядрен институт участва и в изграждането на експерименталния термоядрен реактор – ТОКАМАК – във Франция. Но според Лъчезар Георгиев българската наука има по-големи проблеми от затруднените проекти заради войната и високата цена на консумативите за изследванията.  

"По-големият проблем е финансирането на науката, не точно това, че има война. Моделът на финансиране има пропуски и те не са  от сега, а са от последните 30-40 години. Все повече се залага на проекти за финансиране и по-малко на институционалното финансиране. Не е добре, защото, за да участваш в проекти трябва да имаш подготвени кадри, но, за да имаш подготвени кадри трябва да имаш финансиране за образованието им и израстването им в научна среда", допълни Лъчезар Георгиев.

Повече можете да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Радостина Билярска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51