"По начина, по който се организира в България, държавният план-прием от моя гледна точка е един комунистически атавизъм, или анахронизъм. Аз не си спомням утвърждаването на план-прием при комунизма, нямам спомен за това, но в този закон го има", коментира пред БНР Митко Кунчев, дългогодишен директор на Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе и един от признатите експерти в средното образование.
Ако приемът е по-отворен като брой паралелки и брой ученици, броят и на неудовлетворените ученици ще намалее, казва той.
"Ще бъдат няколко хиляди ученици, които ще отидат там, където биха имали по-голямо желание."
Ученикът трябва да ходи с желание на училище, той трябва да попадне в гимназиална степен в училище, в което той би предпочел да учи, подчертава Кунчев.
В момента в държавния план-прием за всяка област се залага число, което показва максималния брой паралелки. Така според МОН се балансира броят на учениците с броя на паралелките.
"По този начин директорът на всяко училище е напълно спокоен, че за него ще има ученици. Няма значение какви. И тогава конкуренцията между директорите е кой да се сговори с началника на РУО, така че да му отпусне повече паралелки."
Според Митко Кунчев обаче моделът може да е друг и в основата му да стои анализ на местната власт. По думите му, ако училищата имат възможността самостоятелно да обявяват определен брой паралелки, ще се повиши и конкуренцията за привличане на ученици, които искат да учат точно това, което е обявено.
"В някои училища ще се насочат повече ученици, в други – по-малко. Тогава местната власт може да регулира проблема не като притиска приема, а като преразгледа мрежата от училища. Мрежата от училища не е дадена веднъж завинаги."
Указанията за прилагането на план-приема съдържат целеви стойности по области – за всяка област какъв процент ученици трябва да отидат в професионално обучение, какъв е общият брой паралелки, който не трябва да бъде надвишаван и какъв процент профили и професии трябва да бъдат STEM (наука, технологии, инженеринг, математика).
Кунчев отправя критики към аргумента за "ориентиране и насочване на учениците към специалности от професии и профили, които ще им позволят ефективно да се реализират на пазара на труда".
"Значи, не се предполага, че някои от тези ученици ще стават студенти. Всичко трябва да се насочи към пазара на труда. Малко по-надолу пише, че трябва да се повишава делът на приетите в 8 клас ученици в професионални гимназии и паралелки с професионална подготовка."
Според него вече няколко екипа на МОН дават приоритет на професионалното образование и затова "трябва постоянно да се увеличава броят на учениците, които се насочват чрез държавния план-прием към професионални гимназии" (бившите техникуми).
"По този начин се получава много силно влияние върху съдбата на учениците."
Трябва да има обществен дебат относно този процент, убеден е Митко Кунчев.
"Това е абсурден процент, не бива да го има. Такова нещо като държавен план-прием не бива да съществува. Това си е проблем съответната област, в съответната община да обсъдят – те трябва да си решават тези проблеми", категоричен е образователният експерт.
От завършили тази година 455 ученици в 9 професионални гимназии в Русе, работа по специалността са започнали 103-ма, или почти 23%, дава пример Кунчев. Други 22% са започнали работа, но не по специалността.
"Което поставя много сериозен въпрос пред смисъла на държавния план-прием. Смисълът на завършената професия, придобитата специалност се губи."
Да се приложи механизмът за енергийна бедност, преди реално да бъде въведена либерализацията на цените на едро за домакинствата. Важно е в тази година, докато се либерализира пазарът, да се изработи информационна система. Това препоръча Теодора Пенева, енергиен експерт от БАН и автор на доклада за 2023 г., в интервю пред БНР. Според нея..
Дронове в небето, а вече и роботизирани кучета на земята за военни употреби има. Те охраняват стартовата космическа площадка на НАСА. Американската армия вече има тестови модели. Дори Китай ги разработва. В България също има млади умове, които се занимават с това как тези военни средства да стане по-сигурна, без това да нарани човека ...
Журналистите трябва да са на фронтовата линия и при обществото, а не при политиците. Това каза пред БНР проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК), която "Журналистиката би трябвало всеки ден да поставя към политиците най-високите изисквания и да им напомня, че са там, за да осигуряват..
Съветът на ректорите ще проведе извънредно заседание в 14.00 часа, на което ще се реши дали държавните университети в цялата страна ще затворят врати следващия понеделник заради неактуализирани възнаграждения от 2023 г. Ректорите ще обсъдят и взетите решенията след срещата с финансовия министър Людмила Петкова, на която бяха обещани до края на..
Повече от 60% от българските граждани не са участвали нито веднъж в нито една културна дейност през 2023 г. Това обяви пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата. Това е една от организациите, които стоят зад индекса "Достъп до култура за 2023 г.", който ще бъде представен днес. "За втора поредна година..
Влиза в сила забраната за реклама на хазарт в медиите и на определени обществени места. Измененията в закона целят да ограничат рекламата на хазарт, както и на достъпа до хазартни игри на отделни категории лица. Въвеждат се и нови процедури за изплащане на печалбите. Тези промени са позитивни, но изискват строг контрол . Всяка..
До края на годината е напълно реалистично Австрия да вдигне шенгенското вето, прогнозира в интервю за БНР бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел. По негова идея от печат излезе първото специализирано издание за външна политика European Voices с фокус върху бившите социалистически страни. Австрия няма да бърза с решение за пълноправното..
Непрекъснато се правят опити да се внуши, че мачът е свирен и не е важно да се гласува, а не е така . Това каза пред БНР социологът от "Медиана" Кольо..
Бенямин Нетаняху ще бъде съден един ден, но не толкова заради корупция, която трудно се доказва, а за това, което се случи на 7-и октомври 2023 г.,..
Заплатите на всички преподаватели в държавните университети от най-ниската академична длъжност - асистент, до най-високата - професор, ще бъдат..